Author Topic: Приноса на Исляма в науката.!  (Read 15891 times)

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Offline pomak BG

  • Historian
  • *****
  • Posts: 1280
  • Да си помак звучи гордо.
Мюсюлманите са развили фармакологията

Фармакологичните свойства на камфора и ревена са открити от мюсюлманите. За пръв път мюсюлманите започнали да използват растението блян (попадийка) в медицината. Индийският коноп също е бил употребяван за лечебни цели. Мюсюлманските медици открили редица полезни билки, които не били известни на гръцките лекари.
Мюсюлманите са развили фармакологията. Те изработили всички видове сиропи и мехлеми. Пулверизацията (разпръскване на течни или прахообразни вещества за унищожаване на вредни насекоми) е приложена за пръв път от мюсюлманските медици. Те първи са въвели фармакопеята. За разлика от гърците, които не познавали фармакопеята, тя започва да се практикува от Сабур ибн Сал. Ибн Сина й е посветил единия том от петтомния си "Медицински канон на лекарствата".

Имунология

При лечението на пациентите мюсюлманските лекари внимавали особено за имунната система, която съвременната медицина познава от неотдавна. Те с право вярвали в съществуването на имунна система на организма и в това, че лекарят е длъжен да я укрепва. Ибн Зухр от Андалусия е обяснил с превъзходен стил тази теория.

Най-важната промяна, извършена в медицинските науки, била систематизирането на различните дялове. Фирдевс, ел-Хикма, Кямил ел-Сина, ел-Канун, ел-Хави и др. са професионални лекари, които приложили това на практика. Наследството, оставено от гърците, е лишено от тази информация и методика на изследване.

Свобода на мисълта

Мюсюлманите се прославили в медицинската наука особено със свободното мислене и с практичната система на обучение. В труда си "Китаб ет-тъббийе" Йоан ибн Месавейх ясно е изтъкнал, че няма да следва старите принципи, наследени от предходниците му, без да ги подложи на проверка чрез опита и знанията си. Всичко, което е противоречало на опита, било отхвърлено. В предговора си към Фармакопея Хиббетуллах ибн Саид е подчертал, че теориите задължително трябва да се проверяват чрез експерименти. В трудовете си "Ел-Хави" и "Китаб ел-факир" ер-Рази се противопоставя на предшествениците си. Той е категоризирал наново медицинските документи въз основа на собствените си наблюдения, без да се съобразява с мнението на гръцките лекари. Този метод се прилагал в целия ислямски свят начело с Ибн Сарабиюн, автор на книгата "Ел-фусул-ел-мухимма фи тъббел-умма".

Практическо обучение

Наред със свободата на мисълта системата на практическото обучение също се развивала бързо. Авторът на "Табакат ел-етибба" пише, че методите, които те прилагали, не били използвани никъде и никога преди мюсюлманите, дори и в медицинските училища в Александрия. Тези методи по-късно послужили за модел в италианските и френските болници. Според ер-Рази един лекар трябва да владее напълно старата и новата медицинска литература. Той е на мнение, че семейният лекар трябва да е практикувал като студент в някоя болница. Ибрахим ибн Ракс редовно преподавал в болницата "Адуд ел-Девле". Студентите на ер-Рази постоянно го придружавали по време на визитации в болницата "Рей". В болницата "Майяфарикин" била създадена научна общност, която обсъждала състоянието и болестите на пациентите. Управител на тази общност бил Захид ел-Улема. Може да обобщим, че се е отдавало нужното значение на клиничната практика. Състоянието на пациентите и подобрението им се описвало редовно, после това се отразявало в учебниците по медицина. Един от най-известните научни трудове, в който са изложени наблюдения и методи на лечение, е "Китаб ел-фусул ел-мухимма".
Казано накратко, от една страна, мюсюлманите положили основите на съвременната медицина, а, от друга, са направили конкретни нововъведения.


