Author Topic: Колко помаци са написали книга?  (Read 44428 times)

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Offline havaika

  • Adviser
  • ****
  • Posts: 880
  • "Изчистването на мюсюлманите по икономически причи
    • http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=229&aid=5676
Re: Колко помаци са написали книга?
« Reply #45 on: June 13, 2012, 15:33 »
Той се е самоопределил като българин. ;) Както и всички останали написали книги!
Само за пред хората ;) Властоимащите христиени  да не го репресират
 Нии са знаем с Ефрем ага

Offline EvroPOMAK

  • Global moderator
  • ****
  • Posts: 1410
  • Gender: Male
  • POMAK - POMAKY
Re: Колко помаци са написали книга?
« Reply #46 on: June 13, 2012, 19:08 »
Той се е самоопределил като българин. ;) Както и всички останали написали книги!
Наскоро му гльодахме преброителната анкетна ферманска карта на Ефрем Моллата и се оказа, че чильяка се е определил като Помак!
Иначе за всеки самозван Ахмак, може да предполага, кой как и защо се е определил така, като не става дума за онези, които са писали или неписали книги подобие на История Славоноблугарская!?!  ??? ;D :) ;)

Offline asparuh7777

  • Senior member
  • ****
  • Posts: 120
Re: Колко помаци са написали книга?
« Reply #47 on: June 20, 2012, 16:11 »
Наскоро му гльодахме преброителната анкетна ферманска карта на Ефрем Моллата и се оказа, че чильяка се е определил като Помак!
;) 0889 87 93 78 - питай си го сам.   8)

Offline ibrahim65

  • Moderator
  • *****
  • Posts: 3000
  • Gender: Male
Re: Колко помаци са написали книга?
« Reply #48 on: June 20, 2012, 18:00 »
СРЕЩА

разказ от Ибрахим Бялев

Наближавах чешмата с петте чучура. Там спрях, за да си напълня прясна вода и да набера кураж за неизвестното от моето завръщане.
Не знаех какво ме очакваше, какво ще видя и какви чувства ще изпитам. Водата бликаше и от петте чучура и си беше също толкова студена и вкусна, както преди двадесет години. Измих си лицето и поседнах под дебелата сянка на зелените буци и спомените ми изплуваха един след друг. Зад хълма се чуваше гласът на кавал придружен със звън на чанове.
Беше някакъв овчар и ако съдехме по гласовете им, те се приближаваха все по-близо към мен. Мелодията, която излизаше от кавала му, ми беше доста позната. Това беше тъжна песен, предимно се пееше с долно ,,до”, бях я пял стотици пъти. Та нали бях все известен с гласът си, пеех по всички сватби и седенки. Овчарят наближи почти на няколко метра от мен, тогава и аз се провикнах колкото ми глас държеше.

Мори вземи ме, бело Найле, вземи ме.
Че имам мерак, Найле за тебе.
Че имам мерак, Найле за тебе.

