Topic: ПРОТИВОРЕЧИЯ В ЕВРОПЕЙСКИТЕ ИДЕНТИЧНОСТИ

[Isyankar]

Струва ми се, че и двамата грешите от интеграция има нужда един чужденец! А помаците сме си български граждани-т.е. намираме се в Родината си-нямаме нужда от интеграция, а българското общество има нужда от лечение от предразсъдъци при разпределяне на постове за, които Метка пише.Да се оценяват професионални качества при подбор на длъжностни лица, а не етническа, расова, и какватао и да е принадлежност!

Изключително съм възхитен от това мнение ! Право в целта ! Много точно, кратко и ясно написано. Бих допълнил, че ако при етническите турции или роми е необходима (най-често при вторите) по-задълбочена езикова интеграция, то при помаците няма подобни лингвистични проблеми. Разликата с мнозинството е само от към религия, но в крайна сметка в големия град, в голямата компания, в голямото държавно ведомство - НЕ БИ ТРЯБВАЛО никой да се интересува от лични неща като религия или с колко жени спи човек или нещо подобно.

[nezir_9]

Изключително съм възхитен от това мнение ! Право в целта ! Много точно, кратко и ясно написано. Бих допълнил, че ако при етническите турции или роми е необходима (най-често при вторите) по-задълбочена езикова интеграция, то при помаците няма подобни лингвистични проблеми. Разликата с мнозинството е само от към религия, но в крайна сметка в големия град, в голямата компания, в голямото държавно ведомство - НЕ БИ ТРЯБВАЛО никой да се интересува от лични неща като религия или с колко жени спи човек или нещо подобно.

Интегрирането е не само акт да се говори езика на мнозинството!
Между другото понякога имам чувството, че с нашето смачкано самочувствие нещата изглеждат така страшни,
в очите на другите сме много достоен народ!

[nezir_9]

Рядко вземам отношение по такива теми във форума и затова за тези, които не ме познават, смятам че е редно да се представя. Казвам се Незир и съм напуснал родното село, Гоцеделчевско през далечната 1978г., на 15 години.
Женен съм за християнка, с две дъщери - Емине и Аида.

[nezir_9]

Живея в къща. Много е интересно отношението на съседите ми към мен, респективно семейството ми.
Двамата ми съседи са много възрастни хора, единият е на над 80г., а другият малко под тази възраст.
И с двамата отношенията ни са повече от приятелски - Незир това, Незир онова - с голямо възхищение!
Другите двама на моя възраст, на около 40г. даже не ми говорят!
А нали се сещате, че аз еднакво се отнасям към всички.
И до ден днешен не мога да си обясня защо е така.Закона на джунглата ли - конкуренция някаква, че ги превъзхождам, нямам идея.
Въобще не се притеснявам да спомена, че ги превъзхождам - не с пари, разбира се! Духовно превъзходство.
 

[Shumarov]

Изключително съм възхитен от това мнение ! Право в целта ! Много точно, кратко и ясно написано. Бих допълнил, че ако при етническите турции или роми е необходима (най-често при вторите) по-задълбочена езикова интеграция, то при помаците няма подобни лингвистични проблеми. Разликата с мнозинството е само от към религия, но в крайна сметка в големия град, в голямата компания, в голямото държавно ведомство - НЕ БИ ТРЯБВАЛО никой да се интересува от лични неща като религия или с колко жени спи човек или нещо подобно.

Това се отнася, и за турците, и ромите в България, Исянкар! Те също са български граждани. Факта, че имат затруднения с езика  е срамен не за тях, а за образователната система в страната.За това вече сме писали( за сателитните чинии, и интернет зали за сметка на закриването на училища) в друга една тема. Но съм поласкан, че заслужих възхищението ти !

[dim56]

Когато България стане една нормална държава от ЕС (каквато все още не е), нещата ще си дойдат на мястото.
Прав е nеzir_9 - учене му е майката!
Постоянното мрънкане и вайкане, ровене в стари рани не е достойно - това за мен е поведение на комплексирани личности. Има една стара приказка при нас: "Ако ще и червата да ти се влачат - ти казвай, че поясът ти се е размотал"!
Докато на всички нива на управление не започнат да се назначават знаещи и можещи хора, нещата няма да потръгнат.
Прословутия квотен принцип го видяхме приложен на българска почва при едни доскорошни управляващи - резултатите се виждат...

