Topic: ПОМАЦИ В ТУРЦИЯ - Pomaks in Turkey - Türkiye'de Pomaklar !

[Тоска]

http://www.youtube.com/watch?v=h7rh71AJVAw#

Село Йайкън от Чанаккале  - Половина Турски - Половина Помашки

[Nazmi]

http://www.youtube.com/watch?v=TZea22W5SFI

[Rasate]

http://www.youtube.com/watch?v=TZea22W5SFI

Мървашки .

[Rasate]

Източна Тракия

                                                   Област Къркларели
                                                               326 950 жители
Окръг Киркларели- 79 000 жители
гр. Къркларели (Лозенград,Kirklareli)-79 000 жители   турци,българи-мюсюлмани и християни,роми,кюрди,албанци,бошняци,меглено-власи мюсюлмани.
с.Инедже(Inece)-2289 жители турци и турскоговорящи българи-мохамедани.Център на община.
с.Дерекьой(Derekoy)-1213 жители българи-мохамедани и бошняци.Център на община.Бивше българско християнско село.
с.Армаан(Armagan)-810 жители.Селото е населено основно с българи-мюсюлмани-80%.Те са потомци на бежанци от Родопите и Егейска Македония-Гърция.В селото живеят и бошняци.Бивше българско-християнско село.
с.Шюкрюпаша(Sukrupasa)-147 жители.Селото е населено основно с българи- мюсюлмани.Бивше българско село.
с.Кузулу(Kuzulu,Коево)-459 жители.Селото е населено основно с българи-мюсюлмани и бошняци.Според някои данни селото е бошняшко.Бивше българско-християнско село.
с.Юскюп(Uskup,Скопе)-233 или 2272 жители.Селото е населено основно с българи-мюсюлмани.Те са потомци на бежанци от Егейска Македония от районите на Драма и Кавала от 1923 г.В селото живеят и турци,потомци на бежанци от България,Гърция,Румъния,както и бежанци от бивша Югославия.В началото на 20 век,в селото са живеели и българи.
с.Кадъкьой(Kadikoy,Кадиево)-150 жители българи-мюсюлмани и бошняци.Бивше българско християнско село.
Окръг Пънархисар-22 750 жители
 гр.Пънархисар (Бунархисар,Pinarhisar)-10 913 жители турци ,българи мохамедани и християни.До Балканските войни,българите-християни са били мнозинство в града.                                                                                                                                         с.Ислямбейли(Islambeyli,Урумбеглий)-между 298 и 391 .Жителите на селото са основно потомци на бежанци от Родопите(Ивайловградско,Разложко,Асеновградско,басейна на р.Арда)-българи мюсюлмани.Бивше българско християнско село.
с.Курудере(Kurudere)-458-605 жители българи-мюсюлмани.Бежанци от България-1913 г.,вероятно от Родопите.Бивше българско християнско село.
с.Пойрали(Poyrali)-между 440 и 490 жители  българи-мохамедани и турци,живеещи в 189 къщи.Населението на селото са най-вече потомци на бежанци  от Угърчин и Ловешко след Руско-Турската война 1877-1878 г.
с.Йенидже(Inece)-1031 жители   турци,бошнаци и българи-мюсюлмани.Жителите на селото са най-вече бежанци от Гърция (Драмско,Кукушко,Дойранско).Според Г.Зеленогора,"помаците" са болшинство в селото.
с.Тозаклъ,Тузаклии(Tozakli)-между 811 и 1031 жители българи мохамедани и турци.
с.Евджилер(Evciler)-2350 жители турци и българи-мюсюлмани
с.Сютлюдже(Sutluce)-1287 жители.Населено е основно с българи-мюсюлмани,потомци на бежанци от с.Чукуркьой-Асеновградско.Заселването е вероятно в периода 1927-1928 г.
Окръг Пехливанкьой-4300-5000 жители                                                                                                                       гр.Пехливанкьой(Pehlivankoy)-2063 жители.Едно от най-големите селища в Източна Тракия населено изцяло с   българи-мохамедани,потомци на приселници от с.Български извор-Тетевенско,по времето и след Руско-турската война.