Тогава овчарят се обърна рязко към мен и видях, че по лицето му имаше следи от сълзи, а косата му нямаше нито един черен косъм, веждите и леката брада, която имаше, също бяха прошарени. Втренчи се силно в мен, сякаш се опитваше да ме припознае за някой близък, приближи се
по- близо до мен, а лицето му ставаше все по- сериозно, а малките му очи тъмни и свирепи.
- Ти а, това си ти и то все още жив, познах те по гласа ти, но как е възможно след толкова проклятия да си жив!
Аз също се загледах по- добре в него и го познах по очите.Това беше първият ми приятел, с който споделях всичко, както добро, така и зло.
- Все още не си забравил нали, след толкова време, дори си ме проклинал… а аз не съм виновен за нищо и ти много добре го знаеш това.
- През цялото време си ме лъгал, а аз съм ти вярвал на всяка твоя дума. Ти си проклятие в живота ми и по- голям подлец от теб не съм виждал. През цялото това време съм очаквал този момент, за да те убия, но сега си казвам, да ти дойде от Аллах. Нека той да те съди, за всичко което си сторил!
- Лесно се говори от там, за една малка грешка не знаеш какво съм преживял, прокудихте ме в пъкала. Но, не знаете хората как живеят там, имат пълна свобода. Всеки е с когото си иска и прави това, което ще го накара да се почувства щастлив.
- Ти не трябваше да се връщаш от пъкала, а да си на дъното му, от теб по- голям дявол не съм срещал, мястото ти е там!
- Нали няма да ме съдиш, нека това направи всевишният! Той си знае работата, пък и теб какво те интересува за моите грешки. Ти си виж твоите, сигурен съм, че и ти не си „китка за мирисане.”
- Така ли мислиш, тогава не си ме познавал достатъчно, но ти освен себе си, друг никой нито виждаше, нито чуваше. Мислеше си, че светът се върти около теб, но гледам, че не си се променил особено. Напразно си бил в пъкала. Защо се връщаш, като няма какво да те свързва тук, и след всичко това което стори?
- Беше грешка и то само за един миг. Знаех всичко… какво изпитваше към нея , но как да постъпя, като тя започна първа.
- Как стана, искам да зная всичко, но този път истината и ако ме излъжеш, кълна се, ще те убия!
- Добре, ще ти разкажа всичко. Знаеш, че ти идваше при мен да и пиша писма от твое име, но аз не и пишех от теб, а от мое име. Ти и ги носеше почти всяка вечер, след това докарваше отговорите, а аз ти ги четях все едно са писани до теб. Така продължи до този миг ,,грешката”. Ти не подозираше нищо, просто беше влюбен до уши. В течение на времето, Найле взе да ми харесва, все повече и повече, но не можех да ти го кажа, заради това, че беше мой приятел. Първа тя поиска среща, не че аз не исках, но заради теб, беше ми приятел. След това какво щях да ти казвам, но тя настояваше и аз приех без да имам някакви лоши намерения. Отидох на уговореното място и зачаках да дойде, взех да си мисля, че няма да дойде, времето беше доста хладно и дъждовито, но тя не след дълго се появи, доста забързана и уплашена, беше я страх да не я види някой. Снагата и беше стройна като топола, а кръста и тънък с едната ръка да го прихванеш, гърдите високо изправени, а главата ниско наведена, косата и руса изплетена на плитка, достигаше и до бедрата, а очите и сякаш взети от морето, излъчващи чистота и строгост. Когато се приближи до мен се опита да ми се усмихне, но усмивката и замръзна на лицето в очакване на моя отговор. Хванах я за ръката, а тя бяла, нежна, топла, сякаш за пръв път излиза на открито.
- Студено ли ти е. Отговорът и беше кратък, а гласът и нежен, като на лястовица.
- Не.
- Къде ще ходим?
- Където кажеш!
- Тръгнахме в неизвестна посока, но времето взе да става все по- студено. Подухваше доста силен вятър, който ни подканваше да се връщаме обратно. Попитах я, ако иска да се връщаме обратно, но отговор не ми даде, това означаваше, че иска да е с мен. Започнаха да валят едри капки дъжд. В началото не обръщахме внимание, но след като се усилиха и ние започнахме да тичаме с все сила към изоставената къща, която беше пред нас на стотина метра. Когато влезнахме вътре, все още и държах ръката, капките дъжд и се стичаха по зачервените и бузи като сълзи, бършех и ги една по една и се смеехме на глас. Капките дъжд бяха докарали при нас щастието и ние го бяхме приели с отворени сърца, които тупкаха до полуда. Усмивките за момент изчезнаха от лицата ни и отстъпиха място на мислите ни, които се бяха превърнали в едно желание. Устните и бяха леко набъбнали и сякаш ми прошепваха, че ме желаят, гледах я в очите и сякаш заплувах в океан без граници.........мигът беше дошъл, който желаехме и двамата. Това е…..
- - Сега разбирам, какво се е случило….
- Става късно, къде ще отседнеш? Ако искаш ела у нас има място, но ме изчакай да издоя стадото и ще отидем у дома.
- Добре, ще те изчакам в колата, ще полегна малко в нея, че не съм мигнал от два дена, когато свършиш ела.
Така и направих полегнах в колата и веднага съм заспал, сякаш някакъв товар бях свалил от себе си. Почука се по стъклото, погледнах приятелят ми беше дошъл, кимнах му с главата да се качва. През целият път не говорихме, беше настъпила една доста страшна тишина, която се опитах да наруша.
- Какво стана с Найлето след мен? Тя как е, добре ли е, повярвай ми и за миг не съм я забравил.
- Когато отидем у дома ще ти обясня всичко подробно, сега гледай пътя, че има доста зайци.
Къщата му беше доста спретната, личеше си отдалече, че има жена в нея, всичко си беше на мястото, можеше спокойно човек да му завиди.
- Браво, като гледам много си успял, ти от малък си беше трудолюбив, постигнал си доста.
- Е, е така е, когато човек иска постига, сигурно и ти си постигнал много, мечтите ти бяха големи, хайде да влизаме.
Почука на вратата, но тя не се отвори, почука по- силно.
- Найле, тука ли си! Вратата леко се отвори и на вратата застана Найлето. Не повярвах на очите си. Времето беше спряло за нея, сърцето щеше да ми изкочи от гърдите, в главата ми нахлу силна струя кръв, въздуха не ми стигаше въпреки, че ускорих дишането.
- Но как е възможно!- едва прошепнах.
- Да буба тук съм. Разнесе звукът на лястовицата.
Тази вечер ще имаме гости, подготви нещо за ядене и стаята за гости.
Исках да побягна със все сила, да се кача в колата и да се върна в пъкала.
- Хайде влизай, какво чакаш, заповядай!
- Влезнахме в къщата. Тя беше чиста подредена все едно не е живял никой в нея, приседнах на канапето.
- Сега е твой ред да казваш, какво е станало след това. След мен, ти знаеш всичко, хайде казвай!
- Какво да ти казвам, ти знаеш почти всичко за мигът ,,грешката,'' а аз за след това. Знаеш, че Найле остана от теб бременна и ти взе да я избягваш и постоянно лъжеше. Тя продължи да ти пише, но без отговор, защото ти не и отговаряше, а аз взех да я лъжа от твое име, докато тя ми признае, че е бременна. Закани се, че ще се самоубие, ако не я вземеш за жена. Аз колко пъти те питах, но ти все отричаше и казваше, че не е вярно, докато на нея взе да и личи. Тогава реших да кажа на баща ти, който ми обеща че ще говори с тебе, но така и теб повече не те видяхме. Станах сянката на Найлето, страхувах се от това което мислеше да направи. Но, тя не издържа и посегна на живота си. Един ден чух писъка на майка и. Затичах се, свалих я бързо от въжето и я закарах на болницата, но за нея беше вече късно. Успяха да спасят дъщеря ти. Казах, че е моя дъщеря и сложих името на майка и Найле, има ли по хубаво име от това за мен, няма. Вратата се отвори.
- Правя ви кафе за отмора, как ще го пиете?
Чухсе гласът на лястовицата.

