Когато човек пуска чийто и да било текст или част от текст или изследвание, е по-добре все пак да напише името на неговия автор. Из Българска диалектология,
Ст. Стойков“
1. С м о л я н с к и г о в о р
Смолянският говор е най-важният и най-широко разпространеният родопски говор. В миналото той бе известен като средно-родопски, централен или ахъчелебийски говор. Названията „с р е д н о р о д о п с к и” и „ц е н т р а л е н” са свързани с географското му разположение, защото заема областта на Средните (Централните) Родопи, a названието „а х ъ ч е л е б и й с к и” е от Ахъчелеби — по-старо название на Среднородопската област.
Смолянският говор обхваща територията на Средните Родопи. На север той граничи с хвойненския говор в областта на Ропката (Рупчос), на юг преминава в Беломорска Тракия през днешната българско-гръцка граница. На запад граничи с гоцеделчевския (неврокопския) и разложкия говор, на изток с хасковския и с говора на турското население в долината на Средна Арда.
По-важните особености на смолянския говор в областта на ф о н е т и к а т а са следните:
129
1. Най-характерната фонетична особеност на говора е особеното широко o (ô). Това широко о, отбелязвано в миналото като оа͡, оа, не е дифтонг, както мисли например А. Теодоров-Балан в статията си „Един особит звук в родопското наречие” (ПСп, 65, 1904, 544 — 574) или, както допуска Ст. Младенов, според когото то е „едно широко отворено о, което в края на своето учленение прави акустическо впечатление на a гласна” (Geschichte der bulg. Sprache, S. 330). Широкото o e прост звук, монофтонг, но не „отворено леко закръглено o с а-основа”, както твърди Л. Милетич (Die Rhodopemundarten, S. 99; СбНУ, 21, 1905, с. 39), a e широко о, учленявано със значително по-голям челюстен ъгъл от обикновеното о.
Изговорът на широкото o не е напълно еднакъв в целия смолянски говор. Има известни различия в отделните селища, които се отнасят до ширината на о, но няма разни видове дифтонги, както това твърди А. Теодоров-Балан в споменатата вече статия.
Широкото o в смолянския говор се явява на мястото на четири стб. гласни — ѫ, ъ, ѧ и ь, и то само под ударение. В неударено положение то се редува със слаботъмно а. При това в случаите, при които ô се явява вместо стб. ѧ и ь, предходната съгласна е мека и тая мекост е остатък от старото омекчително въздействие на предните гласни ѧ и ь: мôш (мъж), рồкạ—рạкồса, зôп—зạбồс; дồш (дъжд), дồскạ, зồлвạ, кồрс (кръст), вồл’к, бồл’х’и; м’ồсọ (месо), р’ồт (ред), з’ồт (зет), кл’ồтвạ, гл’ồдат, ж’ồнат; л’ôсну, т’ồвнạ .
2. Съществена особеност е и широкото е (ê) вместо стб. ѣ без оглед на ударение и характер на следващата сричка: снêк—снêгồт, гул’ềм—гул’ềми, вр’ềме, в’ềтер, чел’ềк . Такова широко е се среща и вместо стб. във всички положения: йề (аз), йềгне, йềм (ям), йềли (яли), дồш’т’ер’ê, ж’ềба, ж’ềлну, кọш’ềра, кọч’ềн, ч’ềш’а.
3. Групите ър, ъл и ръ, лъ се изговарят само като ър, ъл, т. е. като ôр, ôл с гласна ô вместо стб. ъ под ударение: вôрх (връх), вôрф (връв), кôрс (кръст), кôрф (кръв), пôрф, пồрвạ, дồрвạ, вồл’к, ж’ôлт, бồл’х’и, вồлнạ, нạпồлни.
4. В южната част на говора, най-вече у мохамеданите, в някои села като Борѝково, Дòлен, Смилèн, Киселѝчево, Могѝлица и др. се среща гласна ы: вы̀кам, жы̀то, кạры̀то, мы̀шка, пы̀тạм, сы̀н, сы̀рене, ры̀зạ, пạры̀, тры̀, кòзы, крàвы.
130
5. Характерна и занимлива фонетична особеност на смолянския говор е и т. нар. а к а н е — изговор на неударено o като а: вадѝца, гòрạ—гạрѝца, кạбѝлạ, дạшòл, гạлềм, ạфчềри, ạтѝде, мạмà. Тая особеност се среща в речта на помашкото население в южната част на говора и много напомня южноруското акане. В смолянския говор обаче това акане се явява само пред ударена сричка. След ударена сричка o се редуцира в у (мàслу, жèлну), т. е. изговаря се, както в повечето български говори. Интересно е, че наред с акавия изговор на неударено o ce среща в няколко случая акав изговор и вместо у: ạхàпạ (ухапа), стạдèнạ, кạрбàн (курбан).
