Topic: ПОМАЦИ В ТУРЦИЯ - Pomaks in Turkey - Türkiye'de Pomaklar !

[Hat]

И масово асимилиране

На всяка манджа меродия викат помаците та и твойта сьщата.

[Hashashin]

На всяка манджа меродия викат помаците та и твойта сьщата.

Манджа без меродия бива ли ва аго?

[Rasate]

На всяка манджа мерудия викат помаците та и твоята същата.

Е и тая народна поговорка стана само помашка.
 

[Hashashin]

Е и тая народна поговорка стана само помашка.
 

Сус ва ))

[Svetla]

Така е, не може без мерудия. 

[Hadj]

   Бях на гости  в Турция,главно между помаци.От това което разбрах от тях трябва да кажа на тези които се напъват да ги защитават от "асимилация" да се поуспокоят защото могад да получат херния пък онези хара няма да оценят тяхната жертва защото  въобще не се онтересуват от мнението им.
   Убедих се че нямат никаква пречка да си говорят по нашенски.Просто  някой от младите не проявяват интерес.Чичо ми има 4  деца,братовчедка ми която повече била покрай  родителите си  говори идеално и то така както при нас се е говорело преди 80-100 години.С двамата ми братовчеди -в Истанбул и Измир си говорим с преводач,заради срещите им с нас понаучиха някоя дума но нямат кой знае  какво желание.
     За съжаление вече не е жива  в Узункьопрю сестрада на дядото на жена ми която през 1991 година след като я поканихме да доведе децата си в България ето какво ни отговори. /Същата бе пътувала до Австралия при дъщеря си/
  -Нито ме рукайте нито ша дойдем.Халал да си ви е Булгарета.Ние са куртулисахме от огън,нож и попска кръстилка,нема ка кина да ни е бално,само боднаж сонем студена  водица.Вие доходойте я децата си не пускам.
       Ха със здраве и немойте са товаре с чузди кахоре.

[EvroPOMAK]

"Нито ме рукайте нито ша дойдем. Халал да си ви е Булгарета. Ние са куртулисахме от огън,нож и попска кръстилка,нема ка кина да ни е бално,само боднаж сонем студена  водица. Вие доходойте я децата си не пускам."

Много силни и много тежки думи - вероятно изречени с тъга, с болка и с голямо облекчение към спомените от миналото. 
По-изразно казано не може да бъде създадено и от най-добрият български писател на селската душа, бит и неволи - Йовков! 
Наскоро наши познати бяха на пътуване в Туркията при техни роднини, които също са поканили техната  възрастна тетья да дойде на гости в България избегали от тук от преди 70 години, но където получили само тъжен отговор :
"Иих, пиленца, иья ищьам да ида един път в село и да зърна нашьте баирье, но знам, че ако дойда, там шье си умра и там шье си остана дьаймьа и завинаги, затуй само, като доходьатье друг път тувьа, ми донесете - една ракьа пръст от наштьа земя и малко студена водица от "Бела вода", където като малки дечинки си играехме!"   
Различни Съдби, различни премеждия на онова прогонено и изстрадало поколение!   

[Kaplan]

....като доходьатье друг път тувьа, ми донесете - една ракьа пръст от наштьа земя и малко студена водица от "Бела вода", където като малки дечинки си играехме!"   
Различни Съдби, различни премеждия на онова прогонено и изстрадало поколение!   

Golqma tragediq,   

[Hat]

Останах изненадан,че никой до сега от нашите "патриоти" не подложи на сьмнение думите на тези вьзрастни жени.Аз сьщо познавам хора,които трайно са се установили в Турция и по никакьв начин не мислят някога да се врьщат в Бьлгария.Изключение по някога правят тези,които имат имот или голяма рода но в повечето случаи идването им е само като лятна почивка.

Golqma tragediq,   

Голяма трагедия Да и то за нашата хубава Бьлгария.

[Rasate]

За съжаление това е характерно за всички които са се установили трайно някъде-в Турция,Европа,САЩ или Австралия.Никой няма намерение да се завръща по родните места,особено тези които таят горчивина в сърцето си.

[EvroPOMAK]

За съжаление това е характерно за всички които са се установили трайно някъде-в Турция,Европа,САЩ или Австралия.Никой няма намерение да се завръща по родните места,особено тези които таят горчивина в сърцето си.

Значи, тогава, прогонените от Болгарията по различни причини - болгари, турци , помаци - еднакво недолюбват своята бивша родина, така, че с нищо не се различават от по малките етноси - помаци и турци, които някои постоянно искат да изкарат, че "много мразели Болгарията"! 
Всеки избягал или прогонен извън своята родина - има едни и същи чувства към нея, без значение от своята етническа принадлежност!   

[Svetla]

"Прогонените"през последните 20 г. напуснаха България по различни причини, но повечето отидоха на гурбет, пък и не им се живее в обречена на икономическа гибел комунистическа държава.

[Nazmi]

  Помаците в Турция дълбоко в душите си милеят за България,помаците в България милеят за Турция.
 Помаците тук в Америка бачкат,но си милеят за България,като си идат там пък разправят с мило и драго за Америка.
                   Отговора е ясен!

[ЖАРКО ЖЕГЛЕВ]

[url=http://www.facebook.com/video/video.php?v=458659353279&oid=104791622892550#w320-h240&comments&ref=mf]
...
[http://www.facebook.com/video/video.php?v=458659353279&oid=104791622892550#w320-h240&comments&ref=mf

[Тоска]

   Бях на гости  в Турция,главно между помаци.От това което разбрах от тях трябва да кажа на тези които се напъват да ги защитават от "асимилация" да се поуспокоят защото могад да получат херния пък онези хара няма да оценят тяхната жертва защото  въобще не се онтересуват от мнението им.
   Убедих се че нямат никаква пречка да си говорят по нашенски.Просто  някой от младите не проявяват интерес.Чичо ми има 4  деца,братовчедка ми която повече била покрай  родителите си  говори идеално и то така както при нас се е говорело преди 80-100 години.С двамата ми братовчеди -в Истанбул и Измир си говорим с преводач,заради срещите им с нас понаучиха някоя дума но нямат кой знае  какво желание.
     За съжаление вече не е жива  в Узункьопрю сестрада на дядото на жена ми която през 1991 година след като я поканихме да доведе децата си в България ето какво ни отговори. /Същата бе пътувала до Австралия при дъщеря си/
  -Нито ме рукайте нито ша дойдем.Халал да си ви е Булгарета.Ние са куртулисахме от огън,нож и попска кръстилка,нема ка кина да ни е бално,само боднаж сонем студена  водица.Вие доходойте я децата си не пускам.
       Ха със здраве и немойте са товаре с чузди кахоре.

Разбира се, има културна ерозия (унищожаване) . Но такива помаци, като нас , които сме живели в планински район не сме забравили езика напълно. Разказвам ви точно какво съм слушал от дядо ми. В годините 1930-1940. 3 помашки села намиращи се около Маниса, по Спил планина. В един пролетен ден на сабор. Гайдаи свирят, планината кънти. Разнасят се песните с високите звънки гласове на помашките жени. Има пир. Всеки говори на помашки език. Различен език, различна култура. По-възрастните помаци даже се ядосват на по-малките, които изучават турски в училище . Къде е това днес? Всичко остана в миналото, днес става тъкмо обратното, ядосват се на помашки  говорящите.