"Еееех, Комплексирани и жални Помако!
Що бегаш и се криеш от Помашките си корени и род?
От най-убавите песни и музики които векове кат славей пееш и свириш!
От вкусните гозби и храни, които произвеждаш и готвиш!
От шарените черги, носии, везмо, везило и гиздило които твориш и създаваш!
От здравите и големи живописни къщи, одаи, крепости, мостове, пътища, чешми които строиш и зидаш със собствените си ръце и ум!
От твоите смели знайни и незнайни безстрашни войводи, бойци, защитници и водачи които си имал!
От далновидните управници Ахмед Ага Тъмръшлията, Мустафа Паша, Мехмед Кьорходжов, Салих Ага, или по старите Миметьил, Спартак и Орфейя!
От вярата, смирението или трудолюбието на твоите деди!
От богатствата на земята и природата ти, които си имал и имаш, още от времето на знатните и разделени Траки, та чак до наши дни и не оценяваш това!
От стремежа ти - да работиш като скот, да носиш товара, дървата за огрев, кошовете с тютюн, камъните за къщата и мъките на гръб, а да не седнеш да си напишеш свойта си славна история от преданията на твойти си деди и от останките на старите си зидове и темели!
От всичко това и или от преклонението пред онова, че ти Помака все чекаш, некой друг да пише за теб разни полу-убави неща, а не ти самият за себе си, със свойто изсъхнало от мастилото перо, бедний ми, жалний Помако!