http://www.americanchronicle.com/articles/view/134152Помаците: една Islamized Хората на Европа
Едуар Selian25-ти Декември 2009"Миналото не е мъртво. Всъщност, това вече не е минало".
Уилям Фокнър
Историята помашките е свързан с павликяните християнски движение и на арменски националната ни история. Според Webster's 1913 Dictionary павликяни са християнска секта дуалисти, с произход от Армения в седмия век. Други твърдят, че са един Adoptionist, гностиците, или квази манихейството християнска група, която дойде по-рано (1).
През 844 пр. Хр павликяни, построени на брега на Ефрат в Западна Армения крепостта-град Tephrike (дн. Дивриджи в провинция Сивас Турция), която се превръща в столица на своите независими държави павликяните.
В павликяните са във война с Византийската империя за няколко години. Много павликяните са били убити, докато други са били депортирани. През 878 г. пр. Хр (2), с падането на Tephtike, на павликяните държавата престава да съществува.
Депортирането е любим метод на византийските императори в справянето с павликяните. Византийски императори хиляди депортирани на павликяните от Армения към други територии на империята: Балкански полуостров, Сицилия *, и на други места. Първият павликяни са депортирани от Армения в Тракия (географска област в Югоизточна Европа) в 747BC. В повечето случаи, павликяните депортиране на арменците "са в Югоизточна Европа като крайна дестинация.
В павликяните се споменават като нация (народ Paulianista) и хора (Popoli Paolianiati) в ръкописа номер 5305 на Ватиканската апостолическа библиотека. Османските турци, също така, която се отличава от павликяните като население със собствената си идентичност. Регионите, между съвременните български градове Пловдив и Карлово (18 в.) и Свищов и Никопол (19 в.) са били наричани павликяните райони.
В павликяните идентичност е отбелязано в миналото от известния историк и специалист по славянски проучвания, професор на Карловия университет в Прага и Университета на Виена Константин Иречек (1854 - 1918) и български историк, филолог, и първи председател на Българската академия на науките, професор Марин Стоянов Дринов (1838 - 1906), който твърди, че павликяните antropological тип е арменски - Азия (3).
Споменът за павликяните е все още жив. Някои села и градове, като градът Pavlikian (дн. гр. Павликени), в съвременна България, все пак си запазват своята идентичност.
Българските католици от Банат (област в съвременна Румъния), все още твърдят, че те са от павликяните произход и пеят в павликяните език много песни, като популярната стара песен наречена "Palućenska muma" ( "The павликяните Girl").
Едно време павликяни - помаците днес
По време на византийското владичество на Югоизточна Европа много арменци павликяни са превърнати в православната вяра. Други стана католици и мюсюлмани по време на управлението на Османската империя. През 1862 "АД, все още имаше някои не-павликяни превръща в околностите на града Филибе (дн. Пловдив, Южна България).
Помаците са наследници на павликяните - арменци, които са приели исляма по време на османското владичество империя през Югоизточна Европа. Това се подкрепя и от докладите на католическите мисионери изпрати до Рим **. Също така, някои от имената на градовете и селата показват връзката между павликяните, помаци и арменци.
Населението на град Павликени и село мюсюлмански Pavlikian (дн. Горан) в България е помаци и се премества в Турция по време и след 1877/1978 АД (4).
Селото Ermenlii (от 1934 г. Богомил "АД, област Варна в България; му помашко население се премества в Турция през 1937/1938 г.), който се споменава в турски данъчни регистри от 19 век.
В арменски корен-думата "Хур" (вода) е името на селата помаците: Churek (дн. Churukovo), Вранинци, и Churen в съвременната Югоизточна България. Също така, в този географски район е помашко село Дорково кръстен Смотаняк Ankegh - символ от арменски митология.
Населението на с. Торос (типично арменски име) в съвременната Северна България е отчасти помашки.