с.Куштепе(Kustepe)-българи-мохамедани и цигани..Селото се намира на 3 км. от града и има между 448 и 584 жители.Жителите му са потомци на бежанци от Ловешко-1878 г.Днес турският език е доминиращ в селото,но ловешкият български диалект не е забравен.
с.Доганджа(Doganca)-493 жители българи-мохамедани,приселници от България-1898 г. и български турци.
с.Йешилова(Yesilova)-651 жители.Част от населението на селото са българи-мюсюлмани,потомци на бежанци от България.В селото живеят и български турци-гаджали,както и потомци на бежанци от Румъния,Гърция и Югославия.
-Българите-мюсюлмани са мнозинство сред населението на околията-над 65%.
Окръг Ковчаз-3000-4166 жители
Гр.Ковчаз(Kovcaz)- 672-751 жители  българи-мохамедани и български турци-гаджали и мухаджири.До Балканската война,селището е било чисто българско.
с.Коджаязи(Kocayazi)-366 жители българи-мюсюлмани и български турци.Според Зеленогора,селото е чисто помашко и неговото население е съставено от потомци на бежанци от Разложко,емигрирали след Балканската война.
с.Кула(Kula)-70-86 жители българи-мюсюлмани,потомци на бежанци от България.
с.Таштепе(Tastepe)-147 жители.Населено основно с българи-мюсюлмани.Бивше българско-християнско село.Според други данни селото е населено с бошняци.
с.Бейджи(Beyci,Пенчова махала)-99 жители.Населено основно с българи-мюсюлмани.Бивше българско християнско село.
с.Елмаджик(Elmacik,Алмаджик)-354 жители български турци-гаджали и българи -мюсюлмани.Бивше българско село.
Окръг Люлебургаз-132 912 жители
Гр.Люлебургаз(Luleburgaz)-96 000 жители  турци,българи-мохамедани,роми.Българите-мюсюлмани в града са значителен процент от населението.
Гр.Къръкьой(Kirikoy,Kirkkoy)-619-2030 жители българи-мохамедани,емигранти от България и български турци.
с.Караагач(Karaagac)-812-1154 жители българи-мохамедани.
с.Джейланкьой(Ceylankoy,Мандирица)-българи-мохамедани-между 530 и 690.Жителите на селото са потомци на бежанци от Пловдивско след Руско-Турската война.В селото до Балканските войни са живеели и българи-християни.
с.Ертугрул(Ertugrul,Kazankoy)-между 485,683 и 735 жители.Местните са основно потомци на бежанци от България след Руско-Турската война(българи мюсюлмани и турци).В селото живеят и албанци.
с.Ченгели(Cengerli,Cengelli))-281-393 жители българи-мохамедани.Намира се в община Буюккарищиран.
с.Карамусул (Karamusul)-779 жители българи-мюсюлмани и български-турци
с.Ескитъшлъ(Eskitasli)-897 жители.Населено е основно с българи-мюсюлмани.Потомци на бежанци от България от 1898 г.
с.Аладжаолу(Alacaoglu)-769 жители.Населено е основно с българи-мюсюлмани
с.Саръджали(Saracali)-628 жители.Населено е основно с българи-мюсюлмани
с.Давутлу(Davutlu)-населено е основно с българи-мюсюлмани
Окръг Демиркьой-9128 жители
Гр.Демиркьой(Малък Самоков,Самаково,Demirkoy)-между 3719, 3992 и 4850 жители  българи-мюсюлмани и български турци.Българите мюсюлмани са потомци на бежанци от Родопите,Областта Чеч (селата Тисово,Манастир,Почан,Борен).Бежанците от Тисово(районът на Драма в Гърция ) се заселват в периода 1923-24 г.
с.Армутверен(Armutveren,Паспалово)-116-224 жители българи-мохамедани,потомци на бежанци от България-с.Михалково(Девинско) и Гърция от 1922-23 г.Бивше българско християнско село.
с.Сарпдере(Sarpdere)-населено с между 87 и 237 жители българи-мохамедани и албанци
