Работните инструменти на Зефир Манчев са две метални пръчки и три канъчета в джоба. С тях той търси вода. Досега е открил над 300 извора, а до тях е построил стотици чешми със скромната си пенсия.
Бай Манчо живее в колиба на 10 км. от Смолян. По цял ден обикаля планината, за да търси следващият извор, от който ще пият хората. Той би изчервил от срам всеки шеф на ВиК, а също и философите-консултанти на хидроенергийни проекти с космическите им хонорари, тъй като намира водата и я доставя само на една пенсия.
Бай Манчо: "Единствената ми болест е водата. Здрав съм като бик на тези години (76), тя отми всичките ми болежки. Не мога да стоя на едно място, ден и нощ съм по баирите при водата. Хората и дивите животни да има откъде да пият. Водата е свято нещо. При нея трябва да отидеш чист. Може да си със стари дрехи, но да са изпрани. Водата не се дава на всеки човек. Трябва да си точен с нея. Пръчките ме водят, но на мястото използвам камъчетата. Хващам камъчетата и казвам: "Господи, Водице, Чуй ме. Между нас са Бог, светците и ти. Ако стопанин ти е жена, сестра да ми е. Ако е мъж, нека ми е брат. Приемаш ли ме?" След това хвърлям камъчетата и я чувам под земята. Започвам да копая, но много внимателно.
Построяването на чешма е по-лесно. Казват, че съм луд дето работя без пари. Но нали трябва да оставим нещо след нас? Да ни помнят хората с добро. С малко живея, но съм доволен. За мен колибката ми е рай. Не мога да разбера хората, които се хвалят с огромни хотели."
Бай Манчо е мюсюлманин и е докарал вода на десетки храмове в областта. Преди години на Гергьовден го срещат познати. Казват му, че ще правят курбан за празника до църквата Св. Георги и го канят да отиде. Хората носят водата с колите си. Дядото ги пита защо и му отговарят, че местността е много суха. Скептиците на курбана не вярват, но само след 2 дни отшелникът открива 2 извора на стотина метра от църквата.
"Бяха две слаби изворчета, но от тези, които не пресъхват. За да отведа вода до храма ми трябваха пари. Изчаках да взема пенсията, за да купя тръби. Изворчетата ги хванах и направих каптаж. После изчислих, че 2.000 лева ще ми трябват за тръби, цемент и чешма. Отидох в банката да искам кредит. Казах за какво ми трябват парите. Смеят ми се, не съм бил добре. Обясниха ми, че съм пенсионер и ми трябват двама поръчители. В чудо се видях. Но Господ помага. Пред банката видях бившия си колега Спиро. Обясних му какво правя и го помолих да ми стане поръчител. Той ми вика: Ела утре в офиса ми. Откъде да знам, че станал бизнесмен. Отидох в канцеларията на Спиро. Като взе телефона и стигна чак до завода в Габрово, където ги произвеждат. Каза им: До петък искам 2 километра тръби. Чешмата стана за нула време. С четири чучура."
в-к 168 часа
