Аман ми, аман, майчинку,
за черночконо момиче!
Месец е вотре седело,
доде ми бело избелей
доде ми вакло изваклей,
доде ми тьонко израсте.
Хубав сам, майчу, каматан,
ам ма не рачат момине,
оти съм яваш копеле.
Мене ма, майчу, налета
и йе чапкънин да стана,
та да са метна в хороно,
да хватем бела Силвинка,
за десна бела рачинка,
за мераклъно фустанче.
Оти ща майчу, на пазар,
доне ща ситан армаган –
едринска кана зелена,
стамбулски чаркъ махмуди!