с.Бозташ(Boztas)-между 317,416,500 и 550 жители българи-мюсюлмани.Потомци на приселници от България от 1930 г.
с.Инджесърт(Incesirt)-28-70 жители българи-мохамедани.Потомци на бежанци от България след Руско-Турската война и от 1887 г.,както и на приселници от Драмско-Гърция от 1926 г. г.В Истанбул има колония от селото.
Гр.Игнеада(Igneada)-2215 жители турци и българи-мюсюлмани
с.Сислиоба(Sislioba,Pilaca)-203-220 жители българи мюсюлмани.Бивше българско християнско село.
с.Балабан(Balaban)-571 жители  бошняци и българи-мюсюлмани.Според други данни в селото живеят само бошняци.
Окръг Бабаески-30 000 жители
 Гр.Бабаески(Babaeski,Булгарофигон)-25 500 жители  турци и българи-мохамедани.В града българите-мюсюлмани представляват голяма общност.
с. Мандра или Буюкмандъра(Buyukmandira,Mandira)-3826 жители българи-мюсюлмани.Намира се в община Алпулу.Според Зеленогора,селото е най-голямото помашко село в Източна Тракия,с население около 8500 жители.
с. Катранджа(Katranca)-населено с между 909 и 1421 българи-мохамедани
с.Ертуграл (Ertugral,Kozpinar,Kocpinari,Козбунар)-420 жители българи мюсюлмани,потомци на бежанци от Тетевенско-с.Български (Турски) извор от 1890 г.
с.Алпулу(Alpullu)-между 2810, 2976 и 3300 жители турци и българи-мохамедани
с.Панджаркьой(Pancarkoy)-1245 жители,турци,българи-мюсюлмани,кримски татари.
с.Аайери(Agayeri)-538 жители.Потомци основно на бежанци българи-мюсюлмани от Ловешко (село Александрово) през годините на Руско-турската война.
с.Ченгерли(Cengerli)-500 жители.В селото има общност на българи-мюсюлмани.
с.Мюселим(Musellim)-537 жители.В селото живеят потомци на бежанци българи-мюсюлмани от Северна България(1877-1878 ),както и на  български турци от районите на Разград,Шумен,Търново,Карнобат.
с.Миннетлер(Minettler)-506 жители.В селото живеят потомци на български турци и българи-мюсюлмани,приселили се през годините на Руско-турската война.
с.Ташкьопрю(Taskopru)-184 жители.В селото живеят потомци на български турци от Казанлъшко и българи-мюсюлмани.
с.Йени махале(Yenimahalle)-335 жители.В селото има общност на българи-мюсюлмани.
Окръг Визе-29 000
Гр.Визе(Vize,Виза)-10 000 жители турци,българи-мюсюлмани и други.
с.Кьомюркьой(Komurkoy,Пенека)-619-900 жители българи-мохамедани,бежанци от Гърция -Драмско и района на Петрич.Бивше българско християнско село.
гр.Чакълъ(Cakilli)-2493-2597 жители,потомци на бежанци от България след Руско-Турската война българи-мюсюлмани-50% и турци-50%.
с.Казълагач,Къзълалач(Kazilagac,Ятрос)-между 657 и 885 жители българи-мохамедани,приселници от Северна България-Плевенско от 1878 г. или 1893 г.Бивше българско-християнско село.
с.Доганджа,Доанджа(Doganca)-между 521,612,655 и 758 жители българи мохамедани и турци.Всички те са приселници от България от годините 1896,1935,1941,1951 и 1978.
с.Евренджик (Evrencik)-между 918,1128 и 1205 жители.Повечето от жителите му са потомци на приселници от Гърция от 1924 г., българи-мюсюлмани от Драмско (Илиджа,Хъдъркьой,Халикьой) и турци.В селото живеят и български турци и албанци от бивша Югославия.Около 40% от населението говори на т.н. "помашки".
с.Согюджак,Соуджак(Sogucak)-801 жители турци-юруци и българи-мюсюлмани
гр.Серген(Sergen,Саракиня)-1601 жители.В селището живеят основно българи-мюсюлмани,потомци на приселници от с.Чукуркьою-Асеновградско след 1913 г,както и други етноси.
-В селата Дюзова(Duzova)-737,Кючюкяйла(Kucukyayla)-677,Къшладжък(Kislacik,Ургас)-1162 също живеят българи-мюсюлмани.