Offline Сидхарта

  • Historian
  • *****
  • Posts: 887
Re: Колко помаци са написали книга?
« Reply #49 on: June 20, 2012, 21:18 »
Талант е Бялев евалла.

Offline ibrahim65

  • Moderator
  • *****
  • Posts: 3000
  • Gender: Male
Ynt: Колко помаци са написали книга?
« Reply #50 on: June 21, 2012, 01:03 »
СВАДБА

разказ от Ибрахим Бялев

Tази вечер бе по-тъмна от всяка друга, обзела бе с тъмнината си всичко, дори и сърцето ми. Особено него. Улицата, която изминавах всяка вечер, беше оживена, както никога досега, чуваха се забързаните стъпки на калесарите по калдъръма. По стените отекваше смехът на жените, по който си личеше, че са доволни от това, което правят. Стоях достатъчно близо, че да мога да я видя, ако се покаже от някъде; и толкова далече, че да не ме види никой, че съм там. Не чувствах нищо, само желание за мъст. Бях толкова озлобен, че бях готов на най-лошото, което може да направи един човек на друг; дори и на нея.

Някой ме хвана здраво за рамото. Разтреперих се, исках да се обърна, но чух гласа на баща ми:

- Хайде ела, не ти е тук мястото.

След като се увери, че ще го последвам, се запътихме за вкъщи, но не исках да се прибирам. Като влязохме в двора, взех да рева с пълна сила.

- Защо, защо? Не мога да разбера това, искам отговора…

- Аз те разбирам най-добре, всичко ще отмине, ще видиш. Ще си намериш по-хубава, тази не е за теб. Познавам ги що за стока са, така е по-добре за теб, само ги гледай от страни що за картинка са.