 Книгата “Ал-Канун” (“Медицински канон”) на признатия за най-великия гений на всички времена мюсюлмански учен и лекар Ибн Сина (Авицена), живял през Х-ХI в., е била основно ръководство и задължителен предмет в най-известните медицински факултети в Европа до края на XVIII в. и e запазила актуалността, динамизма и валидността си в продължение на осем столетия.
Историята на медицинската наука се дели на три периода: медицината в Древна Гърция, медицината в ислямския свят и медицината в следренесансова Европа. Тези периоди са оказали дълбоко влияние върху следващите етапи от развитието на медицината. Западът е изследвал цивилизациите на Древна Гърция и следренесансова Европа и се е облагодетелствал от новите гледни точки, свързани с предметите и явленията, утвърдени от ислямската цивилизация.
В ранния период на ислямската цивилизация, в който се утвърдило преводачеството, изтъкнатите мюсюлмански учени, които оформили облика на тази цивилизация, първоначално започнали да превеждат обречените на забрава дотогава класически произведения на Древна Гърция. Те строго се въздържали от сляпо подражание и имитиране, обновили духа на медицината и внесли оживление в тази област. Книгата “Ал-Канун” (“Медицински канон”) на признатия за най-великия гений на всички времена мюсюлмански учен и лекар Ибн Сина (Авицена), живял през Х-ХI в., е плод на тази епоха. Книгата е била основно ръководство и задължителен предмет в най-известните медицински факултети в Европа до края на XVIII в. и е запазила актуалността, динамизма и валидността си в продължение на осем столетия. Никой друг учен в света не е написал такъв труд, който да е оказал толкова продължително въздействие.

Анатомия

След като мюсюлманските учени превели труда “Книга по анатомия” на Гален, смятан дотогава за най-съвършено произведение по медицина, съдържанието му не било възприето в оригиналния му вид, то било прецизирано, разделите, съдържащи грешни тези, били извадени и едва тогава книгата получила одобрение. Освен изследванията върху тази преводна книга, редица мюсюлмански учени реализирали свои проучвания и написали оригинални трудове, които имат огромен принос към съвременната медицина. Мюсюлманският учен Йоан ибн Месавейх (857) не се задоволил само с написаното от Гален за човешкия организъм и решил да изследва по-задълбочено тази тема. Халиф Му'тасъм Биллах щедро поощрил дейността му и му осигурил опитни маймуни.

Едва през XX в. съвременната медицина успява да се запознае със знанията по анатомия на човека, изложени в книгата “Тешрих ел-Мансур” на Мансур ибн Мухаммед (1396). Фигурите и схемите, свързани с научните факти в тази книга, не се срещат в нито един труд по медицина на Древна Гърция.

Преди векове Али ибн Аббас е обяснил, че артериите имат стени, изградени от три слоя - факт, който е установен едва през XX в. Освен това Али ибн Аббас говори за три малки костици в средното ухо, улесняващи слуховото усещане, много преди те да станат достояние на съвременната анатомия.

Физиология

В труда си “Шерхе'л-есбаб” Бурханеддин пише за наличието на глюкоза в кръвта. Ер-Рази е изтъкнал, че съществува стомашен сок, който стимулира функциите на стомаха. Хунейн ибн Исхак е бил убеден, че чувството на глад се дължи на стомашния сок. Аляеддин Ебу ел-А'ля Али ибн Еби Хазм ел-Курейши от Дамаск е описал подробно системата на кръвообращението 300 години преди сър Уилям Харви.

Хунейн ибн Исхак подчертал сходството между устройствата на нервната система и на мозъка. Аляеддин ел-Курейши от Дамаск обяснил, че хранителните вещества изгарят в организма и така се поддържа телесната температура. Тази идея е възприета на Запад години по-късно. Ебу Сехл ел-Месихи преди столетия е изтъкнал, че всмукването на хранителните вещества става не както се е смятало дотогава - в стомаха, а в тънкото черво. Описвайки фазите на храносмилането, Ибн Сина изтъква, че то започва в устата, където раздробените малки частици храна попиват в слюнка. Това обяснение на учения е в пълно съответствие със съвременната медицина. Ебу ел-Фареа е твърдял, че нервите пренасят сигнали от мозъка до всички части на тялото и външните дразнения - до главния мозък.

Бактериология

В известен смисъл съвременната медицина е достигнала сегашното си равнище благодарение на изследването на микроорганизмите. В медицинската терминология понятието за микроорганизъм е въведено за пръв път от Ибн Сина. Ученият ясно е описал, че в секретите на организмите на болните хора се съдържат вредни живи организми. Живелият след него Ибн Хатима е пояснил, че човешкото тяло е дом на хиляди микроорганизми, които попадат в организма и причиняват болести.

Диагностика и лечение

Връзката между екзофталма (изпъкване напред на очната ябълка) и гушата, описана от д-р Парри през 1825 г., е обяснена шест века преди него от ел-Джурджани в труда му “Дакхира-и хаваразм-шахи”. Ер-Рази е първият лекар, обяснил разликата между едрата и дребната шарка в труда си “Китабу'л-хасбати ве ел-джудари”. В 1679 г. в Истанбул започва да се прилага ваксина срещу едра шарка. Този метод бил въведен в Англия в XVIII в. от съпругата на английския посланик в Турция лейди Монтегю.