http://bulgarnation.com/българи%20в%20Турция.html

[Nazmi]

  Публикувана на 26 Март 2015 година.- в Пловдив медия!
За първи път от над 100 години пратеници на помаците от Турция идват у нас да си търсят побратими. Делагацията на федерацията на помаците от Балканите PODEF започна посещението си Пловдив .
Тук е като вратата , където днес живеят нашите братя и сестри, с които сме дошли да се срещнем. Моят род е от Орехово, близо до Чепеларе. Аз за първи път ще видя селото на моите прадеди.”, обяснява лидерът на комшийските помаци Байрям Ерат, който живее в Шишли, квартала, където е българската Екзархия в Истанбул.
 
Бай Байрям говори така, все едно, че слушаме някой родопчанин от преди един век. Той казва, че е научил „да гълчи на помашки” вкъщи. Както и останалите помаци. Затова организирали първите курсове за изучаване на помашки. Вече имат в Истанбул
PlovdivMedia - Пратеници на 2 милиона помаци от Турция идват за побратими вРодопитеи в Бурса. Правят ги за децата и внуците, които знаят само турски. В училище засега не ги учат на майчиния им език. Смятат скоро да издадат и специален буквар. Министерството на образованието им е разрешило да изучават своя език. „Азбуката ще е автентична – на Кирил и Медодий буквите. Както си е било.”, уточнява Бай Байрям. „Ние, например казваме „либо”, а вие „небе”, за нас е „я съм”, а при вас „аз съм”, „месечина” е по нашему, а за вас е „луна”, вие казвате „роза”, ние пък „трендафил”.”, демонстрира речниковите си познания той. А на майка си и баща си им вика „майко и байко”. Помаците от Балканите са се преселили в Турция на три вълни. Първата е била след Руско-турската война – 1878 г. Следващата е по време на Балканската вълна. И третата – през 1924 г., когато е станала размяната на гърци, живеещи в турски села с турци и помаци в Гърция. Помаците днес са съсредоточени в 25 турски градове. Има цели села, населени само с помаци. Имат 10 дружества, които са обединени във федерация PODEF. Не се занимават с политика. „Ние сме много единни, с това се отличаваме да кажем от турците. Смятат ни за трудни хора. Държим на своите правила за живот. Сто години от помашко село в Турция не е давано момиче навън и не е взимано момиче от вън. Моята жена, обаче, не е помакиня.”, разказва Бай Байрям. „Казвам й, че ако сега трябваше да се женя, щях да си взема помакиня, а не нея!”, шегува се той.
 Съжалява, че помаците в Турция не знаят родопските песни. Но точно песен от Родопите му е любимата – “Руфинка болна легнала”. Слушал я от майка си. “Га си намерим побратими, те ще ни учат на техните песни. Гайда си купихме. Свирня ще има!”, казва лидерът на турските помаци.

Ирфан Чинар, водач на помаците в град Бига, край Чанаккале изважда мобилния си телефон и с гордост показва видео. Жени в помашки носии пеят песен. Първите, които са извадили късмет да си намерят побратими в Родопите, всъщност, са имено помаците от района на Чанаккале. Четири помашки села от там се побратимиха с родопските села Лъкавица и Дряново в община Лъки, както и с Богутево и Оряхово в Чепеларска община. „Хайде, да е на хайрлия! Само берекет и радост да е и за нас, и за побратимите ни. Все с песни и добри думи да ни са срещите!”, пожелават пратениците на два милиона помаци в Турция. Обещават следващия път купената от тях гайда вече да гълчи...
Публикувана на 26 Март 2015 година.

