Topic: Дельовата песен

[eron]

Дельовата песен

   Хвърлена в кауша, мъчена и бита, Гюлсуме изричаше само едно: че обича Дельо. Поиска посмъртно да се венчае с него. Каза, че  няма да се ожени за друг. И по-добре да я убият и да я погребат с Дельо.
   Тя не видя как джелатите повдигнаха трупа на Дельо, вмъкнаха кървавата му глава в едно дебело въже - бесило, преметнаха въжето през един клон на близката черница и издърпаха Дельовия труп на Големиян камень – сякаш го издигаха към небето. Оставиха го там да виси, вятър да го люлее, звездите да го опяват и цяло Беловидово (днешен Златоград) да гледа!
   През нощта след полунощ до прозорчето на кауша се промъкна мъничко момче и почука с пръстче на джама:
- Кое си ти? Бягай в къщи, ще те убият! – прошепна Гюлсуме.
- Како Гюлче, аз съм от Дельовите. Стоян войвода ме прати. Каза, че ще те спасим.
- Мило детенце, не искам да живея без Дельо, но искам да предам Дельовата песен. Скрий се в шубрака до прозорчето, аз ще ти шепна песента и ти я запомни. Предай я на Стоян.
 Момчето се сгуши в шубрака и зачака, Гюлсуме шепнеше както се шепне при погребение -  и в тоя шепот имаше и плач и песен:

Излел е Дельо хайдутин
хайдутин, йенкесаджие
с Домбовци и Караджовци.
Нароча Дельо пороча
Деридерскинем айене,
айене, кабадаийе:
- Три сестри имам в селоно,
думате да ги турчите!
Да ми ги не потурчите,
че кога слезна в селоно,
дете ще в майка проплака,
заради вяра християнцка.
Още си дума думаха
и Дельо си са зададе
с хиляда млади момчета,
врит беха с бели фустане,
пък Дельо с черни шелваре.
Кога ми дойде в селоно
той си ми право отиде
у пасчо баш терзияна:
- Де да ми, Пасчо, ушиеш
сърминен минтан, кадифен.
- Не мога сърма да шия!
Дельо си Пасчо викаше:
- Остра го сабя скроева,
тънка го пушка ушива.
Стана си, Дельо, тръгна си.
Кога си Дельо утиде
под ситничкана черница,
чифте пищове пукнаха,
та Дельо в сърце удариха.
Дельо си охна, заплака.
Гюлсуме си му викаше:
- Имаш ли жално за нещо?
Пък си и Дельо роймоне:
- Врана се коня наяхах,
руба се чоха наносих,
за едно имам балничко:
горана са йе листнала,
овчарине са свирнали
и стадуно са пуснали,
пък Дельо нема да има
със жален кавал да свири.

- Запомни ли песента?
- Запомних.
Тя му подаде орловия пръстен на Дельо:
- Предай този пръстен на Стоян войвода. Нека води четата по Дельовия път и да ни брани.
Момчето пое пръстена през една дупчицана джама.
По лицето на Гюлсуме се стичаха сълзи:
- Кажи, момченце, погребаха ли Дельо?
- Не са, обесиха го на черницата на Големиян камень и сега той седи там. А до него вардят джелати.
Нешо пропука...  Момчето се скри.
- Кой е там? Дур! – дотича турски стражар до прозорчето, Гюлсуме се свлече в ъгъла, И повече нищо не узнахме за нея.....

 
Излел Е Дельо. Валя Балканска. Д.Петковски

Eron

[mustafa_b]

Не ми мяза на помашка песен. Баш си е възрожденска...

[Subeyi Kurt]

Avtora na pesenta da ne e N.Haytov ?

Prevod: Hadut = English:bandit, robber / Bg.: dalaveraciya, kradec,/ Pom.: ayduk
Yankesidjiya: Eng.-pickpocket, Bg.-kradec,Pom.-djepçiya
Znaçi Delyo bil bandit i kradec ot klasa

[mustafa_b]

Най-разпространено е мнението, че Дельо войвода е роден в Беловидово (днес Златоград). Действа с чета в Централните Родопи. Най-известен е с дейността си против насилственото ислямизиране на родопските българи. В 1720 година е начело на обединените хайдушки дружини, които нападат село Райково (днес квартал на Смолян), за да отмъстят за убийството на 200 райковчани, отказали да приемат исляма. Дельо войвода е споменат в „Исторически бележник“, документ от 18 век със спорна автентичност.

Според преданието, което се носело за него, „Деля го куршум не фата, Деля го сабя не сече“. Затова и враговете му го прострелват с нарочно излят за целта сребърен куршум.

Подвизите на Дельо са увековечени в много народни песни, предания и легенди. В Златоградския край за него се пее прочутата песен „Излел е Дельо хайдутин“.

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B5%D0%BB%D1%8C%D0%BE_%D0%B2%D0%BE%D0%B9%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D0%B0

Я виж ти - ето защо е избрана тази песен да лети в космоса. Вината на помаците (неиздържали на мъченията и продали вярата си българи) вече е известна и на извънземните. А ние тук си позволяваме да отричаме насилствената ислямизация. Ама че наглост!