[Nazmi]

  Преди повече от 3 години през 2009 Метката отвори тази тема,която е актуална много днес и сега,за което искам най-искрено да му благодаря.
 Още самото заглавие подсказва това. ПРОТИВОРЕЧИЯ В ЕВРОПЕЙСКИТЕ ИДЕНТИЧНОСТИ!
 Днес уж обединена Европа все повече се сблъсква с тези противоречия.

     Препоръчвам много внимателно да се прочете от началото темата,за да може обществото да разбере същноста на проблема.


       Васил Проданов

     
2. Локални етнически идентичности срещу национални политически идентичности.

Втората дилема на идентичността в Европа е свързана с противопоставянето на локални етнически срещу национални политически идентичности
 Националната държава и националната идентичност в Европа са резултат от последните няколко века на централизирана хомогенизация на населението върху определени територии-
- асимилация на малцинствата,
- потискане на етническите групи и обособяването на единно цяло.

 Националната държава навсякъде в процеса на своето развитие е била враждебна към вътрешното етническо и културно разнообразие, стремяла се е да утвърди някаква обща идентичност, която да бъде по-силна от каквито и да е локални идентичности.
Тази обща идентичност се е градяла или на етническа основа около доминиращия етнос, или на политическа основа, когато е имало по-голямо етническо разнообразие – такъв политически смисъл на нация е американската или канадската, а по-рано бяха съветската и югославската нации. Увеличаването на емигрантските потоци дава тласък в Европа, а и не само там, към акцентиране на политическо, а не на етническо, понятие за нация, при което водеща е идеята за нацията като политическа общност. И у нас най-различни фигури – от Ахмед Доган до неговите противници от в. “Зора” например – са склонни да кажат, че са  “умерени” или “модерни” български националисти в смисъла на политическа нация, т.е. на българска държава, в която с равни права са различните етноси на българи, турци, арменци,  евреи и т.н.
Проблемът обаче е, че именно това политическо понятие за национално е подложено на ерозия. Има тенденция на разпад на политическата за сметка на етническата нация. Факт е, че политически нации като в СССР и Югославия се разпаднаха с гръм и трясък, а на тяхно място се появиха множество етнически нации, а в някои от тях, както например в прибалтийските държави, чуждата руска етническа група е подложена на директна дискриминация. Но подобни процеси протичат и в Западна Европа. Така например уелският език и идентичност, които допреди няколко десетилетия бяха на изчезване, започнаха да се възраждат, а този феномен се наблюдава и на много други места. Бившите кралства Шотландия и Уелс имат автономни парламенти. Сега на мястото на общата национална (в смисъл на политическа)  идентичност все повече имаме преход към локални етнически идентичности, свързани с общата тенденция на фрагментизация и партикуларизация, резултат на глобализацията, но в същото време и подтиквани мощно от процеса на европейска интеграция.

Глобализацията води до ситуация, при която държавата се превръща в редица отношения твърде голяма институция, за да ръководи всекидневния живот на хората, и твърде малка, за да управлява международните проблеми. Поради това навсякъде протичат процеси на разтоварване на централните правителства чрез прехвърляне на техни правомощия не само към централата в Брюксел, но и към местните власти, към области, провинции, големи градове, общини, части на федерации. Преразпределят се финансови потоци. Така например в края на 90-те години вече само 40 % от германските публични разходи са се извършвали на централно равнище, 30 % са били на равнище провинции и 30 % на равнище градове и селища. Това благоприятства възраждане на локални култури и идентичности. Така регионализацията на държавите се превръща в една от реакциите на глобализацията, така както изграждането на ЕС е противоположният тип реакция. Това води до засилване на множество различни проявления на феномена регионализъм или местничество, до възход на регионални политически структури, локални култури и идентичности, които започват да подминават в своите действия националните правителства и структури и да се опитват да комуникират директно с Брюксел. Тази тенденция се подсилва от специалната политика на Евросъюза по отношение на регионите. Според Маастрихтския договор от 1991 г. бе създадена специална Комисия по регионите, провеждаща европейската политика за засилване на ролята на регионите и на регионалните идентичности и за тяхната все по-голяма самостоятелност по отношение на държавите. Германската провинция Баден-Вюртенберг например провежда своя външна и търговска политика и вече е сключила няколкостотин договора с други региони, области, градове. Така възникват опасения, че Европа все повече започва да изглежда като съвкупност от все по-плътно обвързани помежду си региони, а не като съставена от национални държави. Описвайки например корените на германския регионализъм, който днес се засилва, Джон Нюхаус отбелязва, че повечето германци се чувстват най-напред все повече като тюрингци, баварци, вестфалци и прочее, а след това като германци. За тях е по-лесно да кажат “Аз съм шваб” или “Аз съм саксонец”, отколкото “Аз съм германец”, макар че някои биха могли да добавят евентуално и “Аз съм също и европеец”.   

