Не оставaйте сами!
Както разбираме от изворите, предадени ни досега, ще дойде такова време, когато изповядването на исляма ще бъде като огън, изгарящ ръцете. Ако го оставим, ще загасне, а ако го държим, ще ни изгори.
Именно сега живеем в една такава епоха. Сами сме свидетели в каква огромна духовна криза са изпаднали онези, които не са поели по пътя на вярата. Виждаме тяхната нищета и мизерия. Щом е така, онова, което ще ни спаси, е вярата. Има два вида борба: борба като хора, като отделен индивид; борба като семейство.
Първото нещо, за което трябва да внимаваме, когато се борим като отделни индивиди, това са приятелите. Приятелите са много важни, особено истинските. Истинският приятел е като способния лекар. Няма да даде възможност на социалния живот да те погуби. Дори ще ти помогне и ще ти бъде опора. И този приятел не трябва да е само един. Трябва да са много, за да може, дори и когато си сам, някой отново да бъде до теб.
Както Пратеникът на Аллах споменава, дяволът се доближава най-много до човека, който е останал сам, дори и двама души не могат да се спасят от влиянието на дявола. Едва когато са трима, те стават джемаат и той не може да им навреди. След като е така, трябва да се предпазваме да оставаме сами и онзи, който вярва, трябва да намери повече приятели.
Това правило важи както за индивида, така и за семейството. Един добър съсед е голяма опора в живота.
Когато заедно споделяте всичко, ще станете по-силни и по-уверени в себе си. Няма да се страхувате, когато знаете, че не сте сами, а има и други като вас, на които може да разчитате. Тогава ще разберете и смисъла на хадиса: "Над една общност (джемаат) има и милост." Онзи човек, който остава сам, или само семейство се чувства огорчено и тъжно. Смята всички останали за щастливи и благоденстващи, а себе си вижда в тъмнина и нещастие. Това е един вид депресия. Може да се случи на всеки.
Трябва много да внимаваме тогава и да знаем, че това ще отмине, и да не губим надежда, като си припомняме напътствието: "Всевишният Аллах не забравя рабите си, когато рабите му не губят надежда и не го пренебрегват."
Ahmed Sahin
Източник в-к" Заман" Jan28,2010.
