Topic: Притчи и житейски мъдрости!

[5Я]

Няколко родопски мъдрости и поуки

На празна плевне-покрив не трьебе.
("утешителни" думи за плешиви людкове )

И каменесе чует и видет!

Кроп акъл-дльоги ноги.

На убава мома млого гиздило не трябва.

Очи гльодайте,сетне да не плачите!

На момини дворе и магарета ревот.

С думи отбавено са с роки не направе!

С очи и уши зимай,в сорце и душа сбирай!

[EvroPOMAK]

Гледай на себе си като на мъртъв      

23.04.2011 г. 09:33 ч.

Гледай на себе си като на мъртъв – казвам си –
и няма да усетиш идването на смъртта.
Затъпи бодила на смъртта о живота и щом дойде, няма да има с какво да те убоде.

Гледай на себе си всяка сутрин като на новородено чудо и няма да усетиш старост.

Не изчаквай идването на смъртта. Виж, смъртта вече е дошла и не излиза от теб.
Ноктите й са забити в месото ти. А това, което е живяло преди раждането ти и ще надживее
смъртта ти, то и сега е живо у теб.

Една нощ ангел разви малко от връвта на времето,
чийто край не можеше да се види, и ми показа
на нея две точки една до друга.
"Разстоянието – рече – между тия две точки,
това е то траенето на твоя век".

– Моят век значи вече е минал – извиках, – и
трябва да се готвя за път! Трябва да прекарам
днешния ден като добра домакиня, чистейки
дома и готвейки дарове за утрешния празник.

Истина, днешният ден на човешките синове
е изпълнен главно с грижа за утрешния.
Но малцина са тези, които вярват в Твоето обещание
и грижа на другия ден след смъртта.
Нека смъртта ми, Господи, бъде последна въздишка не за тоя свят,
но за блаженото и вечно Утре.

Между изгасналите свещи на моите приятели
догаря и моята свещ. Не ставай луд,
карам се сам на себе си, и не жали, че свещта догаря.
Толкова ли малко обичаш приятелите си,
че се боиш да вървиш след тях? Не се мъчи
от това, че свещта догаря, а че ще остави
неясна и димна светлина след себе си.

Душата ми е свикнала да излиза от тялото всеки
ден и всяка нощ и да се простира до границите на
вселената. Тъй порасла, тя усеща как слънца и
луни плават по нея като лебеди по езеро. Тя свети
през слънца и храни живота на планетите. Тя
крепи планини и морета; тя нарежда на бурите и
ветровете. Тя изпълва всяко Вчера, Днес и Утре.
И след всичко това тя се връща в своето тяло и
тленно обиталище на една от планетите.
Връща се в тяло, което още минута-две
ще нарича свое, и което се люлее като сянка
между гробните кръстове, между зверските леговища,
между воплите на измамените надежди.

Не ми е мъчно за смъртта ми, Живи Боже,
тя не ме мъчи с нищо. Тя е плашило, което
човек сам си е направил. По-силно от всичко
на света смъртта ме гони да вървя към Теб.

Един орех имах пред къщата и смъртта ми го взе.
Беше ме яд на смъртта и я клех, говорейки: защо
не взе мен, ненаситна твар, но него, безгрешния?

Но сега и себе си смятам за умрял заедно с моя орех.

Безсмъртни Боже мой, погедни милостиво на една
догаряща свещ. И очисти нейния пламък. Защото
само чист пламък се издига към Твоето лице и
влиза в окото Ти, с което гледаш целия свят.

Охридското езеро
1921-1922г.

"Езерни молитви", Превод Андрей Романов, издателство ОМОФОР, 2003 г.

