"Нито ме рукайте нито ша дойдем. Халал да си ви е Булгарета. Ние са куртулисахме от огън,нож и попска кръстилка,нема ка кина да ни е бално,само боднаж сонем студена водица. Вие доходойте я децата си не пускам."
Много силни и много тежки думи - вероятно изречени с тъга, с болка и с голямо облекчение към спомените от миналото.
По-изразно казано не може да бъде създадено и от най-добрият български писател на селската душа, бит и неволи - Йовков!
Наскоро наши познати бяха на пътуване в Туркията при техни роднини, които също са поканили техната възрастна тетья да дойде на гости в България избегали от тук от преди 70 години, но където получили само тъжен отговор :
"Иих, пиленца, иья ищьам да ида един път в село и да зърна нашьте баирье, но знам, че ако дойда, там шье си умра и там шье си остана дьаймьа и завинаги, затуй само, като доходьатье друг път тувьа, ми донесете - една ракьа пръст от наштьа земя и малко студена водица от "Бела вода", където като малки дечинки си играехме!"
Различни Съдби, различни премеждия на онова прогонено и изстрадало поколение!