- Само това не искай от мен – да ги гледам, че тогава ще умра от мъка. Тя е толкова хубава, че за нея бих умрял, бих си дал живота. Тя е това, което никой друг не е, дори и сега.

- Ти най добре утре не стой тук, иди някъде, иди при братовчед си в града. Стой там ден-два, тогава си ела, всичко ще е отминало. Сега върви, горе майка ти те чака, хапни нещо…

Последвах го, но като видях майка, се разплаках отново с глас, който й говореше достатъчно.

- Знам всичко, но не мога да ти помогна, сине мой, в това страдане. Плачи, от тази болка по-голяма няма, с нея човек отива дори в черната земя. И после взе да плаче заедно с мен.

Приседнах на земята и зачаках да дойде утрото, но и то не идваше, то също беше сякаш срещу мен. Реших да не го чакам, станах на крака. Стана и баща ми, с малко висок тон взе да ми дава кураж и наставления, но това, което ми казваше, нито го слушах, нито имаше значение. Пътят го знаех много добре, нямах нужда от светлина, но като тръгнах, утрото се бе задало вече. Затова забързах, да не ме види никой в този час по улиците. Но колкото и да бързах, нещо все ме дърпаше назад, затова смених посоката. Реших да отида на място, откъдето се виждаше цялото село, а то можеше да е само едно, Голямата дъбица; имаше и колиба за подслон. След няколко минути вече бях се изкачил.

Есента бе дошла и подухваше студен вятър, който шибаше лицето ми като камшик. На места трябваше да вървя приведен към земята, да избегна блъскането на камшиците му. Земята беше покрита с листа, които приличаха на мъртъвци – избледнели, загубили всички белези на живота. Вятърът се опитваше да ги съживи, но те вече си бяха свършили работата. Оставаше последното нещо – да се превърнат в хума, за да подхранят корените на дървото, от което бяха пораснали. А то се оголваше все повече и повече и не можеше да направи нищо за тях, въпреки че беше силно и високо; просто гледаше как лежат в подножието му. Оставаше му само едно – да чака пролетта, за да се радва на нови рожби.

Тялото ми трепереше, но не от вятъра, нито пък от това студено излъчване на листата, поели вече пътя си към вечността. Даже исках да съм на тяхното място, да съм поел и аз този път, който нямаше обратна посока. Но любопитството не ме жалеше, напираше в мен с все сила. Слънцето взе да показва ярките си лъчи, да завладява небето над хоризонта, но и то не можеше да ме зарадва, нито да ме стопли. Откъм селото взеха да се чуват звуците на тъпаните и зурлите, който отбелязваха най-черния ден в живота ми…

Исках да я зърна за последен път – ще е в бяло, щастлива, и то без мен, поела пътя към дома и сърцето на друг. Знаех всичко: какво ще се случи, кой каква роля ще вземе в ритуала, бяхме го планирали с подробности. Кой ще играе на хорото, кой ще го извежда…

Чух в себе си първите думи на прощалната сватбена песен: „Прощавай, майко и буба*, до сега съм тебе слушала, от сега нататък свекър и свекърва…”

…Баща й я води за ръка, предава ми я и ми казва: „Да я гледаш като очите си, тя за мен е всичко”.  Поемам ръката й, гледам я в очите, а тя гледа мен… Покрай нас няма никой, само белите облаци…

Сепнах се. Бях потънал в мечтите си, а те бяха толкова хубави, че не исках да ги напускам. Селото вече се беше събрало долу, на мегдана. Хоро се виеше, невиждано досега; нали младоженецът беше богат, имаше и можеше всичко. А тя най-отпред, с китка в ръката. Но неспокойна беше, погледна два-три пъти настрани, сякаш търсеше някого, сякаш искаше да се сбогува.