[Gelina]

ЗА РАЗСЪЖДЕНИЯТА

В едно село живеел много беден старец, но даже кралете му завиждали, защото имал прекрасен бял кон. Кралете му предлагали невиждани суми за коня, но старецът винаги казвал, че конят за него не е кон, а личност и не може да го продаде....Веднъж старецът видял, че конят го няма и всички жители на селото му казали:
-Ти си един нещастен стар глупак, ние винаги сме знаели, че конят ще избяга в един момент. Да беше го продал и сега щеше да имаш купища пари.
-Не отивайте толкова далеч-отговорил старецът-просто кажете, че конят го няма на мястото му. Това е фактът. Дали това е нещастие или благословия, кой знае, това вече е разсъждение. А кой знае какво ще последва.
Хората се смеели на стареца, те знаели, че той не е съвсем в ума си.
Но след 15 дена конят се върнал и довел със себе си още 10 също толкова красиви коня.
-Старецът беше прав-започнали да говорят хората, това наистина не е било нещастие, а благословия.
-Не отивайте толкова далеч-пак отговорил старецът-фактът е, че конят се върна и доведе още 10 коня със себе си. Кой знае дали това е благословия или нещастие. Това е просто фрагмент. Вие прочетохте само една дума в изречението, как може по нея да съдите за цялата книга.
Този път хората не обсъждали, но в себе си решили, че старецът не е прав-11 прекрасни коня, нима това не е благодат.
След една седмица синът на стареца, който започнал да обяздва конете, паднал и си счупил и двата крака.
Хората отново започнали да говорят:
-Прав беше старецът. Това не беше благословия, а нещастие.
-Вие сте пълни с разсъждения. От къде знаете това благословия ли е или нещастие. Кажете просто, че синът ми си счупи краката. Това са фактите. Кой знае дали това е благословия или нещастие. Животът ни се дава на парченца, повече не ни е дадено да знаем.
След няколко седмици страната започнала война и всички момчета от селото били взети войници. Цялото село плачело, защото знаело, че повечето от тях няма да се върнат. Синът обаче останал при баща си, защото бил инвалид. Хората отново отишли при бащата и казали:
-Ти пак беше прав, старче. Твоят син със сигурност ще остане жив, а за нашите не знаем. Твоето беше благословия.
Старецът отвърнал:
-Вие продължавате да съдите. Факт е само, че моят син е останал в къщи. Само абсолютът знае дали това е благословия или нещастие...

Докато съдите, вие не растете и не се развивате. Разсъждението означава застинало състояние на ума. Умът обича да разсъждава, защото развитието е рисковано и неуютно. В действителност пътешествието никога не свършва, завършва една част от пътешествието и започва друга. Животът е просто един безкраен път...

[Rahmie]

Вратата на щастието

Когато вратата на щастието се затвори се отваря друга врата, но често гледаме много дълго към затворената врата и не виждаме другата, отворената за нас. Истината е, че незнаем какво искаме, докато не го изгубим, но е истина и, че незнаем както можем да имаме, докато не го получим. Дарявайки някого с цялата си любов не можем да бъдем сигурни, че тя е споделена. Не очаквайте и вие да получите любов в замяна.

Чакайте докато тя се засили в сърцето на другия, ако това не стане бъдете доволни, задоволени, нека нищо друго не ви трябва, защото все пак любовта е израснала във вашето сърце. Отнема само минута да попаднеш на някого, един час да харесаш някого, един ден, за да обикнеш някого, но е нужен цял един живот, за да забравиш някого. Как можеш да забравиш този, когото обичаш? Никога! ...

Този когото обичаш остава с теб в сърцето ти завинаги. Носиш го дълбоко в душата си. Не се стремете към красота, тя може да ви измами, не се стремете към богатство. Стремете се към някой, които ви кара да се усмихнете, защото е нужна само една усмивка, за да се превърне мрачната нощ в светъл ден. Намерете този който кара сърцето ви да се усмихне. Мечтайте за това, за което искате да мечтаете; идете там, където искате да идете; бъдете този, който искате да бъдете; защото ние хората имаме само един шанс и един живот, за да направим нещата, които искаме да направим.

