Една статийка за част от волите и неволите на Помаците ! 
Академик Георги Марков: Национална кауза на Дружба „Родина” е отпор на чуждата пропаганда сред българите - мохамедани. 29 април 2011 | 18:01 | Агенция "Фокус"
Начало / Мнение
Историкът академик Георги Марков, съпредседател на Дружба „Родина”, пред Агенция “Фокус”.
Фокус: Академик Марков, на 3 май в Смолян с голяма научна конференция ще бъде отбелязана 74-годишнината от възстановяването на Дружба „Родина”. Каква е ролята на патриотичните организации днес?
Георги Марков: Участвах във възстановяването на Дружба „Родина”, която беше възстановена на 1 ноември 2009 г., в Деня на народните будители. Това е една патриотична културно-просветна организация на българите мохамедани. Основана е 1937 г. в Смолян. Представете си – в онова време едно закъсняло Възраждане: хвърлят се фереджетата, хвърлят се фесовете, избират си хубави български имена, но не по милиционерски, както през Възродителния процес; не християнски – те са мюсюлмани. Примерно – председател е Камен Боляров. Мюфтия на българите мохамедани, след като се отделят, става Светослав Духовников. Превеждат Корана на български език, служат на български език. Песента „Мила Родино” е обявяват за химн още през 1939 година я обявяват за химн, още преди да стане национален химн през 1964 година. Това са изключителни хора. Около 75 000 души в средните Родопи и отчасти – в Западните, си сменят имената. И на 9 септември 1944 г. слизат партизаните от Балкана и казват: това са фашисти, преследват ги, Камен Боляров е убит, другите са преследвани... Връщат арабско-турските имена, връщат чалмите. Това е престъпление, за което не се знае, което се случва точно когато се извършва т.нар. македонизация през 1944 – 1946 година. Сега ние се опитваме да възродим тази организация, създаваме структури, правим конференции. В Смолян направихме конференция за фалшификациите в историята за произхода на българите мохамедани. Там се разпространяват книги, издадени в чужбина на български език, където ги изкарват араби, турци, печенези, кумани, но не и българи. Стараем се да дадем отпор на тази пропаганда. Затова бия тревога. Аз съм съпредседател на Дружба „Родина”, заедно с другите двама съпредседатели – Зарко Маринов, главен редактор на в. „Отзвук” в Смолян и учителя по история от село Рибново, Гоцеделчевско, Манчо Джуркин. Това са Средните Родопи и Западните Родопи. Надявам се, че ще имаме успех, защото, ако не беше това престъпление, нямаше да има тези проблеми на т.нар. Възродителен процес – преди това процесът е бил доброволен.
Фокус: Има ли запазен архив на Дружба „Родина” и може ли да бъде проучван?
Георги Марков: Да. Има запазен архив, секретарят на Дружба „Родина” Петър Маринов, който е изселен от Родопите в Пловдив. Неговият син Александър Маринов работи в Държавния архив и е успял да спаси целия архив на организацията. Те издават една поредица сборници Дружба „Родина” и през 1946 година, когато гърците поставят въпроса за Родопите и да се създаде една „стратегическа граница” някъде до Бачковския манастир, тогава се сещат за Петър Маринов. Тогава външен министър е бил Васил Коларов и от Външно министерство започват да търсят в затвора ли е Петър Маринов да даде сборниците, които са четири тома. За да кажат на Парижката мирна конференция, че българите – мохамедани са част от българската нация. Тогава се сещат новите властници.
Фокус: Днешното възстановяване на тази организация може ли да излезе от границите на Родопите? Например – да има интерес в Североизточна България?
Георги Марков: Да. Надяваме се – например в Тетевенско има десетина села българи мохамедани. В Ловешко – също. В Ксантийско, в Западна Тракия също има много българи мохамедани и при отварянето на границите, те започват да общуват. Тогава виждат, че са едни и същи. Но гърците решиха да правят помашки етнос. Преди десет години издадоха гръцко-помашки речник, а преди два месеца телевизията в Ксанти започна да излъчва новини на помашки език. Целта е да направят помашка нация, в което няма нищо ново. Македонска нация, сега – помашка нация, както казвам добре, че си отиде Милошевич, защото искаше да направи шопска нация от Западните покрайнини; да има шопски театър в Цариброд/Димитровград. Затова бием тревога и казваме, че държавата трябва да обърне внимание на това, което правим.