Лекарят на Адуд ел-Девла - Ебу ел-Хассан, е обяснил метода на флеботомията в случай на мозъчен кръвоизлив, който често се дължи на повишено кръвно налягане. Шерафеддин Сабунджуоглу, живял в ХV в., е първият лекар в Турция, който пробвал лекарствата отначало върху петли, преди да ги изпише на пациентите. Ебу ел-Касъм ез-Зехрави (Х в.) е обяснил, че увреждането на гръбначния мозък може да доведе до парализа, 9-10 века преди съвременната медицина да стигне до тази констатация.

Мюсюлманите били запознати и с методите на органотерапията. За лечението на хора с умствени увреждания се използвал екстракт от животински мозък, за ниска потентност - екстракт от животински тестикули, за хипертрофия на простатата - екстракт от глава на мъжка пчела. Подробни описания по темата са дадени в книгата “Хияту'л-хаяван”. Този метод на лечение несправедливо се приписва на д-р Браун Секар, който го открива в близкото минало.

Ибн ел-Вафид е отбелязал важността от режима на хранене в случаите на заболяване. Ер-Рази препоръчва балансирано хранене за лекуване на отслабнал организъм. Баха ед-Девле е първият учен, обяснил сенната хрема през 1507 г., която в Европа е открита векове по-късно. Али ибн Раббан е първият учен, обяснил, че ишиасът е заболяване на седалищния нерв, и като лечебен способ е препоръчал каутеризация (процес на разрушаване на тъкани чрез обгаряне) на част от нервите. Ебу ел-Хасан ет-Табери е първият лекар, установил, че туберкулозата не е само белодробна болест и изтъкнал, че тя може да засегне и други органи.

Болестта на Брайт, която взима названието си от лекаря Ричард Брайт през XVIII в., всъщност е открита векове преди него от Неджиб ед-Дин ел-Семерканди. Той е обяснил също, че в урината попадат протеини и във връзка с това се появяват отоци. В труда си “Гина ве муна” Ебу ел-Мансур ел-Хасан ел-Камери е описал гонореята (трипер), адхезионните процеси (процеси на слепване), които настъпват след нея и последствията им. Ебу ел-Хасан ет-Табери е първият лекар, благодарение на когото светът се е запознал със саркоптеса (микроскопично кърлежче, което причинява заболяване от краста). За пръв път мюсюлманските лекари предложили опиум в умерени дози за лекуване на измененията в ноктите, настъпващи при туберкулоза; за заразна жълтеница и за мания. Те са първите, които го приложили на практика.

Offline abc

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 1415
Re: Принусът на исляма в науката.
« Reply #1 on: July 11, 2009, 19:47 »
Само това ли?

Offline abc

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 1415
Приноса на Исляма в науката.!
« Reply #2 on: July 11, 2009, 22:01 »
Не е нужно да си филолог, а да си внимавал в училище ;)

Offline shaban

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 711
Приноса на Исляма в науката.!
« Reply #3 on: July 12, 2009, 18:35 »
 Вие кату сте фнимавали в очилиште, оти  не си найдете адин сайт дету да одговаря на  високото ви интилектоално ниво.Ама след кату нема какфо да кажете по темата  спамите - Само толкова ли? - а ти колко искаш?Колку ти стига? - Не съм Филулог  ? Тфа првилно ли е ,не ли? Абре ,койта  пита и тебе в тая навалица,къф си ба чоджум?Ай брактън,бе.