Можете да имате достатъчно щастие, което да ви кара да се чувствате добре, достатъчно опит, за да сте силни, достатъчно мъка, която да ви носи всичко човешко, достатъчно надежда, за да сте щастливи.Това, което ви наранява, вероятно наранява и другите.
Не е нужно да имаш най - доброто от всичко, за да си щастлив, просто направи колкото можеш добро, докато вървиш по своя път. Любовта започва с усмивка, израства с целувка и умира със сълза.

Гневът е страх. Всеки разгневен човек е уплашен, той се страхува от някаква загуба. Радвай се на всеки миг, за да не се разкайваш после и да не изпитваш усещането, че си пропилял младостта си. За всяка възраст в живота Господ е отредил някакво безпокойство. Страхът се простира дотам, откъдето започва неизбежното.

from internet

[Rahmie]

Живот със съдържание

В часа по философия професорът застана на катедрата, изпълнена с различни предмети и зачака студентите да утихнат. Тогава взе голям празен буркан от майонеза и го напълни с топки за голф. Попита студентите дали съдът е пълен. Те отговориха утвърдително.

После професорът взе една кутия с камъчета и я изсипа в съда, разклати го леко и камъчетата се наместиха между топките за голф. И отново попита студентите дали съдът е пълен. Те пак отговориха утвърдително.

Сетне професорът взе кутия с пясък и я изсипа в съда. Естествено пясъкът запълни всичко. Той попита още веднъж дали съдът е пълен. Студентите отговориха с единодушно "да".

Тогава професорът взе две кутии с бира от бюрото и изсипа съдържанието им в съда, което изпълни празното пространство сред песъчинките.

Студентите се разсмяха.

"Сега, каза професорът, когато смехът утихна, искам да ви кажа, че този съд представлява вашият живот. Топките за голф са важните неща във вашия живот - семейството ви, здравето ви, децата ви, приятелите ви, страстите и предпочитанията ви - все неща, които ако загубите всичко друго и ви останат само те, животът ви ще бъде достатъчно пълен. Камъчетата са другите неща - работата ви, къщата ви, колата ви. Пясъкът е всичко останало - малките неща."

И продължи:"Ако най-напред сложите пясъка в съда, няма да има място за камъчетата и топките за голф. Същото се случва и с живота. Ако губите времето и енергията си за дреболии, никога няма да имате място за нещата, които са важни за вас. Обръщайте внимание на нещата, които застрашават щастието ви. Играйте с децата си.

Излезте с партньора си навън, на вечеря. Винаги ще се намери време да изчистите къщата и подредите.

Погрижете се най-напред за топките за голф, за нещата, които наистина си заслужават. Подредете приоритетите си. Останалото е само пясък."

Една от студентките вдигна ръка и попита:"А какъв беше смисълът на бирата?"

Професорът се усмихна."Радвам се, че ме попитахте. Исках просто да ви покажа, че няма значение колко пълен е животът ви, винаги ще се намери място и за две бири."

[Gelina]

Притча за посещение на глухия при болния :

Ругали глухия:- Отдни наред
все боледува твоят мил съсед!

Помислил глухият: -Нли не чувам,
как със съседа си ще хортувам!

Но нямам избор друг във този миг,
ще навестя съседа си болник.

Макар и глух,аз все разбирам нещо
и устните му ще следя най-вещо

Как си със здравето?-ще попитам аз
Ооо, по-добре!- ще каже той с хрипкав глас.

И слава богу,няма да се плаша.
Какво ядеш?-той ще каже-сладко или каша.

А аз: Добре! Похапвай често ти!
А кой над теб от лекарите бди?

Щом съседа името му назове смирено,
ще кажа: Нека е благословено!

Щастлив съм,че те виждам свеж и млад!
Теб всеки ще те излекува мил мой брат.

Така подготвен психически отнапред достойно,
при болния пристигнал той спокойно.