Малките етнонационални общности, които искат да избегнат доминирането на по-големите си съседи, откриват в разтварянето на границите от процесите на глобализация и евроинтеграция възможност за обособяване. Не е случайно поради това, че сепаратистите например в Каталония или Баския в Испания са силни поддръжници на европейската интеграция. Но населението и в едната, и в другата област е склонно да мисли за себе си като за нация, а не като за жители на региони. Така дезинтеграцията на държавите получава нови възможности благодарение на разгръщането на наднационална интеграция. Отваряйки границите си в процеса на интеграция, всяка от държавите, включващи се в ЕС, получава възможности да действа на равна нога с останалите. Това важи обаче и за отделните им провинции и региони, които са етнически специфични. Държавите, които са започнали да се регионализират или са федерализирани в определена степен, откриват как отделни техни региони изпитват по-силни симпатии към евроинтеграцията, отколкото към единна национална идентичност. Уелсците, шотландците, каталонците са силно проевропейски настроени, откривайки в европейското равнище нови възможности за идентифициране, различни от класическата национална обвързаност. По-рано например баските имаха само испански паспорти и можеха да работят само в Испания, докато сега носят европейски паспорти и могат да работят навсякъде в Европа. И ако решат да създадат своя държава, това няма да им струва скъпо, защото няма да се създават нови митнически граници, нови валути, няма да се губят работни места, търговски отношения и прочее. Във Франция бретонци, баски и елзасци говорят за самоопределение, в Корсика има сили, настояващи за независимост и право да говорят на своя език; в Италия съществува Лига, която не би имала нищо против да раздели страната на Северна и Южна, а във Венеция по едно време бе образувана партия, мечтаеща за отделяне на този град от държавата. Движения на сепаратисти има не само в Италия, но и в Шотландия, Уелс, Бавария, Баския, шведската област Скан, в Белгия и на редица други места. Това се подсилва и от факта, че в политиката и дейността на ЕС регионите играят важно място и голяма част от неговите закони се прилагат към области, които са в компетентността на регионалните власти. Така допълнително се стимулира културното разнообразие.


  ....http://www.pomak.eu/board/index.php/topic,2575.0.html

[Nazmi]

    04.02.2013 година

                Неинтегрираното общество е истинската опасност за националната сигурност. 
.......
  В доклада си на Осмата Национална конференция г-н Доган отправя предложение към Европейските либерали за изработване на концепция за даване на „статут на европейско малцинство“ на рисковите малцинства в ЕС.
 Бихте ли пояснили какво се крие зад това предложение?- въпрос?


Това е иновацията на г-н Доган в този доклад. Аз бих извел идеята за получаване на статут на “европейско малцинство” на рисковите малцинства като изцяло нов политически концепт за реализиране на модела на интеграцията вече в европейски мащаб. Кое налага това? В националните държави, особено силно това се отнася за Югоизточна Европа, по-конкретно Балканите, във всяка една страна има много силен етноцентризъм, който спъва интеграционните процеси, защото разглежда етнокултурните различия не като капитал, а като опасност за националния интерес. Аз твърдя, че националният интерес е застрашен тогава, когато се спъва интеграцията, неинтегрираното общество е истинската опасност за националната сигурност на една страна. И фактически идеята за придобиване на “статут на европейско малцинство” цели да преодолее неспособността на националните държави да реализират действени интеграционни механизми. Тоест общностното право да има предимство пред националното, то да се задълбочи и това общностно право да уреди статута на рисковите малцинства като “европейско малцинство”, така щото защитата на техните права вече да не зависи от една държава или не дори от двустранни договори, а да бъде издигната на по-високо ниво. Това не само, че не е сепариране, това е преодоляване на сепарирането.

