балканджи това сигорно си го пропуснал-
,,През 1087 година още печенеги, както и унгарци и кумани, преминават Дунав и достигат до Източна Тракия. През 1090-1091 година в съюз със селджукските турци печенегите организират мащабно нападение срещу Византия. На 29-30 април 1091 година в решителна битка при Левунион, подпомогнат от кумани, узи и дори някои печенежки предводители, византийският император Алексий I Комнин им нанася съкрушително поражение, в резултат на което са избити не само печенежки воини, но и жени, деца и старци. Пламен Павлов определя действията на Алексей Комнин като „рядко срещан даже и през Средновековието геноцид“.[19]. Оцелелите печенеги са заселени в Мъглен, Беломорска Македония (дн. Гърция), където образуват специален византийски военен отряд.[22] През същата година Византия си възвръща пълния контрол над темата Паристрион.
През есента на 1122 година прогонените от киевския княз Владимир Мономах печенези заедно с берендеи, узи, каи и други групи нахлуват в земите на юг от Дунава, настаняват се в Северна България и опустошават големи райони от Тракия. През пролетта на 1123 година византийският император Йоан II Комнин ги разбива при Боруй (днес Стара Загора), с което печенегите са отстранени окончателно като политически фактор в историята на Балканите. Пленените печенеги са заселени в българските земи като войнишко население.[22]
Според арабския автор Ал Бекри, в началото на XI век сред една част от печенегите в Причерноморието се разпространява ислямът.
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B5%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D0%B3%D0%B8 Когато България е завладяна от Византия през 1018 г. (до 1185 г.), в териториите на царството започват да прииждат нови тюркски племена като печенеги, узи и кумани (гореспоменатите поволжци, или още къпчаги - от турски "къпчак" - избухлив) и се смесват с прабългарите. Според редица сведения, една голяма част от тези племена изповядват исляма от времето преди да нахлуят и се заселят предимно в земите на днешна североизточна България.
Поради тази причина, и пазейки своята тюркска идентичност и език, включително и частта от останалите неасимилирани Аспарухови прабългари, те стават естествени съюзници на отоманските турци, които започват да нахлуват на Балканите от Анадола през XIV век, смесвайки се помежду си.
http://ethnos.bg/index.php?TPL=2&MID=58&SID=58