С усмивка над леглото глухият се свел.
Еее,как е?-пръв той разговор повел.

Умииирааам! рекал болният посърнал.
И слава богу!-глухият отвърнал.

Съседът болен от хлад се вцепенил
От враговете ми по лош си бил!

А глухият го гледал във устата,
по своему тълкувал той словата.

Какво ядеш?--С отрова аз живея!
Ааа, полезна е. Яж повече от нея!

Кой лекар те лекува в тези дни?
Мъчителююю,веднага се махни!

А глухият не спирал да бълнува:
Теб всеки лекар ще те излекува!

И си отишъл глухият радостен и тих.
Със благи думи аз го съживих,
че чак заплака умилен сърдечно,
той ще ми бъде благодарен вечно.

Но болният мълвял: Ооо смъртен враг,
душата ти е пълна с адски мрак!

Тъй глухият със нас живее дружен,
уверен,че винаги на някого е нужен.
http://islam.forumup.com/about1096-islam.html

[Rahmie]

Къщата, в която ще живееш утре

Уважаван строител решил да се пенсионира и да се посвети на семейството си през оставащото му време на земята. Той известил шефа си, че се оттегля. Началникът му обаче настоял да завърши един последен строеж преди да напусне работа. Строителят се съгласил много неохотно и започнал работа по новата къща. Но отдалеч си личало че върши работата си с неохота, не изпипвал детайлите, вършел всичко с нежелание. И това се отразявало и върху строежа, който станал неугледен. Накрая, когато къщата била завършена, началникът на строителя дошъл, отворил входната врата, погледнал подчинения си и му казал: "Ето тази къща е за теб. Тя е моят подарък към най-добрия ми работник!"

Строителят останал шокиран от неочаквания развой на събитията. Също така бил много ядосан, защото ако знаел че строи собствената си къща, щял да я построи по много по различен начин и щял да вложи много повече усилия. Така е и с нас. Всички градим собствения си живот, всеки ден, всеки час, често влагайки по-малко от това, на което сме способни всъщност.
"Животът е „направи-си-сам проект", беше казал някой. Твоите навици и изборите, които правиш днес, градят къщата, в която ще живееш утре.

[Gelina]

ТРИМА ПРИЯТЕЛИ

Един човек имаше трима приятели. Единият от тях обичаше особено много. Той му беше така близък, че те всеки ден бяха заедно.
Споделяха си трудностите и проблемите и заедно ги
решаваха. Той му се радваше твърде много, въпреки че този приятел имаше и много други приятели.
Към втория приятел любовта му не беше така голяма. С него се виждаше от време на време, и то предимно по поводи от семеен или роднински характер. Той не се интересуваше дори от неговите проблеми и ако трябваше да да му помогне, го вършеше по задължение.
Този човек имаше и трети приятел, за когото рядко се сещаше и още по-рядко виждаше.
Един ден се случи така, че човекът получи призовка от съда. Съдията го обвиняваше, че е извършил някакво тежко престъпление. Този човек знаеше, че никога не е извършил някакво тежко престъпление, но как можеше да докаже своята невинност? И си каза: Ще отида при моя най- близък приятел и ще го помоля да дойде и да свидетелства пред съдията за моята невинност. Та той така добре ме познава и знае, че не съм в състояние да извърша такова престъпление. Отиде и помоли приятеля си, но той му отговори: Бих дошъл, но имам много работа, много други приятели, с които съм ангажиран. Нямам време.
Разочарован от отказа, този човек отишъл при втория си приятел и го помолил за същото. "С удоволствие ще дойда" И тръгнали към съда. Но на вратата на съда този приятел му казал:
Знаеш ли, не съм сигурен дали действително не си извършил това престъпление. Не мога да вляза при съдията...
Дълбоко отчаян, човекът се сетил и за третия си приятел и си казал: Ще се пресрамя и ще го помоля. Въпреки, че не ме познава добре, може би ще се съгласи да каже добра дума за мен пред съдията.
Като чул молбата му този приятел с радост възкликнал: Веднага идвам с теб. И отишъл с него в съда и свидетелствал пред съдията, и този човек бил оправдан...