[Observer]

Imenno otrichate, zatova vi kazvam - lekuvaite se ovreme.

[Subeyi Kurt]

Гюлсуме obiça Delyo no go opredelya za bandit, kradec i djepçiya koeto e nay-pozornoto po tova vreme. İ v dvete pesni se spomenava za djellati a te sa izpılniteli na prisıda. Znaçi bil razstrelyan i posle obesen za nazidanie, sled koeto  pretırpyavştite da sa mu otryazali glavata. Jalko çe takiva sluçai se izpolzvat otnovo za vızroditelna propaganda. Yavno çe celta im e da ni predizvikat i provokirat. May çe ne tryabva da gi tırpim poveçe.

[П]

Ероне, аз се чудя дали всъщност няма цял цикъл песни за Дельо 

В един от сборниците с песни на българите бежанци от Беломорска Тракия (записани от Мара Михайлова) "Виена китка с алтънче" има песен за Дельо. Той се промъква скришом в селото и иска да му скроят навуща.

[mustafa_b]

Е, аз не съм казал, че има една!

Курти, Дельовата прехвала е истина! Старите хора разказват, че в Златоград, Дельо си е действал както си иска! Обирал и опожарявай, взимал овце и кочове да ги пече и яде! Дори има разказ, че един ден Дельо седнал да яде чеверме на среде Деридере, а Кюрг ага го търсел под дърво и камен. Заповядал агата да му доведат Деля, а той казал така "Кажете му че ям "... Тогава Кюрг ага сам отишал при него с 200 войници и им заповядал да го убият, Деля извадил пистолета и утрепал двама... Тоагава казал на агата "Отрепах тея двамина за твой кеф, остави ме на мира"... Агата му рекъл, че е прав и го поканил да му даде писмено разрешение за свобода в Деридере, ама това било поредната му клопка.............

Охо, и този бандит е качен в космоса! ЦК на БКП много добре са преценили и избрали техен колега да ги представлява пред чужди цивилизации 

[mustafa_b]

Нароча Дельо пороча
Деридерскинем айене,
айене, кабадаийе:
- Три сестри имам в селоно,
думате да ги турчите!
Да ми ги не потурчите,
че кога слезна в селоно,
дете ще в майка проплака,
заради вяра християнцка.

Голям пич е бил тоя! Значи неговото не дава на чужда вяра, пък налита на чуждо (турско). Гюлсуме не ми звучи като българско име.

[Observer]

Mustava mnogo e obidno otnoshenieto ti kym narodnoto tvorchestvo. No to e taka, kato si nqma chovek svoe takova, osven da plue kakvo mu ostava.....Jalka rabota

[mustafa_b]

Народно творчество или възрожденски мит?!

[Observer]

Ti specialno kak razbirash razlikata? Obosnovano, molq

[mustafa_b]

Ti specialno kak razbirash razlikata? Obosnovano, molq

Това е втората абсолютно идентична тема на Ерон в рамките на един месец. А уж тук бе обещал да престане с възродителската пропаганда  - http://www.pomak.eu/board/index.php/topic,2357.msg33395.html#msg33395

[mustafa_b]

A sega de, gluposti, gluposti pyk pluesh narodnoto tvorchestvo. Momcheto Eron ni predstavq avtentichna narodna muzika, muzika prez vekovete, ti pak q otrichash Mustafa. Ami che, da ne bi da imat pomacite niakakyv otdelem muzikalen folklor, deto nikoi ne go e chuval. Shto za povedenie e tova. Az kato chovek ot Rodopite ne sym chul do sega nito edna pesen da ne opredelqna ot pomacite kato pomashka. Vsichki kazvat - rodopska. Specialno v narodnia folklor ne moje da igrae nikakyv Vyzroditelen proces, no vie prodyljavate da tyrsite pod vola tele. Ama che stranno hobi..

Ооо, може, как да не може. Специално в Родопите са хвърлени милиони за фалшифициране на фолклора. Защо точно песента за Дельо хайдутин е качена във космоса, а не някоя автентична българска песен от Добружа или Софийско? Шопите имат страхотен неподменен фолклор, казвам го от лични наблюдения, защото съм прекарал почти цялото си детство в шопския край. Когато се прибирах на Байрямите в селото на родителите ми, все едно посещавах друга държава. Нищо общо между помашките песни и носии в Неврокоп и тези в Пернишко и Кюстендилско.

[Observer]

E, az pyk ot rodopskiq krai ti kazvam, che nqma po-istinski i po-iskren folklor ot nashiq. A pesenta "Izlel e Delio haidutin" e himn na Rodopite. Gasyt na velikata pomakinq Valia Balkanska nqma kakvo da go komentirame - toi e svetovno izvesten, priznat talant ot velichia v svetovnata muzika, da ne gi izbroqvam. Nqma po-dostoina ot neq i ot pesenta "Izlel e Delio haidutin". Mnogo te drazni tova, nali?