Ти не си безчувствен, Куртчо Вълков, ти си първобитно дрънкало.
Ето и стихове от Севим от темата "Интимно/поезия"
http://www.pomak.eu/board/index.php/topic,3572.30.htmlМного ми се искаше в тази тема да побликуват свои стихове повече помаци .Сигурен съм че има много такива, затова ги приканвам да побликуват. Дори имам идеята евентоално с най- добрите да се издаде една стихосбирка.Аз също понякога пиша , сега съм подбрал няколко стихотворения и ще ги публикувам .Надявам се да ви харесат.И още веднъж приканвам хората на изкуството/само помаци/ да публикуват тук своите стихотворения.Така ще покажем на света че и ние сме умни и интелигентни хора.!
ПриказкаЖитена питка,живяла щастливо
детството свое пред бялата къща.
но един ден я грабнали груби ръце,
и я понесли незнаино къде.
Най-подло я хвърлили по-стръмния склон,
тя се търкулнала с вопли със стон.
И се запряла в чужда страна,
всичко загубила била сама.
Плакала дълго, накрая се спряла
за да потропа на чужда къща бяла.
И се показало малко дете,
то я прегърнало с топли ръце.
-Житена питке влез не плачи
и заживеи с нас заедно ти.
PевнувахСънувах те и тази нощ,ревнувах те и този път.
Вървеше ти по-път с цветя , и водеше него под ръка.
С какво те той така плени?-Нима сгреших ? С какво ? Кажи.
Нима не дадох ти любовта? Нима не клехме се във вярноста.
И исках те , желаех те, опитах се да те задържа.
С какво сгреших? С какво , кажи ?
Отиде си от моите мечти.
Любов, любов ,осеяна с мечти,
С какво ме ти плени и покори .
Любов ,любов изгаряща oт страст.
Ах, колко жалък съм сега аз.
Сънувах те пак тази нощ, целувах те и този път.
Вървеше ти по-път със цветя,и пеперуди с тръпнещи
крилца.