Мюсюлманин продаде 4 коня, за да съгради параклисПараклис на 1500 м височина съгради овчарят Антон Мустанов над девинското село Брезе. 67-годишния мъж твърди, че започнал строежа, защото в съзнанието му упорито се мяркало здание, което приличало на вече готовия параклис.
Месеци след това един от синовете му и брат му катастрофирали жестоко с руски камион, тип виетнамка. Двамата мъже се търкаляли по урва около 100 метра и се преобърнали в реката. Отървали се почти невредими, а в село приели за Божа работа, че хората са живи след такова падане.
"След това пак получих видение - на преден план беше параклисът и до него катастрофиралият ми син. Реших , че това е знак свише, и започнах", обяснява овчарят.
Той е българомохамеданин и някога се е казвал Садък. Щом прекрачи прага на параклиса, се моли и кръсти пред иконите в храма.
"Бог е един, трябва да се вярва в нещо, защото безверието не води към добро", мълви Мустанов.
"Помоли ме да му дам това място, за да гради храма, и аз без колебание го преотстъпих - ей така, за доброто му намерение", казва Асен Иванов, собственик на земята в местността Синора.
Тя се намира на 4-5 км над село Брезе, където са земите на местните. Някога там хората са отглеждали около 400 декара картофи, но полека-лека заслизали масово към пловдивските села.
Мустанов избрал тази местност за света обител, защото е на широко и се открива гледка към планинския масив Чернатица. Тук преди също е имало параклис, вадили са от това място разни антики, убеден е бай Антон.
Почти всичко в параклиса е негово дело. "Събирах камъните из околностите и ги докарах с каруца. Бях продал 4 коня наведнъж и с парите плащах надници на дюлгерите", разказва овчарят.
За свещниците изпозвал гилзи от карабина.
Кръстовете пък ги ваял от алуминиеви плоскости. Причудливи форми от борове и ели пък послужили за обзавеждане на стаичката на свещеника.
"Всичко съм го правил по снимки и това, което пише в книгите", признава Мустанов.
Иконите получавал като дар предимно на храмовия празник - в деня на св.св. Петър и Павел. Чел оттук-оттам какъв трябва да е православният кръст, постарал се да го направи като автентичен.
Мустанов увековечил градежа си с два надписа на името си. Единият е над входа на параклиса, другият е вграден с бели камъни на гърба на обителта.
На Петровден овчарят дава редовно курбан на жителите на село Брезе и околните махали. Тогава пристига и свещеник Тодор Веселинов от девинското село Михалково за служба.
“Докато съм жив, ще коля курбан за здраве”, зарича се чобанинът.
Освен параклиса Мустанов стъкмил и скамейки с маси от дървени трупи на поляната за над 50 човека, където да се настаняват гостите. Построил и каменна чешма.
Вода прокарал от минаващия наблизо тръбопровод за селото. Направил и барбекю. До параклиса в топло време идват и десетки туристи, които обикалят екопътеките в района.
Почти през цялата година Мустанов живее на около километър-два от параклиса в овчарник, който купил преди 20-ина години от бившето АПК.
Светлина му осигуряват генератор и газени лампи. Единствената му връзка със света е мобилен телефон.
Бай Антон сам отглежда двадесетина свои овце и още толкова чужди. Негови са и 13 коня, които оставя да пасат на воля в района. Зиме ги прибира само когато падне дълбок сняг.
До селото слиза с кон веднъж-дваж за хляб и провизии. Съпругата му Софка, която живее в къщата им в Брезе, понякога му носи храна за през седмицата. Синовете им са в Смолян.
Тук ще си умирам, казва често на съселяните си бай Антон. Така е свикнал с околността, че нито мечките, които бродят наоколо, нито дивите прасета го плашат.
Всичко, което ми трябва, си имам, сега и на Бога имам къде да се помоля, казва възрастният родопчанин.
Населението на Брезе е съставено изцяло от българомохамедани. Малка част - около 30-ина човека, приемат християнството в началото на 90-те години.
Допреди 30 г. в селото съществувала джамия, която при една от смените на имената - през 1972 г., е съборена. Впоследствие било създадено църковно настоятелство от малка част от жителите, приели християнството.
"Бяхме събрали средства да строим черква, но не успяхме. През 2000 г. направихме първата копка на храма, обаче ни спряха чисто административни неуредици", разказва Асен Иванов.
http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1139979