Езиковата помашките
Бащата на история, Херодот отбелязва: "Арменците са били въоръжени като фриги на които те са колония" (Херодот, VII, 73). Арменците са били само едно племе на мостове или по-късно наречен фриги и след съдбата на цялата нация те емигрират с тях към Мала Азия. След много векове на живот там, някои от арменците се върне в Европа.
Арменци постоянната за пръв път на Балканския полуостров през 5-ти век. Тяхната миграция продължава по време на управлението на различни византийски императори. В 10-ия век "АД сам, 200000 арменците са уредени в близост до град Филипополис (дн. Пловдив, България) (5).
По време на византийското владичество над Югоизточна Европа, на езика на тези арменци (павликяни или не-павликяни), под влияние на езика на славянските племена (Smolenes, Moraci и други), около - най-вече в областта на "Филипополис", Родопите , и "Тракия", е slavonized. По-късно, в границите на Османската турска власт, част от това население, използвани да се говори на турски език като паралелно и официален език.
По време и след освобождението на Югоизточна Европа на турски османско владичество, превърнали павликяните към вярата римската епоха (католиците), използвани техните специфични славянски език, което в днешно време е добре известна "павликяните говорят" на български език. Тази "павликяните диалект" се използва също така в областта Банат в Румъния. Има някои общи елементи между "павликяните диалект" и на арменски език (6).
В "павликяните диалект" също е в основата на помаците, така и някои православни население "език, живеещи в Югоизточна Европа.
Езикът помашките се състои от много клонове в Югоизточна Европа. Например, в България, на езика, помаци има два диалекта: Северна и Южна диалект. Член на Северна диалект са изказванията на Галата, Драгижево, и Върбица област. Член на Южния помашки диалект са много изказвания на района на Родопите и на други места.
В момента, в допълнение към казаното помашки език, някои от помаците са приели български, македонски, гръцки и турски като втори език.
Някои типични арменски думи все още се използват в диалектите помашки език в България. Шампион по отношение на формирането на различни думи е арменски думата "Хур" или "dzhur" ( "вода" на арменски), която е в основата на много думи и имена на диалект (7). "Хур", дори, форми на името на някои помашките села в Югоизточна България: Churen (площ на Родопите), Вранинци (площ на Мадан), Churek или Churekovo (дн. Churukovo) (площ на гр. Девин).
Някои помашките - Гръцки (
и Горан (Албания и Косово помаци) - албански (9) речници са били публикувани.
Помаците митническа
Има много бит на хората, помашки, свързани със специфични дейности:
Преди брака, жените получават подаръци от бъдещето в законите, които биха могли да включват златни пари. Името на обичая е "Нишан", както е в подобни арменски обичай.
На 14 март, огън и дим се използва за да се пази змии и гущери, както и моля Бог на огъня. Хората прескачат пожари в дворовете си. Това е езически, много стар обичай, тъй като е на арменски обичай "Trndez".
Въпреки това, един от най-старите митнически помаци (село Жижево и Црънча, съвременна България) е свързано с 22 март или Nowruz (първия ден на пролетта).
Също така, най-важните митнически помашко (с. Неделино, съвременна България) са свързани с две важни дати - на 6 май и на 7 ноември. На 6 май е един от най-големите празници помашките име "Adralez". "Adralez" е първия ден на лятото или Нова година. На 7 ноември е друг празник - "Касъм", в първия ден на зимата и края на годината. Годината започва с "Adralez" и завършва с "Касъм".
Тези митнически и техните имена "Nowruz", "Adralez", и "Касъм" са показателни за директен вратовръзка с зороастризма и Армения ***.
В помашките идентичност
Помаците от павликяните от арменски произход са клон на голяма група индо-европейски народи. Тази декларация се вписва с една стара теория, че арменците са племе от Тракия-фригийската група от племена, които са пристъпили към Мала Азия в края на второто хилядолетие пр. Хр.
По време на османското владичество от Югоизточна Европа, там е заселено на област Ловеч с много села в него (модерен Nortern България). Населението помашките е бил обект на периодични принудени Christianisation след освобождението на България от турско робство робство. Комунистическият режим в България организира кампания за промяна на арабски помашки имена, дори през 1989 г. "АД, е имало кампания за премахване на традиционните рокли помаци **** в района на Тетевен, България със сила.
