Истинската историяГолямата тайна на гръцкото въстаниеХиляди православни начело с цариградския патриарх са избити през лятото на 1821 г. В отговор въстаниците унищожават мюсюлманите в пелопонеския град ТриполицаИван Петрински
Френски войници развеждат пътешественици из Триполица след разрушаването на града от ордите на Ибрахим паша през февруари 1828 г. На малките снимки (от ляво на дясно) - портрет на Теодор Колокотронис (1770-1843), водач на въстанието в Пелопонес и ръководител на обсадата на Триполица; Гръцките въстаници превземат крепостта на града след тридневна обсада на 26 септември 1821 г.; Портрет на Ибрахим паша (1789-1848), командващ османския египетски корпус, разорил Пелопонес. Литографии от Джовани Боджи (1832) и Алоиз Зенефелдер (1771-1834), Градски музей-Атина.Малките мръсни тайни на националните историографии дълго бяха обект на старателно прикриване. На практика всяка съвременна държава има в историята си дела, с които не се гордее особено, които не би искала да се разчуват прекомерно и смята за нужно да премълчава. Тези исторически факти не се изучаваха в средните училища, за тях не се говореше и в университетите. Много малко бяха дори заниманията на професионалните историци с тези събития.
Днес такива опити са твърдо обречени на провал. Днес не е възможно да се крие информация от миналото, дори правителствата да я смятат от изключителна важност за националната сигурност. Днешните технологии за свързване и разпространение на данни превръщат всеки опит за криене на исторически факти в бумеранг.
Да се говори за "неудобните" теми от историята на съвременните държави е нужно. Трябва да се търси тяхното обяснение в историческия и обществения контекст. Нали главният смисъл от познаването на историята е да се поучим от нея.
В "Истинската история" ще хвърляме поглед и върху такива исторически събития, които националните историографии се стремят да замитат под килима.
Един епизод от Гръцкото освободително въстание не се изучава в часовете по история в гръцките училища. За него не е прието да се говори или пише официално. Научните трудове по темата се броят на пръстите на едната ръка. Но всички знаят за какво иде реч. Избиването на турското и на еврейското население на пелопонеския град Триполица е събитие, с което днес не се гордеят.
Триполица е главен град за цял Пелопонес в годините на турското робство. Разположен почти в средата на полуострова, градът е средищен още в Античността. До самия съвременен град се намират внушителните развалини на Мантинея - най-стария античен град в Пелопонес ("Сега"/ 26.2.2009). Славянското население там създава на същото място значително селище, известно като Дроболица, което дава и името на съвременния град.
През пролетта и лятото на 1821 г. хиляди православни, предимно гърци, са избити в Цариград, Одрин и по Малоазийското крайбрежие от османската власт, уплашена от началото на Гръцкото освободително въстание (25 март 1821 г.). На Великден е обесен на крепостната стена цариградският патриарх Григорий V, който при това усърдно проповядва към раята за отказ от бунтове. Заклан е одринският архиепископ и стотици най-видни фанариоти, както и хиляди православни поданици на падишаха.
Като седалище на турската администрация Триполица (днешният Триполи) е атакувана в началото на въстаническите действия в Пелопонес. През септември 1821 г. въстаническите сили, предвождани от Теодор Колокотронис, стигат до главния град на Аркадия, населен предимно с турци и евреи. След съглашение с албанския гарнизон, наброяващ около 3500 души, Колокотронис започва обсадата на града.
Населението на Триполица не успява да получи гаранции за своята сигурност и започва самостоятелни опити за спасяването си, подкупвайки албанските отряди с цялото си имущество. До 23 септември османските власти се опитват да постигнат съглашение за избягване на кървавата разправа с цивилното население. Изпратени са умолителни послания до Колокотронис по албанските бейове, но положителен резултат не настъпва. Рано сутринта командващият гръцката обсада заповядва начало на щурм. Съпротивата е кратка, а градът пада почти веднага. По-късно поетът и автор на гръцкия национален химн Д. Соломос възпява сриването на стените на "жалката" Триполица, вековен център на османския гарнизон и символ на османската власт над гръцките земи.
Албанците от гарнизона бързо оценяват ситуацията, насочват се към самия Колокотронис и успяват да уредят безопасното си оттегляне заедно със заграбеното от побягналите преди това граждани. Съвсем не е такава съдбата на турските и еврейските семейства. Някои неразумно се опитват да защитават по-здравите къщи и да организират съпротива в мектеба (медресето). Някои от тези острови на османската съпротива издържат три дни. Останалата част от града бързо е овладяна от въстаниците, които се отдават на неспирно отмъщение към довчерашните си поробители.
