Тук, може би защото сме до границата и се гледа по-различно на нещата. Когато има организиця хората се отзовават и за работа и за събиране на средства. Джамиите и в Рудозем и в Чепници са строени изцяло със средства и труд на местните хора и никакви пари отвън. Искрено се учудвам, като чуя за разни фондации и прочие че давали пари. Тук нито лев не е даден - всичко е от местните хора. Те въпреки немотията отделят от залъка си в името на Аллах. И двете джамии са големи и поддържани, и в двете има назначени по двама имами и редовно се кланя намаз, обучават се деца, четат се лекции поне веднъж седмично и изобщо работи се в името на Аллах. В това отношение обаче сме смешни в сравнение с нашите братя от Гърция. В село Шехин /на гръцки Ехинос/ са построили нова джамия, но е имало разлика между реалната сграда и проектът и /не разбрах по каква причина/ и от местната инспекция за строителен надзор изпращат хора. Там нещата стоят така - за неспазване на първоначалния проект на обществена сграда глоба от 14 000 евро платима в едноседмичен срок, в случай че това неспазване не води до някаква опасност или събаряне на сградата. Ако глобата не се плати в срок също следва събаряне. Имама съобщава по уредбата на минарето за проблема и след 2 часа парите са събрани. 2 часа. Представяте ли си, деца които в този момент са били сами в къщи звънят на родителите си и им казват за проблема, родителите казват отиваш в еди кой си шкаф, еди си кое чекмедже парите са там, взимаш ги и ги носиш на имама. 2 часа. А хората там не са по-заможни от нас, просто имат други приоритети. Те поставят Аллах на първо място, а ние гледаме работа, семейство, приятели, роднини и какво ли още не и чак тогава мислим за Създателя. Какво да се прави комунизма и атеизма не прощават на никой. Но в нашия край все пак има надежда.
