http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=66&aid=1859Народната певица Валя Балканска
...изпях “Излел е Делю хайдутин”.
Тази песен няма последен път. Тези дни имах няколко участия докъм 3-4 часа след полунощ и повторих “Делю...” повече от 10-15 пъти. Накрая пак я искаха, но аз отказах, защото беше станало много късно. За да изпееш “Делю...”, трябва да си в началото на концерта или участието. Освен това обясних, че ще натежи на хората, ще им омръзне. Дори започнах да се шегувам, че Делю излезе, пък няма да влезе...
...ме аплодираха.
Хората винаги ми ръкопляскат. Не мога да се оплача от липсата на почитатели. Тръгне ли гайдата, запея ли, след това всички са усмихнати и ме аплодират.
...споменаха, че моя песен звучи в Космоса.
Винаги, когато хората ме разпознаят, все това споменават. Макар че не само “Излел е Делю хайдутин” е песента на България. Всичките ни песни по своему са красиви. Просто “Делю...” и самата България имаха късмета да се прочуят по този начин.
Не се гордея чак толкова за това, че аз съм изпълнителката, колкото, че наша песен покори земята и небето.
...се почувствах горда, че съм българка.
Винаги се гордея с това. По българска земя ходя, български хляб ям, български песни пея. А който не се чувства такъв - вратите са отворени, да отива другаде място да си търси.
...се засрамих, че съм българка.
Когато едно момче ме попита защо съм се хванала да защитавам “рязан поп” - имаше предвид отец Боян Саръев. Първоначално не можах да реагирам на тази грубост. После се усетих и му казах: “Виж какво, момче, като ти ударя една...”
Боян Саръев се пече на такъв огън... Пък и храни 80-100 деца всеки ден. Какво по-достойно за уважение от това? Покрай тази история ме хвана яд не толкова, че съм българка, а че един българин може да ми каже такова нещо. Това е срамно.
...бях в чужбина.
Последно бяхме в Москва, на бала на българското посолство на 12-13 декември миналата година. За пети пореден път участваме. Концертът ни съвпадна с откриването на български ресторант в руската столица, където също пях. Там изненадах Филип Киркоров, който присъства на откриването. Тъкмо излизаше от заведението, когато с Петьо, моя гайдар, го пресрещнахме. Казах на Петьо да надуе гайдата. Аз запях. Филип Киркоров остана като вцепенен. После ми каза: “Вие сте легенда. Георги Христов ми е говорил за вас.” Прегърна ме и си тръгна. Всеки момент чакам да ми пратят снимки с него от Москва.
...плаках.
Случи се на последното ми участие в Свиленград. Колега запя една песен, която беше любима на моя съпруг, лека му пръст. Аз се просълзих. Той се приближи до мен притеснен да не ме е обидил с нещо. Обясних му защо съм се развълнувала толкова от изпълнението му.
Още боледувам загубата на моя съпруг. Той е човекът, който най-много ми помогна в живота. Не ме е спирал, не ми е пречел в работата, три деца отгледахме, пет внука, правнуци вече имам...
...кръстиха дете на мен.
Правнукът ми. Казва се Валентин. Голямото дете на сина ми също. Когато се роди, ми казаха: “Майко, ще вземем първата буква на името ти и славата ти.” Така го нарекоха Венцеслав. Дъщеря ми също кръсти едното си момиче на мен - Валерия. Комшиите често ми викат: “Валя, голям род имаш!” А аз им отвръщам: “Когато в къщата има боклук, има живот. Чиста ли е къщата, няма го живота.”
...се влюбих.
Последният път е и първият път - когато се влюбих в моя съпруг. Запознахме се и само след 15 дни се венчахме. Рядкост е, когато човек свърши тази работа набързо, да има дълъг и щастлив брак. Благодаря на Бога, че ми го поднесе на тепсия. Благодаря и на свекървата, че е родила такъв син.
Тя не знае, че той е починал. Лекарите ни посъветваха да не є казваме, тъй като не е добре със здравето... Да е жива и здрава! Усещам я като корен, като дърво, което крепи къщата.
...бях щастлива.
Всеки ден, когато се прибера вкъщи, при децата и семейството, съм щастлива. Когато застана пред хората и запея, също изпитвам щастие.
...пях за политик.
Пяла съм на всички - като се почне от Тодор Живков, та до последния президент. Казала съм, че моите песни нямат боя, а имат народ.
...намразих политик.
И да мразиш, и да не мразиш, няма кой да те чуе.
...влязох в църква.
Най-редовно влизам. Преди няколко дни минахме през Бачковския манастир. Беше вечер. Не слязох от колата, защото бях уморена, а подадох пари да ми купят свещички. В един момент се задава игуменът на манастира отец Борис и пита къде съм. Като ме видя, възкликна: “Валя, ти не ме позна!” Подари ми една фигурка - нещо като макет на манастира, с Богородица. През целия път я стисках в ръцете си...
...мързелувах.
Не мога да мързелувам. Понякога децата ме заплашват, че ще ме вържат, за да мирясам поне за малко.
...направих дом.
Двамата с мъжа ми си направихме ранчото сами. На 5 минути над Смолян се намира.
...ми откраднаха нещо.
Беше в Америка. На един паркинг в Сан Франциско, докато вечеряхме, ни разбиха колата и оттам ни взеха двата куфара със сценичните костюми. Моят беше автентичен, на 200 години.
...исках да почна отначало.
Нека да не започвам всичко отначало, а това, което съм започнала - да го довърша.
http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=66&aid=1859
