От статията като признание излиза, че май пак Помаците са били основното гориво за двигателя на промените по акцията за връщането на имената, покрай кавгата в началото на 1990г.!?! 
Хюсеин Юмер*: Доган е вирус, вкаран от самото начало в организма на ДПС21.04.2011 г. 11:08 ч.
В началото на януари 1990 г. помаците се бяха събрали в София пред „Александър Невски”, където организираха спонтанен митинг с лозунги: „Върнете ни имената”. Аз бях там. Изведнъж от нищото се появи една милиционерска кола, от която слезе лицето Ахмед Демир, дадоха му един микрофон от колата и той извика: „Аз ще ви помогна да си върнете имената”. Така беше поднесена легендата, че този човек е борец за правата и свободите на турците и мюсюлманите, разказа пред ГЛАСОВЕ Хюсеин Юмер, който е един от учредителите на ДПС. И още: Ние създадохме ДПС. Това е наша партия. Ахмед Доган беше внедрен. Той е като кукувицата, която влиза в чуждо гнездо. По-късно всички, които не бяхме агенти на ДС, бяхме изтикани по един или друг начин. Доган направи пълна лустрация на неагентите в ръководството на ДПС.
Г-н Юмер, вие сте един от създателите на ДПС...
Аз съм основател на ДПС в Разградско. Бях делегат на Учредителната конференция на ДПС на 26 и 27 март 1990 г.
Участвахте ли в нелегалната дейност преди 10 ноември 1989 година?
Не. За нелегалната организация разбрах по-късно.
Днес как преосмисляте участието си в политическите събития след 10 ноември? Предполагам, че тогава всичко е ставало много набързо, спонтанно и преобръщащо живота на един обикновен човек – влизате в политиката, ставате депутат.
Така беше. Сега отчитам, че съм подходил доста наивно и еуфорично, че съм бил измамен. Моят приятел Мирослав Дърмов, който също беше депутат от ДПС във Великото народно събрание (ВНС), казваше: „Чувствам се като измаменото камилче”. Ние коментирахме тези неща още в началото на 1991 г. И аз споделям неговото мнение – чувствам се като измаменото камилче. Онова, което ни беше поднесено, е било с цел манипулиране и водене на нашите гласове и действия в друга посока, в интерес на друга част от обществото.
Кой ви манипулира и заради чии интереси?
Манипулира ни агентът на Първо главно управление (ПГУ) на Държавна сигурност Ахмед Демир Доган, който всъщност има много имена и който тогава е бил воден от зам.-началника на ПГУ Тодор Генов с псевдоним Михайлов. Това е активно мероприятие, при това може би най-голямото в България, тъй като засяга много голяма маса от хора – гласоподавателите от тази група са близо 600 хиляди души. Това мероприятие е съгласувано с ЦК на КПСС, тъй като в някогашния Съветски съюз също са имали подобни проблеми. У нас ЦК на БКП взима решение да проведе социален експеримент за промяна на етническото самосъзнание чрез държавно насилие. И го направи. А всичко онова, което ни беше поднесено, е невярна информация. Тази част от историята на България трябва да бъде пренаписана наново. Това, което е написано и казано дотук, не е вярно. То не е истина, то е манипулирано.
Кое ви беше поднесено невярно? Говорим за учредяването на една нова партия, която, както сам признавате, в началото е етническа, тъй като турците и мюсюлманите в България имат нужда именно от това след преживяното насилие.
Беше ни поднесен човекът на Първо главно управление с цел да ни отдели от недоволните българи. Тогава ние бяхме недоволни и обидени от политиката на БКП и се знаеше, че е съвсем нормално да се обединим с недоволните българи. За да не стане това, ни поведоха съвсем съзнателно и организирано и ни държаха встрани от недоволните българи.
Да, но този човек все пак е един от участниците в нелегалната организация, лежал е и в затвора.
Той е внедрен в нелегалната организация. В затвора е лежал проформа и на заплата. От ПГУ е получавал заплата на оперативен работник в троен размер.
Докато е бил в затвора?
Да, да.
Откъде имате тази информация?