Offline pomak BG

  • Historian
  • *****
  • Posts: 1280
  • Да си помак звучи гордо.
Re: Приноса на Исляма в науката.!
« Reply #4 on: July 12, 2009, 20:54 »
Ето ти още abc. Без съмнение има много какво да се пише по темата. През периода на аббасидите по вдъхновение на Корана и чрез повелите на пророка Мухаммед се утвърдило преводачеството, изтъкнатите мюсюлмански учени, които оформили облика на тази цивилизация, първоначално започнали да превеждат обречените на забрава дотогава класически произведения на древните цивилизации, след което до голяма степен се развили изледователската и научна дейност. През този период в областта на хадиса (сборници от повели на пророка Мухаммед) изключително сериозно се посветили имам Мухаммед ибн Исмаил ел Бухари (810 – 869) и имам Муслим ибн ел Хаджджадж (817-875). Освен събирането на повелите, науката иследвала и веригата от предаватели, където за всеки един се изисквало той да отговаря на определени изисквания за да може и предаденият хадис да се определя като сахих т.е. правдив. Двамата учени събрали стотици хиляди хадиси на различна тематика и според условията отбелязали в своите сборници за правдиви само няколко хиляди, които в същото време били подходящи навсякъде и за всеки. В областта на ислямското право видни личности са имам Ебу Ханифе (699-767), имам Малик ибн Анас (711-795), имам ел-Шафи (ум. 820 г.) и имам Ахмед ибн Хамбел (755-803). На всички тях им е дадена титлата имам, тъй като те били вождове на религиозната мисъл и имали безброй привържаници. В сверата на философията най-големите имена през този период били ел-Кинди (796-873 г.) и ел-Фараби (872-950). В сверата на медицината начело стояло името на ел-Рази (864-925). Неговите книги до XVII в. били задължителна учебна литература. В областта на математиката до следващите седем века най-известен бил ел-Хуарезми (ум. 997 г.). Той изготвил първия астрономически списък, доусъвършенствал алгебрата като наука и дал на света т. нар. арабски цифри, които били заимствани от Индия. Мюсюлманите били водещи и в областта на астрономията. Най-видните астрономи по това време били ел-Баттани (850-929) и ел-Фарази (ум. 790 г.). Също така по това време били изградени и метерологични станции. От епохата на аббасидите бил и Джебир ибн Хайан живял през VІІІ в., който бил химик и анализатор. Неговите емперични методи били използвани на всякъде в продължение на столетия. В областта на географията от това време е ел-Якуби (ум. 897). От този период са и историците Хишами (ум. 939 г.), Табари (838–923) и Масуди (ум. 956 г.).

Offline pomak BG

  • Historian
  • *****
  • Posts: 1280
  • Да си помак звучи гордо.
Re: Приноса на Исляма в науката.!
« Reply #5 on: July 12, 2009, 21:14 »
Аз те разбирам, тъй като ти не познаваш исляма. Във втория ми постинг аз съм споменал, че по вдъхновение някой стихове от Корана и чрез повелите на пророка, който казва, дори науката да е в Китай, отидете и я научете, арабите от бедоини (пустинници) след като приели исляма, създали Арабския халифат и цивилизацията в него.

Offline Hashashin

  • Defendor of the Truth
  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 2013
  • Gender: Male
  • Has odabaşi
Re: Приноса на Исляма в науката.!
« Reply #6 on: July 13, 2009, 08:38 »
Само искам да кажа, че през средновековието ислямската религия действително е насърчавала науката и културата. Арабите наследили и запазили постигнатото от древните цивилизации, развили го, надградили го и достигнали да невиждани за времето си висоти в тези две области. По това време в Западна Европа са тънели в безпросветност и мръсотията, за които е допринесла почти изцяло западната църква. Горени са били ръскописите на древните, или изтривани и на тяхно място записвани откровенията на разни монаси. На изток е било малко по различно. Тук Православната църква е била подчинена на държавата и така да се каже не е можела да си разиграва коня. Тук се с вековете се оформила Славо-Византийската цивилизация. А и е съществувал въпреки войните огромен културен и материален обмен с арабите. И днес в Балканските страни се забелязва арабското вляние, което не е пренесено от турците, както и при арабите се усеща славо-византийското влияние. Турците когато идват по границите със Византия все още са били доста на по ниско културно стъпало. Но постепенно разположили се между Византия и Арабския Халифат те попиват културата на тези две велики цивилизация, за да създадат високата османска култура, съчетала в себе си тюркското, славо-византийското, арабското и персийското наследство. Така че исляма има огромен принос за развитието на човечеството, тъй като никога не е пречел на науката да се развива а дори я е насърчавал. И днес все още ние ползваме откритията на ислямските учени.

Offline sosipator

  • Avarage member
  • ***
  • Posts: 69
Re: Приноса на Исляма в науката.!
« Reply #7 on: July 13, 2009, 10:06 »
Един интересен факт, който засега не толкова исляма, колкото предислямската арабска наука в състава на византийската и персийската империи.
Става дума за дестилирането на алкохола. То е било известно и другаде, но усъвършенствано тъкмо от арабите. За разлика от ферментиралия алкохол, (вино, бири, медовини) както е било по целия свят, арабите първи са се досетили да вземат и да дестилират чист алкохол или концентрат от фурми. Думата "алкохол" е от арабски произход.

