" Белен ми ветер дуеше- "
Белен ми ветер дуеше,
Приз високана планина,
Асаню щален друлеше,
Овнине напреш мамеше.
Неговен овен най напреж,
Асане ми си следеше,
Другине овни водеше,
С каносанкине алоци,
С бурмосанкине рожкове.
Асан на овен думаше:
Овенчо вакал каматен,
Ага ми минеш приз градон,
Висоце доржи главота,
Ситно ми мести ногите,
Ухгун да цонкат ченкове.
Тебе ще да та питат овенчо,
Моми и млади невести:
Женен ли ти е сайбията?
Пък ти хим речи : не ми е!