Тази информация я имам от Мирослав Дърмов, за когото вече ви споменах и който беше зет на председателя на забранената някога в Турция Турска комунистическа партия И. Билен с партиен псевдоним Марат. Тъй като силите за сигурност на Република Турция разпиляват тази организация, Марат е бил принуден да избяга в България. Той е имал много сериозни връзки в ЦК на БКП и в КПСС. Мирослав Дърмов пък се жени за дъщерята на Марат и чрез него се добира до много важна информация, която е споделял с мен, тъй като сме много близки приятели. Така че информацията е от ЦК на БКП. Виждал съм и снимки на Марат с Тодор Генов, с Димитър Станишев... Затова казвам, че тази част от историята трябва да се пренапише. Онова, което ни е поднесено, особено на младите хора, не е истината, истината е съвсем друга.
А какви бяха първите ви лични впечатления от Ахмед Доган, кога го видяхте за първи път?
Ще ви разкажа един спомен. В началото на януари 1990 г. помаците се бяха събрали в София пред „Александър Невски”, където организираха спонтанен митинг с лозунги: „Върнете ни имената”. Аз бях там. Помаците бяха по-активни от нас, турците на площада бяхме по-малко. Изведнъж от нищото се появи една милиционерска кола, от която слезе въпросното лице Ахмед Демир, дадоха му един микрофон от колата и той извика: „Аз ще ви помогна да си върнете имената”. Така беше поднесена легендата, че този човек е борец за правата и свободите на турците и мюсюлманите. Тогава го видях за първи път. По-късно, на учредителната конференция, вече имах възможност да разговарям с него. Тогава му дадохме пари, които бяхме събрали по общини, като си мислехме, че няма с какво да се плати за салона и за другите разходи по конференция. Дадохме парите лично на Доган. Дотогава не знаех кой е този човек.
По време на самото учредяване какви хора се присъединиха към новата организация?
По време на учредяването на националната конференция усетихме, че в партията се опитват да влязат хора като Юнал Лютфи и Ибрахим Татарлъ. Ние вече бяхме чули за тях, някой подшушна, че това са агенти на ДС. По тази причина на самата учредителна конференция отблъснахме Юнал Лютфи. След това обаче Ахмед си ги пое и ги включи ги в листата за депутати във Великото народно събрание.
Въпреки вашето недоволство, така ли?
Да, да. Ще ви дам един пример. От Разградския район бяхме избрани четирима човека – Юлий Бахнев, Ибрахим Татарлъ, Кадир Кадир и аз. Тези тримата бяха много сериозно свързани с ДС, те бяха парашутисти, никой не ги познаваше. Само аз бях местен. Процентното съотношение е 75% към 25% в полза на агентите на ДС. Същата структура се е оформила – тогава не осъзнавах това – и в парламентарната група на ДПС. 75-80% от Държавна сигурност. Пак повтарям, целта е била да се държат турците и помаците далеч от недоволните българи и от тяхната опозиция, макар и тя да е била манипулирана. Чувал съм, че на Ахмед му е забранено да се среща и да разговаря с представители на опозиционните партии, освен с Константин Тренчев. И той така и правеше.
Много хора като вас, които не са били свързани с Държавна сигурност, по-късно като че ли бяха отстранени...
Не, не, не "като че ли", бяхме изтикани умишлено, целенасочено и съзнателно.
Вас как ви изтикаха?
През 1991 г. написах една докладна записка. Тогава бях председател на Централната контролно-ревизионна комисия (ЦКРК) в ДПС. Тъй като Ахмед внасяше в личната си сметка даренията, които постъпваха за партията, аз написах докладна до Централния съвет, че тези пари не идват за черните му очи, а защото сме организация и трябва да се внасят в сметка на организацията. Това беше първият случай. След това по време на дебатите за конституция Доган изкара парламентарната група на ДПС извън залата. Аз останах, като заявих, че затова съм дошъл в Народното събрание, за да изказвам позиции и то по основния закон на държавата. С мен остана и Яшар Шабан, тогава зам.-председател на ДПС. Доган използва тези две неща и на заседание на Централния съвет, което продължи близо 12 часа, с помощта на агентите на ДС замрази функциите ми като шеф на ЦКРК и на Яшар Шабан като заместник-председател на ДПС. След това вече не ни включи в списъците за следващите избори.
Напоследък много се говори за досието на Доган. Наскоро Веселин Ангелов, който написа книга за лидера на ДПС, заяви по телевизията, че като агент на ДС Доган не е предал никого, а по-скоро е писал анализи.