Offline Hashashin

  • Defendor of the Truth
  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 2013
  • Gender: Male
  • Has odabaşi
Re: Приноса на Исляма в науката.!
« Reply #8 on: July 13, 2009, 10:09 »
Един интересен факт, който засега не толкова исляма, колкото предислямската арабска наука в състава на византийската и персийската империи.
Става дума за дестилирането на алкохола. То е било известно и другаде, но усъвършенствано тъкмо от арабите. За разлика от ферментиралия алкохол, (вино, бири, медовини) както е било по целия свят, арабите първи са се досетили да вземат и да дестилират чист алкохол или концентрат от фурми. Думата "алкохол" е от арабски произход.
Алкохола е открит в ислямския период. Получен е от арабските химици случайно, при дестилацията на парфюми. Но разбира се никога не е бил консумиран, поради изричната забрана от ислямската религия.

Offline sosipator

  • Avarage member
  • ***
  • Posts: 69
Re: Приноса на Исляма в науката.!
« Reply #9 on: July 13, 2009, 10:20 »
Алкохола е открит в ислямския период. Получен е от арабските химици случайно, при дестилацията на парфюми. Но разбира се никога не е бил консумиран, поради изричната забрана от ислямската религия.

Дестилирането е било известно и преди арабите.


Offline Hashashin

  • Defendor of the Truth
  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 2013
  • Gender: Male
  • Has odabaşi
Re: Приноса на Исляма в науката.!
« Reply #10 on: July 13, 2009, 10:22 »
Дестилиранета на парфюми да. Било е известно във Египет и Вавилон, но алкохолната дестилация е била открита от арабите.

Offline pomak BG

  • Historian
  • *****
  • Posts: 1280
  • Да си помак звучи гордо.
Re: Приноса на Исляма в науката.!
« Reply #11 on: July 13, 2009, 11:27 »
Извесно е че в множеството стихове на Корана се намеква за наука. В някой от тях се посочват етапите на ембриона. Така например в глава 22, стих 5 се споменава: О, хора, ако се съмнявате във възкресението, [вижте как] Ние ви сътворихме от пръст, после от частица сперма, после от съсирек, после от късче, сякаш надъвкано месо  оформено и неоформено, за да ви изявим [Нашата сила]. И оставяме в утробите когото пожелаем за определен срок, после ви изваждаме като деца, после [ви препитаваме], за да стигнете своята зрелост. И някой от вас умира, а някой от вас бива доведен до най-окаяната възраст, и тогава не знае нищо, след като е знаел. И виждаш земята безжизнена, но когато изсипваме вода върху нея, тя се раздвижва и набъбва, и отглежда всякакъв прелестен вид.
(В хадис, предаден от Абдуллах ибн Масуд, Аллах да е доволен от него, Пратеника на Аллах, мир нему, казва: “Наистина сътворението на всеки един от вас се събира в утробата на майка му за четиридесет дни във вид на капка семенна течност, после се превръща в нещо, което се закачва за четиридесет дни, след това  в късче сдъвкано месо, отново за четиридесет дни, после бива изпращан ангелът, който вдъхва у него живот ...”)
В дург стих от Корана 34: 3. Се говори за най-малката частица (атома).
Дори с тежест на прашинка, нито на небесата, нито на земята, нито по-малко от това, нито по-голямо.
Подобни стихове на Корана не били благосклонни към научните постижения на мюсюлманина, а ми насърчавали мюсюлманина да ги иследва и да ги открива. Още повече, че в Корана има стихове, които учените тепърва ще ги откриват в науката. Тъй като има и такива случай, като например с онзи, който решил да направи изчисление за най-правилната подялба на имот оставен в наследство. След като направил схемата и я прочел на една конференция, те го обвинили че я преписал от Корана.

Offline sevar

  • Candidate member
  • *
  • Posts: 2
Re: Приноса на Исляма в науката.!
« Reply #12 on: October 05, 2009, 14:50 »
А какъв е приноса на турците в науката?

Offline Gelina

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 1487
  • Gender: Female
Re: Приноса на Исляма в науката.!
« Reply #13 on: October 05, 2009, 15:40 »
А ,що не питаш турците?!

Tralala

  • Guest
Re: Приноса на Исляма в науката.!
« Reply #14 on: October 05, 2009, 15:48 »
А ,що не питаш турците?!

Гели, недей се сърди на новорегистрираните, че пишат безумици. Чудят се ората как да направят 15 тъпи поста, че да напишат това, което ги е провокирало да се рег. Не знам дали е постигната целта на това админ-ско решение, но напоследък се понапълни форума със зорлен измислени постове..... ;)