На Коледа целия християнски свят празнува раждането на Спасителя. В Библията обаче не е отбелязана датата, на която е роден Исус Христос. И това съвсем не е някакъв случаен пропуск. Според Светото писание, придаването на някакво по-особено значение на рождения ден е езически обичай и тези, които го празнуват, неизменно са сполетявани от божествения гняв. Логично е да си зададем въпроса, откъде тогава идва традицията да празнуваме Рождество Христово и защо е избран точно този ден?
Точно на 25 декември според Юлианския календар се падало зимното слънцестоене или иначе казано денят спирал да намалява и започвал да нараства. Тогава народът вярвал, че се раждал новият Бог – Слънце, което бил един от най-големите езически празници. Припокриването на датите с този култ, които без това напомнял на християнската легенда за раждането на Христос от Богородица (Слънцето също било родено от непорочна небесна богиня), било успешният ход, които приобщил не само римляните към новата религия, но и всички новопокръстени народи, включително и българите. Следи от слънчевият култ са запазени и в нашия фолклор – в коледните песни, обредите на коледарите и русалиите.
През IV век император Константин Велики обявява 25 декември за рождена дата на Спасителя. Това бил тънък тактически ход, с които той искал да наложи новата вяра. Въпреки, че християнството било прието за официална религия в Рим, си оставало чуждо на народа, който чествал старите си езически празници. С ясното съзнание, че не може да изкорени тези хилядолетни обичаи, Константин решил да ги слее с новата религия и така да я направи по-близка на хората.
Първоначално до IV в. християните чествали само един празник Възкресение Христово (Пасха) и неделния ден, представляващ ежеседмично възпоменание на Христовото възкресение.
Първи император Константин Велики със закон от 7 март 321 г. наредил празничната почивка на “деня на слънцето”, в който войниците и съдилищата почивали, за да могат християните да вземат участие в празничното богослужение.
Около 330 г. Римската църква учредила празника Рождество Христово. За дата на новия празник е приет 25 декември, тъй като това е денят на зимното слънцестоене, в който из цялата Римска империя се чествал езическият празник Раждане на непобедимото слънце.християните не искали да го приемат, тъй като го считали за нововъведение.
След преместването на празника Рождество Христово на 25 декември, Църквата продължила да чества на 6 януари само празника Богоявление. Вероятно православните християни, за да противопоставят своето учение за Христовото кръщение на гностическото в Египет, започнали да празнуват празника Богоявление в противовес на гностическия празник на Христовото кръщение, в основата на който стоял древноегипетският празник в чест на разливането на река Нил.
От посочените данни ясно се вижда, че християнските празници са се появили, развили и оформили постепенно през 2000-годишното съществуване на Православната църква. Много от тях съвпадат по време със съществуващи от древност езически празници, чествани преди появата на християнството. Факт е, че голяма част от обредите, обичаите и традициите не само на народа, но и на Църквата, самите църковни разпоредби и постановления на Типика са заимствани от езическата религия и култура или са възникнали по чисто практически съображения.
Нека не забравяме, че ние не можем да избягаме от времето, в което живеем и че нашият век никога няма да стане апостолският. Със светите апостоли и първите християни можем да бъдем единни само по вяра и дух, но не и по обреди, традиции, разпоредби или празници.
http://synpress-classic.dveri.bg/23-xxxx/praznici-ilchewski.htmhttp://www.segabg.com/online/article.asp?issueid=1158§ionid=8&id=00005http://www.hera.bg/s.php?n=396http://traditions.vlez.bg/?showpage=2159http://sdabg.net/page.php?dir=preach/&id=karev10Чети, Шали,Чети и по малко говори! ;)Видя ли къде е връзката със слънцето, и кой копира празници от предходните!
Прочети и за практиките,дали са свойствени или несвойствени!Приятно Четене!