Веселин Ангелов е платен. Това е направено срещу солидно заплащане. На Ахмед вече не му пука, той има ресурс и може да плаща.
Този човек обаче твърди, че Доган не е предал никого през целия си съзнателен живот.
Не е вярно, не е вярно. Например той предава един човек от с. Хлебарово (дн. Цар Калоян) в Разградски окръг, който е служил заедно с него в строителни войски. Ахмед се сприятелява с него и му идва на гости – този разказ го има и в книгата на Тома Биков „Досието на Доган”. Та идва му на гости, провокира го с разни въпроси да говори за Турция, за турския език, за турците в България и оня си излива душичката, храни го, пои го и после го качва на автобуса и го изпраща. Четири часа след като му е гостувал, Ахмед сяда и пише донос срещу него с обичайното: „Един мой приятел ми каза, че...”. Този човек след това лежи 57 дни в ареста в МВР и оттам нататък целият му живот се проваля.
Имали ли сте възможност да разговаряте с него, или знаете за тази история от книгата на Тома Биков?
Търсих този човек, но той живее в Истанбул. Разговарях обаче със Сахлим Карамустафа от Хлебарово. Той е бивш учител, сега е към 73-годишен и пише книги за ДПС. Знам от него, че това е вярно. Потърпевшият е бил негов ученик. Знам и за други хора, които са пострадали от доносите на Доган и които сега са в Турция. Ще ви кажа следното – в България стана една голяма беля, която няма никакво разумно обяснение. През 1989 г. по време на т.нар. голяма екскурзия заминаха около 400–500 хиляди души. Тези хора бяха изгонени предимно по такива доноси, писани от Ахмед Доган и други агенти на Държавна сигурност. Хората, които са пострадали от доносите на Доган и на агенти като него, в никакъв случай не са единици. Така че не му вярвам за нищо.
Кога започна този прелом, след като ви отстраниха от ръководството на ДПС ли?
Още през 1991 г. започнах да се съмнявам, че Ахмед не работи за нас, а за нещо друго или за някой друг, но не можех да определя за какво или за кого. Веднъж видях моят приятел Мирослав Дърмов да се среща във ВНС с генералът от МВР Иван Кръстев, който беше депутат от БСП. И тъй като бях ядосан на БКП заради смяната на имената и изгонването на хората, казах на Дърмов: „Защо разговаряш с този човек, те са наши врагове”. А той, като ме дръпна настрани, ми отговори следното: „Запитах ген. Иван Кръстев защо БСП и ДС изграждат ДПС от агенти на ДС, а отдалечават от партията достойните хора”. Иван Кръстев се усмихнал иронично и му отговорил: „Мирославе, с агентчетата ще връткаме турците още 20 години и те ще гласуват за това, което ние искаме”. Точно така и стана. 20 години ни връткаха и гласувахме за това, което искат те.
Познавате ли хората, които са участвали в създаването на нелегалната организация?
Да, познавам някои от тях. Познавам Неджметин Хак, познавам Касим Дал, познавам Заид Ваид и още няколко човека, от които повечето са в Турция. Тук е Касим Дал. Познавам и Емин Хамди, който е вече възрастен – в неговата гарсониера във Варна се подготвя организацията за създаването на ДПС, но пак под контрола на ДС. Така че нищо не е изпуснато от контрола на ДС и на ПГУ.
Каква част от хората, които създават нелегалната организация, са работили за ДС?
Това не знам, но все си мисля, че е бил само Ахмед.
Доколкото ви разбирам повечето от тези хора днес са в Турция. От всички тях само Ахмед Доган и Касим Дал ли останаха в българската политика?
Да. Останалите по един или друг начин бяха изтикани. Неджметин Хак ми разказа, че е бил принуден да се изсели заради заплахи за семейството, децата... Това се случва в края на март 1990 г., след като излиза от затвора. И той се изселва още през април, преди митингите за ВНС. Всички, които не бяхме агенти на ДС, бяхме изтикани по един или друг начин. Ахмед Доган направи пълна лустрация на неагентите в ръководството на ДПС.
Съдбата на Касим Дал опровергава това твърдение. Все пак той дълго време беше дясната ръка на Ахмед Доган.
