Ники от Смолян, който намери и върна златните бижута
Малкият Николай Мишев от Смолян, който учуди страната с благородната си постъпката миналата година - намери и върна златни бижута, живее в неголяма къща в махалата заедно с майка си и двете си братчета, баба си, дядо си, тримата си чичовци и семействата им. Петокласникът откри масивен мъжки златен пръстен и ланец на шкафче в училището, където учи, и без колебание веднага ги предаде на учителката. След това златните бижута били върнати на собственика им.
Постъпката си Ники обяснява простичко: "Това си беше мое задължение". И не забравя да каже, че така го е научило неговото семейство, затова твърдо може да устоява на изкушенията. "Като видях пръстена и ланеца, първо си помислих, че не са от истинско злато. После ги разгледах и забелязах, че имат печат, и ги предадох на учителката", скромно обяснява момчето и добавя, че нито за миг не е помислил да ги скрие в джоба си. "Те не са мои. И по-големи да бяха, и по-малки - пак същото щях да направя, това е мое задължение", заключава Николай. Само едно от момчетата в училище се опитало да го посъветва - защо трябваше да ги връщаш, но Николай му отвърнал - "това си беше мое задължение". На тази възраст да устоиш пред изкушението са нужни твърдо и добре научени уроци по нравственост и морал. На въпроса защо постъпи точно така, детето отговаря простичко "така моето семейство ме научи". Казва го с гордост.
Николай живее в една стая с майка си и двете си братчета - Стефан, който е на 9 г., и Янко - на 4 г. Вътре е скромно, но много чисто. В нея няма телевизор, телефон, касетофон, компютър. Майка му Елка казва, че учи децата си, като намерят нещо, да го връщат, да го предават на полицията и да не пипат чуждо. "Просто да е възпитан", категорична е 33-годишната жена. Разказва, че в махалата всички са такива - в Смолян ромите не крадат. Тя не е ходила изобщо на училище, но иска децата и да са примерни и да учат. Другият и син - Стефан, е във втори клас и него държи здраво - и той няма отсъствия от уроците.
Мъжете тук обикновено работят в строителството, а жените са чистачки. Бащата на Николай също е строител, но не живее при тях, изпраща на семейството по някой лев, когато има как. Майката на момчето е успяла да си намери работа чрез програмата за временна заетост като чистачка и взема около 140 лв. на месец. И това е единственият є сигурен доход, като не броим детските. В къщата в момента работят само Елка и бабата на Николай - Зорка, която също е в чистотата. Мъжете на семейството са били в строителството, но през зимата са останали без работа. Двете жени споделят, че постоянно имат заеми и вересии. Сега в магазина дължат 100 лв., но ще ги изплатят, както и другите борчове, които са имали и са си връщали. "Трудно е, но какво да правим, да крадем е по-лошо", угрижена е Елка. За благородната постъпка на сина си разбрала от самия него, той се похвалил, че е намерил бижута и ги е върнал. "Не съм му се карала, че ги е върнал, напротив. Може и да правим вересии, но не искаме да крадем чужди неща", добавя тя.
.
Харесва четенето, строителството и конете
Николай е добър ученик, няма нито едно отсъствие от училище. Любимите му предмети са литература и музика. Обича да чете, затова често в междучасието ходи в училищната библиотека. Любимите му книги са "Карлсон, който живее на покрива" и "Шехеразада". Влече го обаче и строителството. Неведнъж е помагал вече на баща си, носил е тухли при градежа на съседна къща. "Този таван тук татко ни го измаза", гордее се момчето. Вкъщи е подкрепа на майка си. Когато тя няма време, той се грижи за по-малките си братя, цепи дърва, носи вода. Остане ли по-свободен, отива с момчетата с топката да поиграят футбол. Другата страст на Николай са конете. Страшно се радва на комшийските коне и каруци и за да е по-близко до тях, често ходи със съседите за дърва.
.
Никога няма да напусна България
"Не бих напуснал никога страната, искам да си живея тук - в Смолян", казва хлапето. Според него, за да се оправят нещата в държавата ни, "трябва да бъдем загрижени един за друг, да бъдем единни и честни". Изрича тези прости и силни думи спокойно и уверено, на чист български език, без да подозира дори, че току-що е изразил основата на почти всички свещени писания. Позамисля се минута-две как да отговори на въпроса ми дали ромите ги набеждават все неправилно, че крадат и вършат лоши неща, и казва мъдро "има и правилни, и неправилни думи за тях".
Увещавам го да не се притеснява и да каже за какво си мечтае - да има радиоуредба, телефон или какво. След малко свенливо отговаря "може би уредба" и добавя "мечтата си е само мечта, това е една илюзия". После очите му грейват и казва: "Мечтая си да пея като Тома от "Мюзик айдъл", искам да стана като него. Харесвам неговите песни и най-много "добре дошъл във рая ми" (б.а. - част от песента на Тома "Герой")."
