И дума не може да става за сравнение на положението сега и преди през комунизма. Явно има тука хора, които са нстроени отрицателно. Но нека бъдем обективни. Районът ЧЕЧ е бил на първо място в производство на тютюн. Напоителните системи са били последна дума на техниката(такива сега рядко има). Агрономи са се грижили за тютюна, а хеликоптери са пръскали с препарати. Едното и другото, но е било много добре развито. Някои хора са успели да построят по 2 къщи. А много от личните спестявания на много се стопиха след демократичните промени. Немислимо е такова сравнение.
Каквото и да си говорим, селяните са си селяни. Нашият строй наподобява феодалния. Във всички форми на управление, селяните са си селяни. Те са двигателната сила. Те са пчелите работници в кошерите. Възнаграждението им винаги е било и ще си остане толкова, колкото да преживяват. Изрази от рода всеки да се спасява, са меко казано неточни. Ако ние се спасяваме, то тогава политиците що ще правят. Всеки по единично се получава следната картина: едини отварят магазинче; други бягат в чужбина; някои се пренасочват къд друго препитание, например строителство-стават горбетчии за цял живот; и много други примери. Но повечето хора си остават без алтернатива. Има възрастни хора, които няма да могат да се пренасочат толкова лесно към друг отрасъл. А какви са възможностите по родопските села, където земята не става за друго. Пробвахме една година на собствена глава(опитахме се да се спасяваме по единичо), и
сменихме на кромид. Добре се получи, хубава реколта. Накрая нямаше кой да го изкупи и се наложи да го изхвърлим на боклука. За тютюна се знаеше че ще е така от много отдавна. Ако някой е виновен, че досега хората не са сменили на нещо друго, то виновникът е или те самите, или че варианти няма много, или политиците не са направили нищо по въпроса.