И още една:
Владика се жени за туркинче
Де се е чуло, видело
владика женен да бива,
и то на турско момиче!
Владика торна на чьорква,
момиче торна на мечит
през ситно, тесно сокаче.
Де са састопи владика,
настопи турско момиче.
Де го видеха моллине,
та си владику думаха:
— Оставей вера каурска,
та взимай турско момиче!
Владика вера остави
да вземе турско момиче.
Га са владика турчеше,
чьорна са земе трасеше,
га са владика женеше,
есно са слонце мращеше.
Записана на 30. XI. 1954 г. с. Проглед
Пял Атанас П. Чолаков, род. в 1898 г.
Атанас Панайотов знае песента от баща си. Слушал я през 1910 г. в Енжаоваса в овчарската колиба; баща му я пеел, а чичо му Георги свирел с гайдата.
Може да се предполага, че песента е свързана с опита да бъде помохамеданчен епископ Висарион Смоленски (XVII в.) и с унищожаването на неговата епископия в Средните Родопи (по този въпрос вж. А. П оптодоров. Из миналото на Родопа.—Родопски преглед, II, кн. 3, с. 59—62). В песни и предания е запазена мълвата, че за да принудят епископа да приеме исляма, турците го обвинили, че искал да покръсти циганче (песен от Г. Оряховица, обнародвана в СбНУ, XVI, с. 265, № 359) или че залюбил (както е в горната песен) туркинче. Преданието за мъченията, на които той е бил подложен, е обработено от К. Брало в (псевдоним на А. Поптодоров) в разказа „Висарион Смоленски" (Родопски легенди, с. 35—41)