Тези имена и рокли са част от идентичността на помаците ", рамо до рамо с други елементи на своята идентичност като техния език и обичаи, които са живи и до днес.
Помаците са официално признаване в Гърция като религиозен мюсюлманското малцинство в съответствие с Договора от Лозана (1923).
Понастоящем много помаци задръжте твърдото убеждение в мюсюлманското вероизповедание, но са наясно, че произходът им е различен от този на съседите си: българи, гърци, турци и др. Те са помаци със собствена история, език, обичаи, национални рокли, песни, както и много други.
Произходът на названието "помашки"
Името "помашки" е развален от думата "Parik" - тюркски диалект и туркменски дума от Кайзери (днешна Турция), което означава "Човек, който се превръща в друга вяра". Тази дума се записва в арменски корен речник като заемка от арменски език (10).
В момента, името "помашки" се използва за Islamized населението, които живеят предимно в България, Република Македония, Гърция и Турция. На държавните органи и органите на местното население на балканските държави понякога се използват различни имена за описание на помаците: българските мюсюлмани, македонски мюсюлмани, Torbeshi (Република Македония), Pomaklar (Турция), горани (Косово и Албания), босненци (Босна и Херцеговина) , Ahriani (Централна и Източна Родопи). Също така, в различни части на Балканския полуостров, можете да намерите: Apovtsi, Babechani, Dilsazi, Marvatsi и Chechentsi.
В помашките Места
Помаците в момента живеят в различни части на Югоизточна Европа (България, Гърция, Република Македония, Косово, Албания и Турция), Италия, както и редица други региони. Общият брой на помаците се очаква да бъде най-малко един милион.
В помашките област Ловеч, по време на турското робство робство, включена в областите на градовете Свищов, Севлиево, Тетевен, Луковит, Бяла Слатина, Плевен, Ботевград и в съвременна България.
След освобождението на България от турско робство робство, много помаци от област помашките се премества в днешна Турция, но някои са останали в района на град Тетевен, Луковит и Бяла Слатина. Има също така някои помаци в Родопите (площ на Rupchos) в Югоизточна България, в района на гр. Симитли от двете страни на български език - македонски граници, както и на други места.
Потомци на павликяни превръща в римската вяра (католиците) живи до сега в гр. Раковски, някои градове и села в Северна България, и в областта Банат, Румъния. Потомци на павликяните се преобразуват в православната вяра живее в село Дойренци (област Ловеч, България) и на други места.
Има някои добри източници за местоположението на павликяните превръща в римската вяра (3, 4) и помаци (11).
Забележки
"Едно нещо е сигурно, че в Италия, във Франция, и по Рейн, павликяни и албигойци, са открити в една и съща територия, както и не е имало големи разлики между тях на практика и доктрини. Писатели стигне дотам, че да се твърди, че е налице наследяване на църквите и на интереси. Това е и удостоверява, че в средата на единадесети век, са били многобройни в Ломбардия и Isurbia, но най-вече в Милано, в Италия, и то не е толкова сигурно, че те пътували през Франция, Германия и други страни, както и от техните светостта те спечели голям брой на обикновените хора към техния начин на мислене. В Италия те са били наричани Paternes и катарите, и в Германия, Gazari. Във Франция те са били наричани албигойци. Те се наричат българи , особено във Франция, тъй като някои от тях идват от България, и те също са известни с името на Бони Homines (Mosheim, Институт за история Църковния, II. п. 200-202). " (John T. християнин. Глава 4, в:
www.trailofblood.com / История на Baptists.htm)
"През 1160 дружество на павликяни (баптисти) влезе Оксфорд. Хенри II им заповяда да се изписва на челото с горещи ютии, публично ги разбита по улиците на града, за да са дрехите си съкращавам в пояси, както и да се завърти в открито страната. села не трябваше да си ги позволят всяка подслон или храна и те загинал един продължителен смърт от студ и глад. " (Мур, по-рано и по-късно несъответствие в Оксфорд, стр. 12.)