6. У помаците, и то най-вече в южната част на смолянския говор, пред плавните съгласни р, л, когато са след съгласна, се изговаря слабо тъмно а, та се получават форми, напомнящи руското пълногласие: вạрêтèно (вретено), сạрềдạ (сряда), сạрèбру, бạрàдвạ (брадва), сạтạрѝжену (стрижено), тạрồн (трън); пạлềвạ (плява), мạл’ềку (мляко), хạлềп, кạлềште (клещи).
В областта на м о р ф о л о г и я т а смолянският говор има следните по-характерни особености:
1. Троен член:
-ồт, -та, -то, -тê за обща определеност (мạжồт „мъжът”, женàтạ, дềтетọ жèнитê ̣),
-ồс, -са,-со,-сê за по-близки предмети (мạжồс „този мъж”, жẹнàсạ, дềтесо, жèнисệ ) и
-ồн, -на, -но, -нê за по-далечни предмети (мạжồн „онзи мъж”, жẹнàнạ, дềтẹнọ, жèнинê ), например: èлạ ми зèми душồсạ, сèнни нạ стòлạс, дạ му дàм с мòисê рồки, жèнскисê дềца сạ по-ỳбави, ше ѝде нạ ливàдạнạ .
2. Доста запазени падежни форми:
а) Агломеративни форми за единствено число при роднински и лични имена: сѝнạ, брàтạ, свèкрạ, чẹлềкạ, кỳмạ, з’ồт’ạ, Пèтрạ, Стọйềнạ, Ивàнạ . Има остатъци и от склоняван член (чẹлềкạтọк, чẹлềкạсọк, чẹлềкạнọк; ѝди пурỳкай мажềтọк си; чẹлềкạтọк познàвạт пọ изѝкен; сас стрѝкạтọк Тòдọрạ бềхме), и от склонявани прилагателни (йề си гàл’ạ хỳбạвêк Пèтрạ; ср’ồшнạх лèлинцèк Нòт’ạ ).
б) Дателни форми за единствено число: сѝну, брàту, свèкру, Ивàну, Стойềну; нàшему Ивàну кồштạсạ; йề вѝкạм мòẹму сѝну; кàжи лèли дạ дòйде нạх нàс. По-често се срещат дателни форми от склоняван член: чẹлềкутуму, чẹлềкусуму, чẹлềкунуму; дàйте дềтенуму да ни плàчẹ; кàзвạм Г’òрг’уму, кàжи Ивàнуму, дàй вòлусуму сềно; глạвенѝцêтọхи (на годеницата) ọтнèли гиздѝлọ . Срещат се дателни форми и при прилагателните: калèкоскêму Мѝтру мòмчето; лèлинскêхи Алèни крàвạнạ; стàрутуму чилềку врѝт сạ присмѝвạт.
131
в) Дателни форми за множествено число: стàрêм дàй мòжêнẹ, млàдêм знàẹнẹ; пол’ỳбил рồка л’ỳдемтêм, л’ỳдêм сạ ни угàда, дòнеси мỳлетамсêм сềнọ, свàри децàмсêм кàша, ша г’и дàм млàдемсêм.
г) Има дори остатъци и от местен падеж, множествено число: у Мандòфцêх ѝмạ мẹждồ (седянка), ọт вỳйкọфцêх ѝмạ пѝсмọ .
3. Глаголно окончание -м за 1 л. ед. ч. сег. време при глаголите от I и II спрежение, несвършен вид: брѝшạм, вѝдạм, дòйдạм, ѝдạм, крàдạм, пѝшạм, рỳкạм, хòд’ạм, чèтạм, чỳйạм. При глаголите от свършен вид обаче глаголното окончание е -ạ: бồрснạ (бръсна), зàповнạ, ѝзбришạ, òкраднạ, рỳкнạ.
4. Деепричастни форми на -штим: игрạштѝм, пêештѝм, рукạштѝм; дềтẹсọ дòйдẹ плạчẹштѝм, хọдештѝм ли изềде плạднѝнạсạ ?
Смолянският говор се отличава и по своята лексика. В него се срещат думи като галенѝк (любовник), галенѝца (любовница), работàр’ (ратай, наемен работник), штèне (малко куче), хлêф (обор), кỳзн’а (ковачница), пòдзима (есен), пòводйе (наводнение), кравèн (тлъст, дебел), л’ут (кисел), жѝтка (рядка), веш (още), хỳг’е (повече), бàлну (мъчно) и др. Той има и значителен брой гръцки думи като òмес (лице), прòгима (закуска), хàркома (котел), апрàци (сарми), арнѝсвам (преставам), лàха се (случи се), кàматан (красив), тòра (довечера) и др.”
--------------------------------
Повече от Диалектологията на Ст. Стойков може да се види примерно тук:
http://www.promacedonia.org/jchorb/st/st_2_b_izt_3.htm#smoljanski