[Nazmi]

 Tanya Mangalakova added 5 new photos — with Elmaz Elqeradodokle Dokle.
  Бай Рамадан: “Като изтече кръвта, тогава се губи името”

През месец май 1989 започват щафетни гладни стачки на турците и помаците в България срещу смяната на имената. Всеки ден български мюсюлмани дават интервюта за западните радиостанции “Би Би Си”, “Дойче веле”, “Свободна Европа”, “Гласът на Америка”. Към съпротивата на българските мюсюлмани срещу режима на Тодор Живков се присъединяват и интелектуалци и дисиденти. На 11 май 1989 е създаден Мюсюлманският стачен комитет в къщата на семейство Рунтови в село Долно Изворово, Казанлъшко. “Осерваторио суи Балкани” представя живота на политическия затворник Рамадан Рунтов, един от лидерите на съпротивата на мюсюлманите, влязъл в затвора още при първата вълна на преименуване през 1973 г. Бай Рамадан не се съгласява да сменят името му на Радан. Днес той е на 80 години, живее в Истанбул, казва се Рамазан Коруджу. Мъжете от семейство Рунтови участват в съпротивата още от 60-те години, когато започва “културната революция” на премахване на фереджетата от облеклото на мюсюлманските жени в България. Рамадан Рунтов трябвало да напусне родното си планинско село Корница (в подножието на Пирин), за да не го интернират. Заселва се в село Долно Изворово, край град Казанлък, където научава турски от местните турци. Работи като строител в местното ТКЗС. Всички семейства от селото решават да не си сменят имената, но идват милиционери, военни, танкове. Рамадан е от най-непокорните. Арестуван е от Държавна сигурност.
“Когато привършва следствието, моите съселяни в Корница се събрали и разбунтували. Протестът бил потушен, но са убити 4 души, 50 – 60 са ранени. Започнаха да ме притискат за Корница, търсеха оправдание за това насилие. Преместиха ме в следствието на ул. “Развигор” в София и няколко пъти през нощта ме изкарваха в някакви тунели, където ме държаха по 2 часа. Връзваха ми ръцете отзад, мислех, ще ме карат на разстрел в тунелите. Казваха ми да не се обръщам назад, и така ме държаха няколко часа. После дойде някой и каже, че тази вечер ми се е разминало, друга вечер ще е. Така ме плашеха.
Преместиха в Благоевград като прокурорски свидетел. Още като влязох, съдията каза “Ти ли подпали нашия окръг?”. Попита дали познавам 10 момчета на подсъдимата скамейка. “Да, това са мои селски”. После попита: “Ти какъв си?”, “Турчин съм”, отвърнах.
Осъдиха ме на 6 години за противодържавна дейност че сме искали да избиваме държавни мъже, да правим република. Лежах в затвора в Стара Загора, не ме изкарваха на работа, за да ме направят “техен човек,” да подпиша протокол да помагам, за да не лежа в затвора, демек да стана доносник. Аз отказах.
След една година на 25 септември 1974 г. ме пратиха “в разряда”, където стояха затворниците, спрени от работа. Чудех се какво става, а то било подготовка за смяна на имената. По-опасните бяхме “в разряда”. Балабанов от Държавна сигурност ми каза: “Бай Рамадане, викаме те, защото и жена ти, и децата ти си смениха имената. Сега ти си избери едно име, подпиши тук, да оформим документите.” Попитах го: “Кой смени имената на децата?”. А той: “Аз ги смених”. “Хубаво, ще ти дойдем на гости някога, ако съм жив и здрав, нали си кръстник на децата”. Отказах да подпиша “Сбъркали сте човека, няма да подпиша. Нашите имена не се слагат така, те са в Корана опяти и с кръвта слети. Когато изтече кръвта, тогава се губи и името.” Изкараха ме с юмруци и ритници. Балабанов каза, че ми пишат името Радан....
Всеки ден от септември идваха в килията да ни четат тия нови имена, но ние не се обаждаме. През декември последва карцер – метър на два килия, заледено. Изкарах там 2 месеца и 8 дни само с комат хляб. Имаше момчета, които заспиваха вечер и на сутринта ги извличаха заледени. Аз вечер не спях, по цяла нощ тъпчех на едно място. По едно време понеча да се унеса и усещам, че замръзвам. Почвам пак да тъпча. Взех найлон, с който увивах краката си, преди да обуя гумените галоши. Така се спасих.