Евсевий Fermendzin. Acta Bulgariae ecclesiastica AB a.1565 горе към рекламата a.1799. Zagrabiae, 1887. Също така, в превод на български език: сп. "Архив и поселищни проучвания", год.II, кн. 2, стр. 174 - 210.
"Nowruz" е зороастриец почивка. Зороастризъм в момента е еволюирал от монотеистичните да ди-теистични вяра. Една от нейните изключителни практики, е почитането на Слънцето. В столицата на Армения - Armavira, основател на династията Arsacide (2-ри век пр.н.е.) издигнат храмове, където той създава статуи на Слънцето и Луната. Най-старите арменски календар запознанства беше първата, свързани с март 21. Той се празнува в деня на пролетното равноденствие, астрономически, което обикновено се случва на 21 март или на предишната / следващия ден. Името "Nowruz" (което означава "нов ден"), в наши дни, е първият ден на пролетта и началото на годината в Иран и други страни, календари.
"Adralez" се състоят от две арменски корен-думите: "ADR" (огън) и "LEZ" ( "език") (10). Буквата "а" се присъединява към тези две думи-корен. Значението на "Adralez" е "на пожар" език (пламък). Очевидно е, че това е стар езически обичай, посветена на "Бог на огъня".
"Касъм" се получава от арменски корен-думата "Кас" ( "да спре", "да спре", или "да изостави") (10).
В павликяни превръща в римската вяра (католиците) бяха принудени да променят своята народна носия и обичаи в 19 век (3).
Източници
1.
http://en.wikipedia.org/wiki/Paulicianism2. Гилбърт Dagron, Pierre Riche et André Vauchez (респ.), Histoire Du christianisme Des origines à номера jours, Tome IV, Évêques, Moines et empereurs (610-1054), Desclée, Париж, 1993, стр. 229.
3. Нено Неделчев. Диалект на българите - католици. (Нено Неделчев. Диалект на български език - католици) Велико Търново, 1994 г., С. 12, 18.
4. Милчо Йовков. Павликяни и павликянски селища в българските земи XV-XVIII в. (Милчо Йовков. В Pavlikians и Pavlikian Градове и Vilages по българските земи през 15 - 18-ти в.) Университетско издателство "Св. Климент Охридски", София, 1991, C. 140112.
5. Йован Цвиич. Ла полуостров Balkanique, Librairie Armand Colin, Paris, 1918, с. 476.
6. Selian, Едуар: Le Paulicien диалект. В: Известия на Петата международна конференция по арменски лингвистика, университета Макгил, Монреал, Квебек.
7. Селян, Е. Коренът "джур" в българска езикова среда. (Selian, Д. Rooth-Word "Dzhur" на български Лингвална Околна среда) В: сп. Филология, Изд. СУ "Св. Кл. Охридски", София, 1983, бр. 12 -13, с.137 - 139.
8. "ΠΟΜΑΚΟ ΕΛΛΗΝΙΚΟ ΛΕΞΙΚΟ του Πέτρου Δ. Θεοχαρίδη (Θεσσαλονίκη 1996)", Pomakian - гръцки речник с 6500 думи.
9. Назиф Докле. Горанско - Албански речник. София, 2007. (Назиф Докле. Goranian - албански речник. София).
10. Хр. Acharian. Hayeren armatakan bararan (Rout арменски речник). Ереван държавен университет, Ереван, 1971, v. 1, стр. 424; 289; 1073, v. 2, стр. 271, 277, 531.
11. Хюсеин Мехмед. Помаците и торбешите в Мизия, Тракия и Македония. (Хюсеин Мехмед. Помаците и Torbeshes в Мизия, Тракия и Македония), София, 2007. Също така, вижте "Списък на помашките селища (Списък на населените места помаци) в:
http://bg.wikipedia.org/.