Хукнах със всички сили, не виждах, не чувах, исках да съм там, това беше волята на сърцето ми, нищо друго нямаше значение. Спуснах се долу толкова бързо, като че огън гореше под краката ми. Застанах до хорото, тя беше срещу мен… Като ме видя, спря, отрони се китката от ръцете й… Хорото и зурлите спряха също, всички сватбари се обърнаха към нас, очаквах да се случи най-лошото. Приближих се към нея и се провикнах се с все сила:

- Хей душа моя толкова те обичам, ти превърна ноща ми в ден, хивота в рай, за тебе аз живях творях копнях, когато не си до мен всичко е мрак и лъжа.

http://www.eurochicago.com/2012/06/svatba/

Offline tersid

  • Adviser
  • ****
  • Posts: 874
Re: Колко помаци са написали книга?
« Reply #51 on: June 21, 2012, 16:45 »
Някой може ли да отговори на тоя въпрос. И какви са причините, ако има такива, за ралзиките с християните?
Видех ,че в тази тема не съм изказал "компетенциите" си . Вярна е констатацията   ,че малко помаци са написали книги ,та в тази посока аз мисля ,че и никой да не е написал нито една книга ,това не е толкова важно и не е мерило за нашата компетенция защото книгите особено историческите се пишат постфактум на историята , а ние не пишем  книги , не създаваме филми,не правим театри, не сме балерини ,актьори и тн. ние сме тези които правим историята , създаваме концепциите ,творим на практика сюжетите ,върху които другите пишат книги,рисуват картини, играят театри и т.н. Тоест ние сме материални създатели , другите са просто нереални  интерпретатори на обективната действителност и точно в това е и разликата.

Offline Mariana

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 1078
Re: Колко помаци са написали книга?
« Reply #52 on: June 21, 2012, 19:40 »
Видех ,че в тази тема не съм изказал "компетенциите" си . Вярна е констатацията   ,че малко помаци са написали книги ,та в тази посока аз мисля ,че и никой да не е написал нито една книга ,това не е толкова важно и не е мерило за нашата компетенция защото книгите особено историческите се пишат постфактум на историята , а ние не пишем  книги , не създаваме филми,не правим театри, не сме балерини ,актьори и тн. ние сме тези които правим историята , създаваме концепциите ,творим на практика сюжетите ,върху които другите пишат книги,рисуват картини, играят театри и т.н. Тоест ние сме материални създатели , другите са просто нереални  интерпретатори на обективната действителност и точно в това е и разликата.


Материалната култура за никъде не е без духовната.
Защото – в добрия случай разбира се – духовната може да я осмисли, да я надгради, да й помогне да се развие и пр.

Разбира се далеч не всичко, което се пише, играе, представя и пр. си струва да бъде гледано, четено и пр. И за да отсее човек за себе си какво му е нужно и какво не, какво може да му каже нещо и и какво не, трябва да си изгради все пак някакъв собствен критерий, да може да сравнява, да съпоставя, да мисли и пр. Да не е прочел примерно само една книга в живота и... стига толкова, що му е повече да чете?

Във всеки случай да се каже, че няма нужда от книги, от филми, от спектакли и пр., е в някакъв смисъл като да се твърди, че човекът не е трябвало да бъде одарен от Бога с искрата на творчеството и въображението. Без да си даваме сметка, че без нея едва ли щяхме да се различаваме особено от животните.



Offline tersid

  • Adviser
  • ****
  • Posts: 874
Re: Колко помаци са написали книга?
« Reply #53 on: June 21, 2012, 21:11 »

Материалната култура за никъде не е без духовната.
Защото – в добрия случай разбира се – духовната може да я осмисли, да я надгради, да й помогне да се развие и пр.

Разбира се далеч не всичко, което се пише, играе, представя и пр. си струва да бъде гледано, четено и пр. И за да отсее човек за себе си какво му е нужно и какво не, какво може да му каже нещо и и какво не, трябва да си изгради все пак някакъв собствен критерий, да може да сравнява, да съпоставя, да мисли и пр. Да не е прочел примерно само една книга в живота и... стига толкова, що му е повече да чете?

Във всеки случай да се каже, че няма нужда от книги, от филми, от спектакли и пр., е в някакъв смисъл като да се твърди, че човекът не е трябвало да бъде одарен от Бога с искрата на творчеството и въображението. Без да си даваме сметка, че без нея едва ли щяхме да се различаваме особено от животните.