Това няма ли да събуди подозрението, че турското малцинство в България едва ли не има и други претенции освен конституционно дадените му права?

Онова, за което заслужаваме признанието на национална партия, е, че ние имаме за философия интегриране със запазена идентичност и казваме “не” на всякакви идеи за сепариране, нарушаване на териториалната цялост, автономия и т.н. Не случайно ние знаково изключихме от редовете на Движението крайно настроения Адем Кенан още във Великото Народно събрание. И затова казах, че ДПС е шанс за България. И твърдим, че имаме решителен принос за безкръвния преход от тоталитаризъм към демократично гражданско общество. Ако ние бяхме партия на реваншизма, именно наследството на т.нар. “възродителен процес” създаваше предпоставки за такъв реваншизъм. Само че ние казахме “не” на реваншизма, “не” на сепаратизма, казахме “да” на интеграцията, но казахме също така, че няма да отстъпим от идентичността си и занапред няма да правим компромиси с идентичността си. И точно заради тази политика България не мина през кървавата баня на етническите конфликти и осъществи мирен преход от тоталитаризъм към демокрация. Това е формулата ДПС, това е моделът, който трябва да се интернационализира, от български етнически да стане балкански етнически модел, по възможност да стане европейски етнически модел.
 Ако щете, идеята за “статут на европейско малцинство” е идеята за интернационализирането на българския етнически модел в европейски мащаб.
    повече тук-  http://zaman.bg/bg/neintegriranoto-obshtestvo-e-istinskata-opasnost-za-natsionalnata-sigurnost/
   

[Suleyman.45]

Moeto skromno mnenie e,çe maltzinstvata v B-ya sa dokazali svoyata loyalnost dırjavata v koyato sa  se rodili i koyato e rodna zemya kolkoto na osnovniya etnos tolkova i na maltzinstvata.Sışto moeto skromno mnenie e,çe s vlizaneto na B-ya v Evropeyskiya sıüz dade na moite bratya müsülmani izvestna svoboda za pıtuvane i rabota po sveta,no vmesto mıdrost zasili rasizma sred osnovnata masa bılgari daje na pravitelstveno nivo.

[Jack]

Тезджан Наимова: Аз съм българско момиче



Европейската шампионка на 60 метра в зала Тезджан Наимова е горда българка, въпреки турското потекло. Това заяви самата тя в ефира на БиТиВи.

"Аз съм българско момиче, обичам страната си. Не мога да кажа, че съм или съм била дискриминирана. Може би е имало някакво необичайно отношение заради името ми докато бях малка. В училище, между нас, учениците. Но нищо сериозно, което да ме е засегнало. Все пак тогава бяхме деца", отговори Теди на въпрос дали хората проявяват по-различно отношение заради името й.
Още по темата
Тезджан Наимова европейска шампионка навръх националния празник
Тезджан Наимова европейска шампионка навръх националния празник
03.03.2013 19:36
17 | видяна 20705
Приключихме ЕП в Швеция само с един медал
03.03.2013 21:26
0 | видяна 579

Титлата на Тезджан Наимова от Гьотеборг е коствала големи усилия на атлетката.

"Положих много усилия, за да дойде този успех. Дори аз самата не вярвах, че това се е случило. Бях много притеснена преди първото бягане в сериите. Чувствах една болка в крака, която преди време също я имаше и тогава се контузих. Когато обаче мина първото бягане, всичко стана по-лесно.

Подготвях се в Южна Африка, където явно свършихме много добра работа. Условията са много важен фактор в нашия спорт.

В крайна сметка отидох на състезанието и всичко се получи. Преди финала момичето, което завърши на второ място, получи някаква травма. Помислих си го, че е възможно да съм първа, след като финиширахме, но изчаках. И като видях името си на таблото, разплаках се. Не успях да сдържа сълзите си и по време на награждаването", разказа още Тезджан Наимова.