ПОУКАТА

Трима приятели има човек на този свят: парите, роднините и вярата в Бог и добрите Му дела.
В деня на смъртта парите и богатството са първите, които го напускат и не искат да чуят за него повече, роднините го придружават само до гроба /вратата на съда/ и след това се връщат обратно. Вярата в Бога и добрите му дела го придружават до гроба, в гроба и пред Съдията, пред когото той трябва да застане. Те бяха единствените свидетели, които говориха пред Съдията за този човек и той бе оправдан...

[Rahmie]

Много ли струва малка добринка?
А знаете ли къде записва се тя!

Посрещни с усмивка.
Усмихни се когато те боли.
Погали сираче.
Мили думи му кажи.
Помогни на старче.
Вдовица уважи.
Нахрани бедняче.
На родителите си се обади .
Подаръче купи им ти.
С брат си тръгни в беда му помогни.
На съседа купичка с чорбичка занеси.

Прости.
Сираче облечи.
Над животното смили се ти.
На пътя предимство отстъпи.
За пешеходците загрижен бъди.
На възрастен вратата отвори.
До болница заведи го ти.
На половинкта си балгодари.
На дечицата внимание отдели.
и още и още списъка сам продължи.

Нима нещо от това теб ще те ощети?
Не. Прещедрия умножава ги с 10 дори.
Седни и помисли.
Нито много време, нито много пари,
нито много усилия нужни са ти дори.
From internet

[Rahmie]

Не съди прибързано за нищо в Живота
from internet

Един баща имал четирима сина.
Той искал да им предаде мъдростта,
натрупания през годините си опит
и най-вече да ги научи да не съдят
прибързано за нещата от живота.

Когато момчетата пораснали,
баща им решил да им даде един урок.
Изпратил всеки от тях в различен сезон
да наблюдава едно крушово дърво,
което се намирало далече от дома им.

Когато всички момчета
изпълнили своята задача
и се завърнали обратно вкъщи,
баща им ги събрал заедно и ги помолил
всеки от тях да опише какво точно е видял.

Най-големият син
бил при крушовото дърво през зимата.
Той споделил, че то изглеждало ужасно.
Било разкривено, приличало на изсъхнало,
а клоните му били сковани от лед и сняг...

Вторият син отишъл през пролетта.
Той не бил съгласен с брат си и казал,
че дървото е било свежо и зелено,
току-що разлистено, преливащо от живот
и изглеждало пълно с обещания...

На третия брат се паднало
да посети дървото през лятото.
Той разказал на всички, че дръвчето
било отрупано с цвят и излъчвало сладък аромат.
Бил очарован от гледката и си помислил,
че не е виждал по-красиво нещо през живота си.

Най-малкият брат бил при дървото през есента.
Той обяснил, че и тримата му братя грешат.
Заявил, че дървото било напълно узряло
и започвало вече да повяхва.
А навред около него се излъчвало
непознато за сетивата му удовлетворение...

Тогава бащата с усмивка им обяснил,
че всички до един имат право,
защото всеки от тях е видял
единствено и само един от сезоните
в живота на това крушово дърво...

А после ги посъветвал, никога вече
да не съдят за дърво или за човек
само по един от неговите сезони.
Обяснил им, че удовлетворението,
радостта, любовта и мъдростта,
които определят същността на живота,
могат да бъдат измерени само накрая,
когато са преминали всичките сезони...

Казал им,
че ако се сметнат за победени през зимата,
може да загубят обещанието на пролетта,
да не видят очарованието на лятото
и да не усетят удовлетворението на есента.

ЗАЩОТО:
САМО ТОЗИ,
КОЙТО ПОСТОЯНСТВА,
ДОЧАКВА ПО-ДОБРО УТРО!