Драга Мариана  макар,че  репликата ти се разминава със смисъла на моите думи и не е по сърцето ми да се изразявам грубо, ще  ти кажа че от пилешки поглед си личи ,че твоя мироглед малко или много е пречупен през комунистическата идеология ,която учеше ,че духовността на народа  е следствие на възпитанието му в комунизъм, а не е следствие на културата за създаване на материалната основа ,без която духовността е обречена да бъде куха,изкривена и нестойностна,както на практика се случва на културния фронт във България, където 90 процента от "творците" са си най обикновенни лизачи на паници.   Не може в една бедна държава като България , да има най много културни дейци и творци  на глава от населението, да има повече опери отколкото има в Италия ,да има повече театри отколкото във Франция и т.н. защото това означа ,че нищо хубаво не излиза. Е , като толкова сме развити духовно  в България и след като  според теб  "материалната култура за никъде не е без духовната" такава , докъде я докарахаме ,докарахме ли я дотам ,да разберем ,че нямаме и материална култура.   
Не съм казвал, че няма нужди от книги,филми ,спектакли и т. н. , казах само ,че те са една форма на интерпретация на реалния живот ,а реалния живот на  нас помаците ни е отредил естествен ход в развитието ни - първо хляба , след това зрелищата .. Що се касае до" искрата на творчеството и въображението " то едва ли тази искра е предназначена само създаването на изкуство .А самото изкуство е изкуство само тогава когато някой му се порадва, а за да му се порадава този някой , то на  същия този някой трябва съзнанието му да е освободено от мисълта за  материалната култура. Като потвърждение на всичко това важи и приказката за онзи който си мислел че като впрегне каруцата пред коня едва ли не е творец ,също като управниците които  ни не работят  за това да ни направят създатели , а  хрантутят някакви котерийна художествено творческа интелигенция която дава на народа ГМО и му обяснява ,че всъщност яде естествена храна благодарение мъдростта държавниците  . И това не е от днес , това е от 1878 година

Offline Mariana

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 1078
Re: Колко помаци са написали книга?
« Reply #54 on: June 21, 2012, 21:53 »
Драга Мариана  макар,че  репликата ти се разминава със смисъла на моите думи и не е по сърцето ми да се изразявам грубо, ще  ти кажа че от пилешки поглед си личи ,че твоя мироглед малко или много е пречупен през комунистическата идеология ,която учеше ,че духовността на народа  е следствие на възпитанието му в комунизъм, а не е следствие на културата за създаване на материалната основа ,без която духовността е обречена да бъде куха,изкривена и нестойностна,както на практика се случва на културния фронт във България, където 90 процента от "творците" са си най обикновенни лизачи на паници.   Не може в една бедна държава като България , да има най много културни дейци и творци  на глава от населението, да има повече опери отколкото има в Италия ,да има повече театри отколкото във Франция и т.н. защото това означа ,че нищо хубаво не излиза. Е , като толкова сме развити духовно  в България и след като  според теб  "материалната култура за никъде не е без духовната" такава , докъде я докарахаме ,докарахме ли я дотам ,да разберем ,че нямаме и материална култура.   
Не съм казвал, че няма нужди от книги,филми ,спектакли и т. н. , казах само ,че те са една форма на интерпретация на реалния живот ,а реалния живот на  нас помаците ни е отредил естествен ход в развитието ни - първо хляба , след това зрелищата .. Що се касае до" искрата на творчеството и въображението " то едва ли тази искра е предназначена само създаването на изкуство .А самото изкуство е изкуство само тогава когато някой му се порадва, а за да му се порадава този някой , то на  същия този някой трябва съзнанието му да е освободено от мисълта за  материалната култура. Като потвърждение на всичко това важи и приказката за онзи който си мислел че като впрегне каруцата пред коня едва ли не е творец ,също като управниците които  ни не работят  за това да ни направят създатели , а  хрантутят някакви котерийна художествено творческа интелигенция която дава на народа ГМО и му обяснява ,че всъщност яде естествена храна благодарение мъдростта държавниците  . И това не е от днес , това е от 1878 година


Ако съдя по това, което си написал, изобщо не си ме разбрал.

Не знам за какво се бориш във всеки случай – надявам се да е за това да няма автори помаци, които да пишат книги...

Не ми говори за хляба и за зрелищата.

Тук не за зрелища става въпрос.

Добрата литература не е точно зрелище, ако не знаеш.

Нито пък само помаците са тези, които изпитват материални затруднения.
Въобще не е така в България.

Ако, за да напише човек примерно книга, впрочем, важно е това колко пари има или колко имоти и въобще материални богатства, най-добрите писатели щяха да са примерно банкерите.

