(От 2006 г. но трябва да се чете)
Публичното изслушване за „Опасността от неототалитаризъм за българския народ“ организираха халандският евро-депупат г-жа Елс де Гроен и Българският хелзинкски комитет в Брюксел
Сградите на Европарламента в Брюксел заемат цял квартал. До тях се стига по улици, които са пълни с постройки на Европейската комисия. Човек неволно си мисли, че центърът на белгийската столица служи само за това - да приютява институциитена Голяма Европа. Ако си представим пет здания като бившия Партиен дом в София, но облицовани не с напомнящите кперостна стена блокове от бял врачански камък, а със стъкло и алуминий, може да добием бегла представа за главното (защото има още една огромна сграда в Страсбург, без да броим седалището на Секретариата в Люксембург) седалище на избраниците на народите в Европа.
Външният човек се чувства захвърлен в този малък град, който има вътрешна улица с магазини, без да броим подземния супермаркет, болницата, пощенската служба и какво ли не още. Затова обичайна гледка е да видиш опашка от организирани групи пред главния вход, които, след като влязат, препускат по коридори и зали, водени от служители на отдела за туристически услуги.
Но най-важното е, че всеки ден там стават десетки събития - заседания, срещи, публични изслушвания, премиери, прожекции, пресконференции, семинари и т.н. Върволица от организации от всичките 25 страни (плюс двете кандидатки) се опитват да привлекат вниманието на европейските законодатели, а те, за разлика от българските си колеги, които не си дават труда да организират изслушвания на граждани и техните организации, охотно се поддават на желанието да дадат трибуна на най-разнообразни граждански инициативи. Това поражда огромна конкуренция за вниманието на депутатите и служителите на Европейското народно събрание и усилията да се привлече то са огромни.
Това беше фонът, на който мина публичното изслушване за “Опасността от нео-тоталитаризъм за българския народ”, организирано от известния холандски евродепутат г-жа Елс де Гроен и Българския хелзинкски комитет на 30 май в една от безбройните конферентни зали на Европарламента. Както е известно, на 3 април 2006 г. петима евродепутати написаха специална декларация на тази тема, а целта на изслушването беше да даде допълнителна информация и аргументи в защита на този документ. На него присъстваха евродепутатите де Гроен и Майкъл Кешмън, българските наблюдатели Евгени Кирилов и Димитър Стоянов, а освен това няколко помощници на евродепутатите (това са важни хора - очите, ушите и работните ръце на шефовете си), неколцина млади български служители в различните структури на Европейския парламент, няколко представители на международни ромски и правозащитни организации, журналисти от българската преса. БХК беше представен от Красимир Кънев, Маргарита Илиева и Емил Коен; в делегацията участваха още и Емил Аструков от еврейската организация “Бней Брит”, Калинка Василева от ромското НПО “Равен достъп” и Сюзан Чакър от Турския културен център “21 век”.
Г-жа де Гроен откри дебатите със специални поздрави към нас. В кратката си емоционална реч тя изрази дълбоката си тревога от надигането на крайния национализъм, олицетворяван от “Атака” и най-вече от Волен Сидеров. След нея Красимир Кънев направи кратка характеристика на явлението “краен национализъм” у нас. Той акцентира на два пункта. Първият е, че възгледите на Волен Сидеров, многократно и шумно публично изразявани, са много по-крайни, много по-антисемитски и ксенофобски от мненията на Жан-Мари льо Пен и Йорг Хайдер, с които мнозина наблюдатели у нас се опитват да оприличат българския националистически водач. Вторият, произлязъл от изследване, което БХК направи миналата година е, че расистките нагласи у нас са толкова силни и толкова дълбоки, колкото са били предразсъдъците към чернокожите в САЩ в началото на 50-те години от миналия век, тоест в навечерието на голямото надигане на черното движение за освобождение, което през 60-те години преобрази Северна Америка.
