Въз подзиме съм легнала
Въз подзиме съм легнала въз пролете съм станала,
Сичко ат земя излиза пак я нах земя тарнувам!
Въз подзиме съм легнала въз пролете съм станала,
Цала съм зима лежала,лежала и още болняла!
Ага са е пролет пукнала я сам нах ванка изляла
Сичко сай било цветнало,цветнало и още лиснало,
И моян зелен босилек и моян червен карамфил!
Сичко ат земя излиза пак я нах земя тарнувам!
Умирам майчо умирам тебе са вяра нефата,
Малко ще да ма погльодаш,мночко ще да ма споминаш!
Утре ще сватба да има на нашесо дворе широко,
Права щет люлка да правят,мене щет летве да турят!
Ага ми дойдат майчинко,хожене от джамиене,мольлине от медресене
Ти д ами майчо отвориш моине мажар сандъци и д ами майчо извадиш мойно тенко дарийе, врит да ги дарове дариш:
Хожемнем дльоги яглъци,мольлинем сърмени чибрици,
Асаню майчо да дарищ,шарена риза на брата,върх ризана му яглъчек,
върх яглъчекън чеврица,върх чеврица кесица,върх кесицана кичица,
от моян ситен босилек,от моян червен карамфил!
На кичицъна алтънчек от моесо фесче алено
Умирам майчо умирам тебе са вяра нефата!
Идими майчо порукай мижоа фатме да дойде
Гиздило да хи харисам,лбено да хи отстъпям,
Чи намен късмет небило млада невяста да ида на Хасанюви дворове
На хасанюви конаци!
Умирам майчо умирам пък тебе са вяра нефата!
Скоро щем да са разделим!
Още си Фатме думаше и са със душа раздели!
Плакала и майка плакала по Фатме мила майчина
Три деня е вътре даржала от милост е никому неказала,
От жалост е във двор закопа!
Та че си майка извади фатминно тьонко дарийе
Врит си ги дарове дари както си фатме поръча,
Каквото от дар остана майка го купен сторила
На среде равни дворове,турила малко бордица
А че си купен запали и си са жално провикна:
Каксо ми горят дарове тъй ми гори сърцесо
По моя фатме хубава,че си ми млада отиде нах чернана земя глибока
Сичко от земя излиза –пак тя нах земя oтиде!
