Бяло Море ( Ак Дениз) е по-светло от Кара Дениз поради различието в солта. В Ак Дениз се плува много по-лесно.Знаеш че има и Кара Булгарлар, май че бяха западните Булгари. Факт е че и в двете държави има както светло-кожи така и по-мургави до мургави. Другото си е свободно съчинение. Роднинската връзка я има по Тракийска, Тюркска,Иранска и много други жилки. Важно е намерението и манталитета. Няма лоши народи-това е голямата истина.
Няма свободни съчинения.
Бяло море(думата се употребява само от Българи,Сърби,Румънци и Турци-при всички останали е Егейско море) е наименование с български корен,като Черно море.Това е остатък от дуалистичната религия на Българите за добро и лошо(Зурванизъм),оставило следи във фоклора- има бели и черни дни и т.н.Думата бял е тъждествена е на думата "БЛАГ"-добър(благодарен,благодат,благородник),която е производна на етнонима Българин(бълг/ар-блъг/ар-блъг[благ,добър,светъл]- ар[човек]),даже обръщението към даден благородник е ваше светейшество.
И така,Черно море не е наречено така заради цветът си,а поради нравът си.И то е по малко солено от Бяло море,тъй като в миналото си е било сладководно.
Лингвистиката е интересна наука.
В случаят-както писах и по рано в българката фолклорна традиция думата бял е напълно тъждествена на думата българин и предполагам,че е наследена от собственото тракийско наименование-Пеласги(белаги).
Бял в българският език е с много значения,бял-благ,бял-свободен,бял-хубав.Както знаем в романските езици-бял-означава хубав.Да вземем афгански даари-думата булгар-означава хубав.Дори Ибн Фадлан се възхищава на красотата на българката.
И така значенията на Бял са: светъл,свободен,добър,българин.В персийски преминава в БАЛ-господар(благородник).
От друга страна българите отвъд Днепър са наречени Черни българи,защо?! Дали е поради това,че са били лоши,или не са били толкова свободни.Или те са били малко по различни от тукашните бели българи.
Пълен аналог на българското черен е турското КАРА-което е с двойно значение-хем със значение за нрав(лош),хем е със значение за цвят.
Поздрави.
п-с.
Не е нужно да предполагаме за произходът си-защото го носим в името си.