Фокус: Как може държавата да обърне внимание на това, което правите?
Георги Марков: Като подкрепи Дружба „Родина”. Сега например – реабилитираме нейните водачи. Камен Боляров, който е убит в пловдивския затвор, Светослав Духовников и Петър Маринов бяха обявени за почетни граждани на Пловдив този месец с решение на Общинския съвет в града. Те са завършили там жизнения си път. В Смолян на 3 май ще има конференция за Христо Караманджуков, един голям български изследовател на Родопите. Това е денят на основаването на организацията – на 3 май 1937 година в читалище „Христо Ботев” в Смолян. Миналата година на тази дата поставихме една паметна плоча. Във Велинград обявиха Ванчо Шарков за почетен гражданин и там гласуваха всички единодушно, включително и общинските съветници от ДПС гласуваха „за”. А в Пловдив имаше само един „въздържал се”. Това е една национална кауза. Не бива да се делим на партии. Нека възстановим Дружба „Родина”. В Пловдив се оказва, че около 100 000 души са от Родопите или имат корени там. През май там ще направим един събор, на който ще поканим Валя Балканска и ансамбъл „Тракия” и ще обявим тържествено обявяването на тримата за почетни граждани като връчим грамотите на потомците им. Това ще бъде един събор, който искаме да стане традиция. Имаше и гласове – да изобличим тези, които са преследвали родинци. Смятам, че трябва да намерим точката на равновесието, защото една голяма част вече не са между живите, а другите са на по 85 – 90 години, включително и един академик, чието име няма да кажа. Привърженик съм на това: децата не отговарят за родителите, родителите отговарят за децата си. Трябва да намерим помирението така че в Дружба „Родина” да се включат и потомци на хората, които са разтурили Дружба „Родина”. Трябва да намерим помирението, това ми е мечтата, във връзка и с преброяването и споровете за графите мюсюлмани, християни и т.н. Аз например съм българин християнин, но не се представям така, а само като българин. Да дойде време, когато и те ще се представят само като българи. Но, забележете, до Дружба „Родина” са ги наричали помаци. Много ме е яд, че сега от християнското мнозинство българи продължават да ги наричат помаци. Това са много изстрадали и изпатили хора, които ние трябва да приобщим. За да не могат външни сили да ги късат. Преди няколко седмици в Бурса на събиране на организация на изселници е била представена книга с автор от Кърджали за помашките турци. Тези неща са опасни, ние трябва да се обединим. Ние сме много задължени в това отношение. Изследвал съм войните и например, през Балканската война, Българската православна църква е бързала да ги покръсти. Вкарвали са цели села в реката. След една година, по силата на Цариградския договор, ги връщат обратно в исляма. След това – в началото на `70-те години по милиционерски променят имената. Не може Мехмед да става Митко, той е мюсюлманин и не може да бъде Георги или Димитър. Той ще бъде Камен, ще бъде Светослав и много други хубави имена, които не са свързани с християнството. Това е пътят на помирение и на обединение, защото с това, което се случва в Северна Африка и Близкия Изток има голяма опасност от радикалния ислям. И ние трябва да знаем, че тези наши братя мюсюлмани няма да направят втора Босна. Трагедията в Босна не бива да се забравя – там сърби християни се клаха със сърби мюсюлмани, както и хървати християни – с хървати мюсюлмани. Мюсюлманската нация, която Тито създаде, наред с македонската нация. Там има около 150 000 души загинали и омраза. Не трябва да допуснем такива братоубийства и това е дългът на Дружба „Родина”. В Якоруда, например, където и през Османската империя е нямало турци, през 2011 г. на преброяването 1500 души са се писали турци и искат да се учат на турски. А те не знаят турски език и това не бива да се фалшифицира. Това е националната кауза на Дружба „Родина”.
http://focus-news.net/?id=f17654
