По това което чета не видях някой да се усеща виновен.Напротив виновни се оказаха Батачани, както се казва " Да бе мирно седяло , не би чудо видяло".
Хавайке ,ако обичаш посочи откъде черпиш тази информация за опожаряването на Доспат, че ми стана интересно.Ако обичате принъдържайте се към темата да не спамим излишно. Който иска да си отвори тема " Кланетата в Драма " или " Геноцид в Ниш" примерно.
Апропо много интересно предложение за наказание направи- тежък физически труд за убийство извършено по -особенно жесток начин.Много хуманно! Поздравления!
лизаме във Втората световна война още през 1941 г.
Потушаваме бунт в Драма за два дни
Корпусът в Сърбия води битка на три фронта
Проф. д-р Божидар ДИМИТРОВ
Познанията на мнозинството българи за Втората световна война се свеждат до бойните действия, които води армията ни от 9 септември 1944 г. до 9 май 1945 г. срещу Германия, и до схватките на нашите ВВС с англо-американската авиация от август 1943 г. до май 1944 г. Поради политическата конюнктура (или поради неудобство) на историците бе налагана цензура (или те си я налагаха сами) да изучават и пишат за редица военни действия, водени срещу различни противници през периода 1941-1944 г.
Тежките загуби на немските войски във войната със СССР през 1941 г. карат Хитлер да иска от цар Борис III смяна на германските окупационни войски в Сърбия с български. За целта е сформиран т. нар. окупационен Първи български корпус в състав от три дивизии. През 1944 г. те вече са пет плюс две тежкокартечни дружини, четири артилерийски полка, авиационна част. Разширена е и първоначалната зона на окупация (Поморавието), която към средата на 1943 г. обхваща почти цяла Сърбия без Белградската област.
Окупационният корпус води реални бойни действия до август 1944 г. с различни противници - с части на правителството на генерал Милан Недич, с четите на кралските партизани на Дража Михайлович и с комунистическите партизани на Тито. Той започва бойните си действия през януари 1942 г., прочиствайки планината Псача. Убити са 16 български войници и над 700 партизани. Особено тежки са боевете със силите на сръбските партизани през 1943 г. От януари до ноември частите на корпуса водят 592 сражения. Загиват 281 български войници и офицери и 124 са ранени. Сърбите губят 1120 убити партизани и 1186 са пленени. През декември 1943 г. боевете придобиват нов размах - убити са 2962 партизани и 2668 са пленени. Загиват и около 400 български войници и офицери. Обективността изисква да кажем, че съгласно заповедите за борба с партизаните от нашата армия са извършени сериозни репресии над сръбското население. Избиват се семейства на партизани, помагачи, понякога населението на цели селища. Точният брой на жертвите не е известен, но със сигурност са няколко хиляди. Само в село Бойнак например са били разстреляни 1492 души.
Избиването на невъоръжени хора е петно за репутацията на всяка армия. И въпреки това се е правело при всяка война в човешката история. Но може ли някой да ми посочи пример на хуманна война?
В края на август - началото на септември 1944 г. щабът на Окупационния корпус получава заповед да започне поетапно изтегляне към старата граница. При оттеглянето корпусът губи 8450 убити, ранени, пленени и изчезнали войници и офицери.
Веднага след нападението на Германия над СССР на 22 юни 1941 г. българската компартия взема решение за въоръжена борба срещу германските войски в България и българското правителство. Историците описват въоръжените акции на двете страни само върху довоенната територия на България. Но доколкото "новите" земи са обявени още през 1941 г. за интегрална част на Царство България, трябва да се имат предвид и сраженията с гръцките кралски и комунистически партизани, битките с партизански отряди във Вардарска Македония, организирани от Титовите комунисти, и схватките с четите на балистите (албански националисти) и с многобройните разбойнически албански чети.
Най-голямата армейска операция от този род е потушаването на т. нар. Драмско въстание (29-30 септември 1941 г.). Поради изселването на голяма част от българското население през 20-те години на миналия век и замяната му с гърци от Мала Азия, Източна Тракия и България, етническото съотношение в Беломорието е променено в полза на гърците. Те са около 350 000, а българите - около 150 000 души. Въстанието в Драма е организирано от нелегалните ядки, привърженици на кралското правителство. Гръцките историци твърдят, че акцията е предприета преждевременно поради погрешно разчетен сигнал на Радио Лондон.
Бунтът е потушен за два дни. Загиват около двеста български войници и офицери и 3500 гърци. По гръцки данни тези загуби са
13 000, очевидно в тази цифра се включва и загиналото мирно население. 
За Гоце как е палил Доспат ще ти копирам документи от български революционери..но момент да ги намеря в архива.Защото не е малък-изисква време
