Защото Беската Библия, ако и да беше първа, беше трудна за народа, защото беше на езика на Прорицателите, на онази древна тракийска реч, що жреците бески пазеха от самото начало.
Затова я преведе Орфейла на обикновения народен език, наречен „вулгар", (т.е. „прост", „вулгарен", „народен" - от лат.), който разбираха всички гети и техните съюзници истросите,
сиреч, многобройните племена на скордиси, гали, гутони, алемани, вандали, алани, суеви, фини, ести и други нормани, които говореха близък и разбираем език помежду си, имащ и
прилики и отлики с нашия гетски език.
Така, той даде Божествения Завет на множество народи. Затова го обикнаха премного благодарните истроси и за тях той остана запомнен завинаги с името Ул-фи-ла, сиреч „Носещ-
небесното-притежание" или „водещ-към-небето", защото им донесе Светата Книга, която е и истинният път към Христовата Вяра и Небето.
Нарекоха я „аро-гентиа", сиреч „до-народите", според Христовата повеля, но понеже бе изписана със златни и сребърни букви, и до днес й остана името „аргента", което значи на езика на Рим, където я занесоха - „сребърна".
Много народи преведоха от нея своите Свети Писания, защото беше предназначена именно „за народите".
От нея се и написа „Народната Библия", а нея назоваха „Вулгата" (сиреч „Народна"), което име й остана и до днес.
И тъй, Беси-гетите бяха християни още преди времето на Император Константин Велики и затова смъртни врагове на Рим на езичниците.
Но като дойде на трона Константин, и след като обяви Християнството за главна религия на империята, беси-гетите бяха склонни да сключат договор с Рим за вечен мир, понеже се надяваха, че Християнският владетел ще им върне ограбените от бащите им земи и ще се възстанови над всички тях прежното им царство.
Затова на Вселенския Събор, свикан от императора в Никея, пратиха и своя представител Епископ Теофила, който беше и личен изповедник на беси-гетския цар Ариарих , което значи
Пазител над Пазителите (Покровител над покровителите).
Така започна приятелството на гетите с Християните-императори.
И така, цар Ариарих Велики (?-332 г.) сключи с император Константин Велики - Договор за вечен мир (332 г.), и гетите станаха съюзници на империята, с права над всички около-
дунавски земи.
А първородният син на нашия цар - Аарих замина за двореца на императора в Константинопол, за да се учи на царските науки заедно със синовете на Константин - като брат при братя.
Епископ Орфейла, прочее, беше потвърден за епископ на всички гети в Антиох, лично от Евсевия - епископ Константинополски, и това скрепи мира между двата християнски наро-
да.
Но както казва сам нашият Господ Иисус Христос, „когато казват мир, мир", тогава да се готвим за изпитанието, идещо над света.
Скоро настъпиха големи гонения за братята ни из цялата Империя, защото след Консганций, сина Константинов, на престола се възкачи император Юлиян - езичник и гонител на християни-
те и застъпник за старите жестоки обичаи.
С него се съюзи Атанарих , цар на беси-гетите (365-381 г.), син на благочестивия Аарих , лош плод на добро дърво (защото така сатаната оплита горделивите и богоборците, неблагодарни
чеда!), и като отстъпи от Христовата вяра, се развилия заедно с импе-
ратора да гони всички Христови учители из цяла Гетия.
Кръвта на мъчениците потече като река и викаше пред Господа за избавление на народа гетски.
И когато Бог с ръката на своето правосъдие порази омразния Юлиан, сам Орфейла отиде при новия Христолюбив император Валент, да иска закрила за народа си срещу Атанариха, който
беше станал по-езичник, даже от бого-ненавистния император Юлиана.
Тогава започна отново война между Валент и Атанариха, като война на Христо-любец срещу езичник.
А сам Орфейла застана на страната на Фретигер (376-378 г.), чието име значи „Ученик на Ре-Тион", а Ре-Тион беше сред беси-гетите известното от древността име на Христа .
Поради туй, Фретигер се съюзи с император Валента срещу
цар Атанариха, и стана Закрилник на християните в Гетия.
Той помогна на Орфейла да приведе повечето гети в лоното на Христа Бога нашего. Слава и почест на името му, че подкрепи ръката на Учителя блажен наш Орфейла в изпълнението на даде-
ната му свише Мисия Христова за всичките народи.
И прибавиха се неизброими множества към Църквата Господна, от единия край на Истрос до другия.
А на Орфейла и всички беси-гети, що следваха усърдно Христовата вяра, сам Императорът дари всичките земи по десния бряг на долното течение на Дунава до вливането му в Понта,
една голяма област с града Никополис .