Сред нахлулите в Триполица "вече не се чуваха заповедите на висшестоящите и не се разбираше кой е висшестоящ" по думите на Фотакос, секретар на Теодор Колокотронис и очевидец на всички тези събития. Според пространното описание на Йоан Филимон цялото разстояние от Калавритската порта до централния булевард е толкова натъпкано с трупове, че не е възможно да премине нито пешеходец, нито кон. В поемата си "Химн към свободата", чиито първи четири строфи са официален химн на Гърция от 1865 г., Д. Соломос говори за "разпръснатите мозъци и пръснатите черепи" на избитите (строфа 65). Според очевидеца Д. Франдзис само за 4 часа преди обяд на 23 септември е избито 2/3 от османското население. През следващите нощи отрядите на всеки от гръцките капитани колят взетите в лагерите им пленници. На покривите на опустошените турски и еврейски домове тържествуващо са развети знамена с кръстове. Всичко свършва едва с предаването на напълно лишените от вода последни османски сили, заключени в крепостта и в медресето на 26 септември.
Трудно е да се определят жертвите на тези събития в Триполица. Теодор Колокотронис сякаш с гордост говори за 32 000 души. Другите очевидци, особено чужденците, са по-скромни. Т. Гордън определя избитите на 8000, като голям брой пленници, най-вече млади момичета са извозени в град Мани в Южен Пелопонес и оцеляват. Подобна бройка приема и германският историк Херцберг. Очевидецът полк. М. Райбо говори за 6000 избити турци. Според съвременния гръцки историк и автор на тритомна история на Триполица Т. Грицопулос в града намират смъртта си около 10 000 османци и евреи.
Отношението на гърците към така нареченото "Клане от Триполица" е нееднозначно. За някои от съвременниците става дума за едно "превземане", аналогично на това на Цариград 4 века по-рано. Такова е мнението и на немския историк и съвременник на събитията Г. Гервинус. Според него "безредните тълпи нахлуха в нещастния град, който беше постигнат от страшна съдба и в отмъщение за извършените злини в Константинопол, в Кидония и Смирна, в Кипър и Крит". "Елините не избиха турците от жестокост, както ни обвини цивилизованата Европа, нито поради някаква друга причина, но за справедливо отмъщение", пише очевидецът Фотакос. Отново за "отмъщение" говори друг от секретарите на Колокотронис - М. Иконому.
Самият водач на въстаниците Теодор Колокотронис посвещава само няколко изречения на историческото събитие в своите "Спомени":
"Аскерът, който беше вътре, гръцкият, ряза и убива от петък до неделя (23-25 септември) жени, деца и мъже - 32 000 на разстояние един час път от Триполица... гърци бяха убити 100".
Превземането на Триполица не е окончателно, а успехите на гръцките въстаници са краткотрайни. През 1825 г. гръцките капитани са разделени. От юг настъпва значителен османски корпус, пратен от управителя на Египет Мохамет Али, начело с Ибрахим паша, родом от Кавала. През май същата година 17 000 души пехота, кавалерия и артилерия напредват към почти незащитената Триполица, чийто комитет начело с Теодор Колокотронис решава градът да бъде опожарен, а стените - сринати. Д. Дзордзис и Фотакос, натоварени със задачата да бъде разрушен градът, бягат панически. Следващите пратеници на Колокотронис - Константин Метаксас и Константин Мавромихалис, също не успяват да свършат работата. Ибрахим паша влиза триумфално в града, който в голяма степен е недокоснат от пожара, по обяд на 10 юни 1825 г. Османският водач намира къщите и магазините пълни с провизии и стените в пълна изправност. Остава в Триполица само два дни и се насочва с армията си на север.
Между 1825 и 1827 г. бойните действия продължават. През първите дни на февруари 1828 г. на Теодор Колокотронис е наредено отново да превземе Триполица. Ибрахим паша се връща в града, но не с цел да го защитава. Той изпраща болните и ранените турци на сигурно място и събира войниците си. Под звуците на религиозни напеви Триполица е напълно унищожена за 5 дни - от 10 до 15 февруари. Почти всички постройки в града освен чешмите и медресето са сринати.
На 18 февруари Теодор Колокотронис окончателно превзема града, или това, което е останало от него, а последиците от поредицата последователни масови християнско-мюсюлмански кланета още тегне над съвременния политически живот.
