Според едно предание преди много години в Багдад живял и царувал един султан на име Шехриар, който е бил прочут със своята жестокост. Всеки ден той довеждал в палата си нова жена и на следващата сутрин я убивал. Но един ден в царството останала само една девойка - това била везирската дъщеря Шехеразада. Когато обаче дошъл нейният ред, тя почнала да разказва приказки на суктана и щом се зазорявало, тя прекъсвала приказката на най-интересното място. И понеже той е бил много любопитен, е искал да узнае какво става по-нататък. И така девойката разказвала приказки на султана и винаги я е прекъсвала на разсъмване и това продължило 1001 нощ. Той много приказки е чул от Шехеразада, смилил се над нея и те заживели дълго и щастливо. Смята се, че така са се появили приказките "Хиляда и една нощ".
Тези приказки те карат да замечтаеш; да се откъснеш от днешното, от сегашното и да преплуваш цял един океан от "чуднотии". Изведнъж попадаш в покоите на султани, царе и халифи, пътуваш из далечни планини и морета, вървиш по красивите и чудни улици на Кайро и Багдад. Султаните, царете и халифите, макар и да изглеждат добродушни, изпълняват злонамерените съвети на своите везири и често вършат несправедливости, но пък понякога се опомнят навреме и наказват жестоко своите съветници. За разлика от тях малките хора от народа - хамали, просяци, роби винаги са добродушни и обичат ближния си. И тук в тези приказки, както и в приказките на другите народи, ВИНАГИ побеждава доброто и всеки получава заслуженото.
Хубаво е човек да се потапя понякога в различни светове, в различно време! Това е нещо като красив слънчев лъч в мрачен ден. И най-важното - връщаш се в детството си - в онова сладко време, когато всичко е било розово, омайно и чудно! В онова вълшебно детство.