Изкуството е вик на душата, не на стомаха или на портфейла. Или поне онова изкуство, което има какво да даде на другите.

И няма как празен човек, с празна душа, без достатъчно богат вътрешен опит, без, ако щеш, достатъчно лично преживени изпитания в живота си, да извади от себе си някакво нематериално богатство, което да им даде.


Offline tersid

  • Adviser
  • ****
  • Posts: 874
Re: Колко помаци са написали книга?
« Reply #55 on: June 21, 2012, 22:13 »
Това ,че ти не си ме разбрала  не означава ,че не съм писал точно върху тебе. Опитах се  ти обясня ,че не е толкова важно колко помака  са написали книга,защото и един независим помак да е написал книга то тази книга се равнява поне на половината от българската част на народната библиотека,защото тази книга не поръчкова  и не е екипна.Не знам за какво изкуство ми говориш  ,за какви викове на душата,за банкери и т. н. но много добре знам че изкуството освен с талант се прави и с пари ,и много добре знам че в България когато се дават пари за изкуство , те се дават на некадърниците.

Offline tersid

  • Adviser
  • ****
  • Posts: 874
Re: Колко помаци са написали книга?
« Reply #56 on: June 21, 2012, 22:19 »
 
79   Елка Константинова   8 ноември 1991 – 30 декември 1992   Радикалдемократическа партия   
Министри на образованието, науката и културата (1992-1993) [редактиране]
правителство   име   дати   партия
80   Марин Тодоров   30 декември 1992 – 23 юни 1993   независим   
Министри на културата (1993-2005) [редактиране]
правителство   име   дати   партия
80   Ивайло Знеполски   23 юни 1993 – 17 октомври 1994   независим   
81   Ивайло Знеполски   17 октомври 1994 – 26 януари 1995   независим   
82   Георги Костов   26 януари 1995 – 10 юни 1996   БСП   
82   Иван Маразов   10 юни 1996 – 12 февруари 1997   БСП   
83   Емил Табаков   12 февруари 1997 – 21 май 1997   СДС   
84   Емма Москова   21 май 1997 – 24 юли 2001   СДС   
85   Божидар Абрашев   24 юли 2001 – 23 февруари 2005   НДСВ   
Министри на културата и туризма (2005) [редактиране]
правителство   име   дати   партия
85   Нина Чилова   23 февруари 2005 – 17 август 2005   НДСВ   
Министри на културата (2005-…) [редактиране]
правителство   име   дати   партия
86   Стефан Данаилов   17 август 2005 – 27 юли 2009   БСП   
87   Вежди Рашидов   27 юли 2009 – …   ГЕРБ   

Offline Mariana

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 1078
Re: Колко помаци са написали книга?
« Reply #57 on: June 22, 2012, 13:38 »
Това ,че ти не си ме разбрала  не означава ,че не съм писал точно върху тебе. Опитах се  ти обясня ,че не е толкова важно колко помака  са написали книга,защото и един независим помак да е написал книга то тази книга се равнява поне на половината от българската част на народната библиотека,защото тази книга не поръчкова  и не е екипна.Не знам за какво изкуство ми говориш  ,за какви викове на душата,за банкери и т. н. но много добре знам че изкуството освен с талант се прави и с пари ,и много добре знам че в България когато се дават пари за изкуство , те се дават на некадърниците.

Ех, Терсид, нямам време за просвещение.

Екипна книга, както си се изразил, няма. Може да има например научни изследвания, които са дело на няколко души, на научен колектив; може да има даже, макар и рядко, художествена книга, която да е написана не от един, а от двама, да кажем, автори (това наистина се случва рядко), но художествената литература е авторска, тя е лично, не колективно творчество.

Не е нужно, също така, да обиждаш, толкова смело и невежо, всичко онова, което е било създадено досега в българската литература. От най-различни автори, от различни поколения, в различни жанрове и пр. Не знам доколко въобще я познаваш тази литература, доколко въобще си чел поне някои от знаковите й творби, но тази настървеност да обиждаш нещо, което едва ли наистина познаваш, не говори добре за тебе. Само страдащите от дълбоко чувство за малоценност могат да се правят на велики по подобен глупав начин.