Като ме изкараха от карцера, разбрах, че в съседната килия е Хасан Сапунджи от Якоруда и че в моя край много говорят за мен.
Така карах година и осем месеца. Накрая, като видяха, че понасям всичко това, ми казаха да напиша молба да ме изкарат на работа. Но пък в молбата трябваше да пиша новото име и аз не пожелах. Бях станал кожа и кости, краката ми бяха като отсечени, нищо не усещах, нямах сили. Излязох от затвора 1977 година, 4 години и 9 месеца.
Големият ми син Рамадан беше избягал в Турция, като го изключили от техникума. Другите ми двама сина тръгнали с едно момче от Перник да бягат през Сърбия. Хванали ги, задържаха ме и мен. Синът ми получи година и осем месеца, на другите - година и половина, а на мен – три години затвор. Изкарах още три години в Централния софийски затвор за бягство зад границата.
Излязох от затвора през 1982. Една вечер по телефона се обади Петър Бояжиев (политически затворник във Франция, сътрудник на радио “Свободна Европа” – бел. авт.) и ме пита ме как съм. “Без документи съм и нямам работа. Реших да не се унижавам, станах говедар, за да си изкарам прехраната. Ходя и по строежи да изкарам някой лев.” През 1984 – 1985 започнаха да сменят имената на мюсюлманите и Бояджиев поиска всяка вечер след полунощ да предавам какво става. Имаше сателитни телефони за връзка със “Свободна Европа”. От нашите села имаше 17 души осъдени за обрязване на деца, ние дадохме имената и ги излъчиха по радио “Дойче веле”, “Свободна Европа”. И така всяка вечер предаваме информация.
Така карахме до 18 – 19 март 1989. Един ден на обекта, на който работих, дойдоха милиционери и ме заведоха в Държавна сигурност, заканваха ми се, но не смееха да ме бият. Държаха ме до към 20, 30 часа. Казаха ни, че утре пак ще ме приберат. Аз говорих с Петър Бояджиев, разказах му, а той ми даде голям кураж: “Бай Рамадане, те си отиват вече”. Каза ми, че нямат право да ме задържат, защото съм в списък на дисидентите.
Петър Бояджиев каза да организираме групи от мюсюлмани, които да правят гладни стачки всеки ден от 20 май до края на месеца, за да се чуе по света, че протестираме срещу смяната на имената. Започнахме гладни стачки в цялата страна - Джебел, Кърджалийско, Делиормана. Това беше Мюсюлманският стачен комитет. Моите синове, д-р Константин Тренчев (дисидент антикомунист – бел. авт.), Илия Минев (антикомунист, дисидент, лежал 33 години в затвори и концлагери, през 1988 основал Независимо дружество за правата на човека – бел. авт.) организираха сбирка в Хасково, но тя се провали и решили да се съберем вкъщи в Долно Изворово. Беше времето на Байряма, на 11 срещу 12 май в полунощ се събрахме и основахме Мюсюлманския стачен комитет. На сутринта дойде милицията и взе да разпитва. Казах, че сме имали гости за празника.
На 17 – 18 май подготвихме отворени писма с протести за смяната на имената до прокуратурата, областна прокуратура. На 18 май дойдоха милиционери, казаха ми да взема 80 лева и ме закараха в една банка в Стара Загора, където ми обмениха 50 долара. Разбрах, че ще ни гонят от България. Казаха ми да си събера 30 кг багаж и че ще ме вземат в полунощ. Дадоха ни паспортите, отидохме у дома, а там идват хора Мюсюлманския стачен комитет от цяла България. Качиниха ни на влака от Пловдив за Германия. Като спряха влака, Ибряма даде телефон, на който да се обадят на Петър Бояджиев. В Белград ни посрещнаха хора от турското посолство. За 8 дни се събраха към 170 души. Лично Тургут Йозал прати самолета си и ни закараха в Истанбул. Там ме посрещна синът ми Рамадан, той вече беше избягал в Турция, там беше завършил право – хем работил, хем учил.
От моето село към 1150 души живеят в Турция, 120 семейства са в Истанбул. Всички са добре, построиха си къщи на 2 – 3 ката, няма човек с по-малко от 20 000 в банката... На старини сега се радвам на хубав живот.”




https://web.facebook.com/tanya.mangalakova/posts/10154303743003966