Но когато намериха отново Думите, що призовават мощта на Светата Чаша, за да потече скъпоценното й съдържание към душите, се разля отново благодат върху благодат, и божественото естество събуди в народа всичко светло и честта боголюбива, та в едно - една душа, сърце и тяло, богарите се сляха с Бога Христа и неговата Сила, та въстанаха срещу душманите си, разкъсаха веригите и отхвърлиха губителите си.
Оттогава Чашата обикаляше царевата трапеза, за да свърже чиновете на арихите, редите и мерите в едно свето Христово войнство.
Тя укрепи мишците им, за да въртят отново Тракийския меч, и враговете им примряха от ужас, защото предчувстваха сетнината си.
И като прииждаха всяка година на север от Истрос нови и нови бежанци и избягали роби измежду братята ни, нашият народ се разпростираше все по нашироко на север и изток, догде голямата част от народа ни се разположи чак до реката Данаструм (Днестър)
сред другите ни братя, които бяха отишли там още по времето на първия Пазител, наречен на езика богарски Барих , и живееха там от века, като говореха и разбираха езика ни.
И така още от времето на петия от Барих, при великия Пазител Гайдарих и при сина му Филимер, се преумножи народът ти, велики принце, чак до коритото на Данапрум (Днепър), където живееше в приятелство със вси, с които се разбираха, които се наричат и до днес скити, сиреч „разбиращи" езика ни.
Там се образуваха и първите ни велики съюзи със всички, които говореха нашия Богарски език и затова се зовяха Богари.
Там се укрепиха и направиха земята непристъпна за римски крак и изчакваха, и се обединяваха с мнозина, готвейки се за война освободителна срещу Империята.
А като видя това римският управник на Македония - Елий(Кат), събра голяма сила и извърши неочаквани набези на север от Истрос (Дунава), та плени и пресели по южния бряг на реката насила петдесет хиляди гети (4 г. сл. н. ера) - мъже, жени и деца, като ги превърна в роби и ги накара да строят укрепления и укрепителни зидове срещу братята си на север от реката.
Това стори, понеже си думаше: „Ако населя местността и крепостите с взети измежду гетите, техните сънародници ще спрат да нападат северния лимес, защото няма да искат да воюват брат
против брата".
Тази стратегия се видя мъдра и угодна на Рим, и затова пресели (в 48 г. сл. н. ера) пак там, в Мизия, на два пъти още по двадесет хиляди беси - мъже, жени и деца, да му служат като стопани и за налог за войската, като на всички войници, които прослужат, разпореди да се даде римско
гражданство и привилегии.
А това беше с цел да се настроят беси против гети, та като ги разединява, да може да ги владее - тях и земите им.
Около Тимокус (Тимок), там където се влива в Истрос (Дунава), пък бяха преселени множество илири, меди, серди, трибали и още гети, както и други ветерани от войската, предимно
Траки от многото разни племена, всички говорещи Богарския език, както и други Истроси - племена, взети от горното течение на Истрос, като другоезичните скордиси, гали, гутони, алемани, вандали, алани, свеби, фини, суеди, ести и други нормани, които се разбираха помежду си на езика на империята и този на народа ти заради съседството ни.
Така Рим се надяваше да насъска отново братя против братя, и варвари против варвари (както наричаха всички чужди) от двете страни на Истрос (Дунава), та чак до Понта (Черно море).
Това, чедо Теларихе, е била завинаги стратегията на Рим, така управлява той над народите - разделя и владее. Пази се ти и винаги помни тази тяхна лукавщина! Същото стори петдесет години по-късно и управителят на Мизия - Силван (Елиан), като прехвърли 100 хиляди души отвъд-
дунавско население заедно с жените, децата и първенците, принуждавайки ги да превиват гръб в робски труд денонощно, обработвайки земята за продоволствен налог на Империята.