Затова и ТИ,
не оставяй болката, причинена от един сезон
да разруши щастието ти през останалите.
Понеси със смелост и трудностите
и лошите моменти, с които се сблъскваш,
за да можеш след това да се радваш пълноценно
на добрите времена, които те очакват!

[Rahmie]

Добрият характер

Ислямът и мюсюлманите в Рудозем

Добрият  характер е едно достойно и присъщо качество на пратениците,  добрите и праведните хора. 

С добър характер се постигат и осъществяват високи цели.

 Добрият характер предизвиква любов и приятелство,  докато лошият характер предизвиква завист,омраза и злоба.

В един хадис Пратеника CACсе обръща към Ебу Хурейра (р.а.) и му казва: "О, Ебу Хурейра,  придържай се към добрия характер.” 

Тогава Ебу Хурейра попитал:  „Какво е присъщо за добрия характер, о,  Расулюллах?”, а Той му отговорил:"Да посещаваш този, който те отбягва,  да опростиш на този,  който те накърни и да дадеш на този,който те лишава.” (Ел-Бейхаки)

Добрият характер е един  лек път и лесен ибадет за спечелване на севап по всяко време и място. 

За което Пратеника (с.а.с.) е казал на Ебу Дерда: "Искаш ли да те науча на един лек и лесен за изпълнение ибадет?”

 Ебу Дарда (р.а.) отвърнал:  Да, о, Расулюллах и Tой му казал: "Придържай се към мълчанието и добрият характер, защото не можеш да направиш подобни на тях."

Скъпи братя и сестри мюсюлмани, наградата на вярващия за добрия характер е равносилна на наградата на вярващ,който през деня е говял, а през нощта е правил намаз.

Това е извлечено от следния хадис на Пратеника (с.а.с.): "С добрият характер се постигат степените на оручлията и правещият нощен намаз.” (Ахмед)

В същия смисъл са и думите на Ебу Дарда -(р.а.) "Вярващият си усъвършенства характера, докато добрият характер го вкара в дженнета или пък човек си влошава характера,  докато той го въвлече в джехеннема.”

 Човекът с добър характер винаги се стреми да понася нанесените му обиди от хората и винаги се стреми да намери за техните грешки оправдателни причини и винаги отбягва търсенето на техните недостатъци и грешки, защото онзи,  който се е заел с хората и се оплаква от техните лоши характери, то това е явно доказателство за неговия лош характер.

Вярващият човек просто е невъзможно да притежава лош характер, тъй като това е противно на ученията на ислямската религия, към която се числи, а и Пратеника (с.а.с.) в един хадис е казал:  "Следните две особености - скъперничество и лош характер-  не могат да се съчетаят във вярващия.” (Ел-бухари в едебул-муфрид)

А пък Али сина на Ебу Талиб описва добрият характер със следните три неща: "Бягане от харама, търсене на хеляла и задоволяване нуждите на семейството. "


Уважаеми мюсюлмани, това са няколко съвети от Мухаммед (с.а.с.) и неговите верни сподвижници по отношение на добрия характер, който напоследък е на изчезване от нашето общество и наш религиозен дълг е да се стремим да си подобрим характера и да се опитаме да въздействаме и на онези, за които ще отговаряме пред  Аллах като синове, дъщери и съпруги.

О, Аллах наш, разкраси ни с добрия характер:  нас семействата ни и всички мюсюлмани по цялото земно кълбо и ни предпази от лошият  характер,  който предизвиква твоята ярост.

О, Аллах, сплоти ни и ни обедини  всички около твоята книга и сунната на Мухаммед (с.а.с.)!

[Rahmie]

Десет за всяко едно

Един просяк поискал милостиня от хазрети Али, Аллах да е доволен от него.

Хазрети Али изпратил единия от синовете си – Хасан и Хюсеин, с думите:

– Иди при майка си и вземи единия от шестте дирхема, които й дадох.