След това беше показан двайсетминутен филм, представляващ монтаж от публични изявления на Волен Сидеров и от прояви на “Атака”. Може да се окаже, че този филм ще бъде едва ли не единственият спомен от изказванията на Сидеров за “циганския терор”, от яростта срещу турците, евреите, гейовете, с които бяха препълнени неговите всекидневни коментари по “личната” му телевизия “СКАТ”. Защо “може би единственият”? Защото тези материали след излъчването им се качваха на сайта на “Атака” и бяха повод за възторжени коментари в различни форуми и клубове. Но след като тази партия влезе в Народното събрание, сайтът й влезе в продължителен период на “реконструкция”. Тия дни той се появи отново, но цялото му предишно съдържание, което даваше основателен повод за обвинения в расизъм и ксенофобия, изчезна. Сега ние виждаме един кротък сайт и някой, като го разглежда, сигурно би се чудил защо ли правозащитниците обвиняват “Атака” в сеене на “слово на омразата”.
След филма започнаха кратките презентации. Емил Аструков с житейски факти опроверга мита, че в България няма агресивни настроения срещу еврейското малцинство, а освен това изрази притесненията на евреите в България от антисемитизма на Сидеров, така ясно изразен в книгите му. Сюзън Чакър говори за спомена от “Възродителния процес” и за това, че обикновените български турци обичат родината си, която родовете им обитават от векове. Тя каза, че насилието против турското малцинство преди 20 години не е извикало порив за отмъщение, а, напротив, дълбоко желание за мир и нормално общуване със съседите българи. Но тревогата наново идва, когато се чуват войнствените атакистки призиви. Калинка Василева посочи, че малкият й син иска да живее в свят, в който няма да знае какво е да се чувстваш “втора ръка” човек, защото си циганин. Дискриминацията не отслабва, според нея, а речите и писанията на Волен Сидеров и “Атака” само допълнително насъскват и без това силните антиромски настроения у нас. Димитрина Петрова с много данни говори за уязвимостта на ромите и за тяхното безсилие пред системата на наказателното правосъдие: те извършват главно дребни престъпления и точно поради това са свръхпредставени сред обитателите на затворите, още повече, че обикновените роми най-често нямат пари да си наемат скъпо струващите адвокати. Тя също така призова депутатите да имат предвид дискриминацията и расизма в България, да подкрепят декларацията на петимата, но да не отлагат членството ни в ЕС. “Отлагането няма да изцери тези явления, а ще ги засили”, каза тя. Маргарита Илиева информира аудиторията за делото, което коалиция “Граждани срещу омразата” води по Закона защита от дискриминацията срещу Волен Сидеров.
Майкъл Кешмън, известен член на групата на социалистите в Европарламента, който беше и модератор на дискусията, представи стандартите за защита на малцинствата, на които бъдещият член на ЕС България трябва да отговаря. Самият Кешмън е гей, това е известно на всички. Но унижението да криеш различността си или да търпиш обиди само заради тялото, а не заради морала, постъпките, грешките или греховете си, дава дълбок отпечатък върху всички, които се чувстват малцинство - етническо, религиозно, езиково или сексуално. И това пролича в особеното вълнение, с което той говореше за дискриминацията, в привличането на собствения му опит като аргумент.
Интересно беше поведението на някои от българските гости на събитието. Те не можеха да отрекат нито филма, нито цифрите и фактите, приведени от другите говорители. В България има расизъм, има ксенофобия, има екстремен национализъм, той взима тревожни размери и има политическо присъствие. Това е факт. Но те се чувстваха задължени, както направи една млада дама от персонала на българската делегация към европейските институции, да “дадат отпор”. “Това не е цялата истина за България”, каза тя с упрек към българските правозащитници. Ясно долавящият се тон на несъгласие беше, че така страната ни се излага пред “европейците”. “Не е цялата истина, но е съществена част от нея и трябва да се знае”, беше отговорът на Красимир Кънев.
Накрая думата взеха двамата присъстващи български политици. Евгени Кирилов, евронаблюдател от БСП, заяви, че още в нощта на изборите премиерът Станишев е казал, че БСП няма да влиза в коалиция с “Атака” и въобще говори в стил “има някои негативни явления, но няма нищо страшно”. А Димитър Стоянов, зам.-председател на “Атака” говори като да не беше в Брюксел, а на митинг в София. Е, липсата на съобразителност не е единственият недостатък на екстремистите.
източник: pdf