Колкото до това какви пари се дават в България сега за изкуство, ако под "изкуство" се разбират всички онези пари, които разни новобогаташи дават за чалга музиката например - тогава да, мога да се съглася с тебе. Само дето поне аз въобще не смятам, че това е изкуство.

Днес държавата не дава, впрочем, или почти не дава пари да подпомага финансово изкуството и културата. И не само защото не стигат подобни пари по време на икономическа криза. Ами защото културата в последните 20 и повече години е ресорът по-принцип с най-най-малки отчисления от държавния бюджет. Има разбира се и някакви европейски средства, разни програми, разни фондации, разни проекти, нещата са доста по-раздвижени и много различни от онова, което беше преди повече от 20 години. (Когато никой не можеше да издаде книга или да нправи филм, ако този филм или тази книга не бъдат одобрени от партията-държавата, от нейните органи, цензори и пр.) Във всеки случай на социален, не на верски примерно или на етнически принцип днес един автор може да издаде или не може своя книга, а на социален, да го наречем. Ако има пари да си плати за това, ще намери някое от многоброните частни издатевства, което да му я отпечата. Ако няма, проблемът си е негов в най-общия случай.


Offline tersid

  • Adviser
  • ****
  • Posts: 874
Re: Колко помаци са написали книга?
« Reply #58 on: June 22, 2012, 18:54 »
Eh, ti Marian4e, mola ti se otdeli mi ot tsenoto si vreme zashtoto bez teb ne moga da misla. No, sishto taka te mola ne badi takava bukvalistka ,zashtoto mi dosku4avash.
Kogato sam kazal ,4e balgarskata literatura kato tsialo e sku4na ,bezideina ,pora4kova i  ili ekipna, ne sam kazal ,4e tsilalata e takava. Ima i mnogo malki izklu4eniia  broiat se na prsti, napr. kato Iovkov ..I za da ne bada golosloven i za da se ubedish 4e ne govoria prazno ste ti citiram # Vreme razdelno# romanat na guposta na  veka ,edin ot primerite za padenieto na pora4kovoto tvor4estvo na ekip ot bezdarnici . Primeri kato tozi bol, mila moia Mariana. Ako ne e taka na4i sam neveja i shte te mola po 4esto da mi obrashtash vinmanie.
Shto se kasae za parite za kultura ,az ti napisah imenata na ministrite na kulturata  i partiinata im prinadlejnost , sechtai se draga kakvo sledva.

Offline Mariana

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 1078
Re: Колко помаци са написали книга?
« Reply #59 on: June 22, 2012, 19:55 »
Eh, ti Marian4e, mola ti se otdeli mi ot tsenoto si vreme zashtoto bez teb ne moga da misla. No, sishto taka te mola ne badi takava bukvalistka ,zashtoto mi dosku4avash.
Kogato sam kazal ,4e balgarskata literatura kato tsialo e sku4na ,bezideina ,pora4kova i  ili ekipna, ne sam kazal ,4e tsilalata e takava. Ima i mnogo malki izklu4eniia  broiat se na prsti, napr. kato Iovkov ..I za da ne bada golosloven i za da se ubedish 4e ne govoria prazno ste ti citiram # Vreme razdelno# romanat na guposta na  veka ,edin ot primerite za padenieto na pora4kovoto tvor4estvo na ekip ot bezdarnici . Primeri kato tozi bol, mila moia Mariana. Ako ne e taka na4i sam neveja i shte te mola po 4esto da mi obrashtash vinmanie.
Shto se kasae za parite za kultura ,az ti napisah imenata na ministrite na kulturata  i partiinata im prinadlejnost , sechtai se draga kakvo sledva.

Не знам какво да ти кажа за министрите на културата, без значение от партийната им принадлежност. Може би само това, че не тя определяше качествата им като министри. Както и, че аз лично никога не съм се занимавала с политика.

Колкото до това, че само Йовков ти харесва, надявам се, че не е, понеже само него (и автора на "Време разделно") си чел... Надявам се, че не е заради това.

Мисля, че като че бъркаш някак си литературата с други сфери. Имаш някакви предразсъдъци, които нямат общо с литературата като такава, а с други неща.

-----------
п.с.:

Дали съм ти скучна, честно да ти кажа, не ме интересува.
Едва ли просвещението (или, както е в случая, някой-друг бегъл опит за него) може да е задължително забавно.