Върнало се детето и казало:

– Майка казва, че ги заделила за брашно.

Хазрети Али отвърнал:

– Докато човек не се доверява на Аллах повече, отколкото на онова, което е в ръцете му, не е повярвал напълно. Иди и донеси всичките пари.

Хазрети Фатма, Аллах да бъде доволен от нея, този път изпратила всичките пари, а хазрети Али ги дал на нуждаещия се човек.

Няколко минути след случката при тях дошъл продавач на камили. Хазрети Али се поинтересувал за цената. Отговорили му – 140 дирхема.

– Съгласен ли си да ти платя по-късно – попитал хазрети Али. Човекът се съгласил, вързал камилата и си тръгнал.

Малко по-късно дошъл друг човек и попитал чия е камилата. Хазрети Али отговорил, че е негова. Човекът поискал да я купи и хазрети Али му я дал срещу 200 дирхема, от които 140 дал на първия собственик на камилата. Останалите 60 дирхема дал на хазрети Фатма, а тя учудено попитала:

– Какво е това?

Хз. Али отговорил:

– Това е обещаното в знамението: “Който дойде с добрина, ще има десет като нея.” (Коран, 6: 160)

* * *

Пророкът Мухаммед, Аллах да го благослови и с мир да го дари, казал:

“Щедростта е райско дърво, чиито корени са в рая, а клоните – на земята.”

[Rahmie]

Истинското богатство...

"Един ден, един богат баща, заведе сина си на екскурзия. Искаше да му покаже колко бедни хора има по света. Те прекараха деня в селската къща на едно бедно семейство. На път за вкъщи, бащата попита: "Видя ли колко бедни са те? Какво научи?".
 Момчето отговори: "Ние имаме едно куче, те имат четири, имаме басейн, те имат реките, имаме всякакво осветление за през нощта, те имат звездите, ние купуваме храни, а техните никнат от земята, ние сме се оградили със стени и огради, които да ни защитават,а те са приятели с всички. Имаме скъпи книги, а те имат Корана/Библията. Те са щастливи"Детето замълча за миг и каза, "Благодаря ти татко, че ми показа колко бедни сме ние."

[Leyla]

Наклонности

Веднъж учениците попитали своя мъдър учител: защо лошите наклонности лесно завладяват човека, а добрите – трудно и не остават трайно в него.

- Какво ще стане, ако се остави здраво семе на слънцето, а болното се зарови в земята? – попитал старецът.

- Доброто семе, оставено без почва, ще загине, а лошото ще поникне, ще даде болен стрък и лош плод – отговорили учениците.

- Така постъпват и хората: вместо да творят добрите дела тайно и дълбоко в душата си да отглеждат добрите пориви, те ги оставят на показ и така ги погубват. А своите недостатъци и грехове, за да не ги видят другите, крият дълбоко в душата си. Там те растат и погубват човека в самото му сърце.

Вие обаче бъдете мъдри!

[Nazmi]

  Някои неща не се променят: Ето какво пише Цицерон преди 2000 години!
                                                           
 22 юни 2015 09:26  1299 прочита
    Цицерон се смята за един от най-големите умове на древния Рим. Той запознава римляните с най-важните философски учения, създавайки латинския философски речник.

Но според това, което е писал за човешкия характер преди 2000 години, се оказва, че твърде добре познавал психологията.

Невероятно, но факт - така Цицерон описал ситуацията в тогавашното общество. Оценете сами дали нещо се е променило.
1. Беднякът работи.
2. Богатият експлоатира първия.
3. Войникът защитава двамата.
4. Бирник плаща за всички трима.
5. Скитникът почива за предишните четирима.
6. Пияницата пие за всички петима.
7. Банкерът краде за всички шестима.
8. Адвокатът разкарва предходните седем.
9. Лекарят убива всички осем.
10. Гробарят погребва всички деветима.
11. Политикът живее за сметка на тези десет.!