Да, той го обясни така: „Всички имаме различни граници на морална търпимост”. Така каза и аз го разбирам донякъде. Моята граница на морална търпимост се изчерпа през 1991 г. На Касим вероятно е била по-висока и е издържал досега. Той да отговори. Аз разговарях с него много пъти. Той казва сега, че след като прочел досието на Ахмед, видял, че има предадени от него хора, които познава, че Ахмед е писал лично срещу него и сегашната му съпруга. И казва: „Повече не мога”.
Вероятно и много други неща е видял Касим Дал за тези 20 години след изчерпването на вашата граница на морална търпимост. Как си обяснявате факта, че Дал беше толкова дълго близо до Доган? Ето той например е човек, който не е имал нищо общо с ДС.
Възможно е Ахмед да е изкупвал пред него някаква вина и затова да го е държал.
Как гледате на това, което се случва сега в ДПС?
Като на оздравителен и необходим процес, и то не само за ДПС, но и за цяла България. Ако този оздравителен процес бъде доведен докрай, това ще е полезно за цялата страна. Инструментът за манипулиране на обществения живот в България, наречен Ахмед Доган, трябва да бъде премахнат.
Вие член ли сте все още на ДПС?
Да, и никой не може да ме изкара. Аз съм от основателите на ДПС и съм член на тази партия. Какво значи изключване? Тогава да не ми приема вота! Аз от 21 години гласувам за ДПС и така и ще продължа да правя. Нека да излезе с декларация и да каже: „На Хюсеин Юмер вота не го приемам”. Въпреки това аз ще гласувам за ДПС. Какво значи тогава изключване? ДПС е наша партия. Ахмед е внедрен, той е като кукувицата, която долетя в чуждо гнездо. Ние създадохме ДПС.
Как гледате на днешната върхушка в ДПС?
Като агенти на ДС. Да ви говоря ли за Юнал Лютфи – „Мурад”, за Рамадан Аталай – „Вергил”, за Кемал Еюп, който сега е в Комисията за защита от дискриминация и който също е агент на ДС. Много са. Така че ако ме питате за моето мнение – не само мен измами Ахмед Доган, човекът на ПГУ, той измами цялата общественост в България и удължи агонията на прехода. Вгледайте се в миналото – как падна правителството на Филип Димитров, как се създаде правителството на Симеон и ДПС, как след това беше създадено правителството на тройната коалиция... Всичко доказва тезата ми, че чрез Ахмед Доган ДПС държи едни 600 хиляди гласа, които се използват в интерес на БКП/БСП. Всичко това удължи агонията и стана по най-неморалния начин, с измами и лъжи.
След отстраняването ви от политиката поддържахте ли контакти с представители на ръководството на ДПС?
Не съм ходил в централата никога. Срещал съм се само с Касим Дал, при това рядко. Дал участваше на това заседание на Централния съвет, когато замразиха моя статут и статута на Яшар Шабан. Тогава Касим Дал беше член на Централния съвет, той беше там и само се подсмихваше. Той ги чуваше тези неща, които ги говоря аз – че Амхед Доган е човек без морал и т.н. Чуваше ги тези неща...
Но само се подсмихваше, така ли?
Да.
Тоест били са му необходими още близо 20 години, за да стигне границата на своята морална търпимост?
Така излиза. Оказа се, че моята граница е била ниска, а неговата с близо 20 години по-висока. Щом така го определя...
Вие присъствахте на срещата на Касим Дал с негови привърженици в Търговище. Какви са впечатленията ви?
По време на срещата на всички участници бяха раздадени анкетни листа с въпроси и мнения. 711 анкетни листа бяха попълнени и върнати обратно. Имаше хора, които не получиха анкетите или не успяха да ги върнат. Така че според мен на срещата имаше над 711 души. Освен залата бяха пълни и коридорите. Аз се изказах на това събиране и нарекох Ахмед Доган вирус АД0, сравних го с разновидност на птичия грип. Той си е вирус, който е вкаран от самото начало в организма на ДПС.
Как виждате бъдещето на това движение за оздравяване на ДПС? Какви би трябвало да бъдат следващите стъпки на Касим Дал и неговите привърженици?
Следващите стъпки са срещи на живо по места с хората и отваряне на очите на онези, които гласуват за ДПС. Оттам вече трябва да бъдат предизвикани нови общински конференции и избор на нови делегати за една национална конференция, но не делегати на Ахмед Демир и на ДС – поне 70% от новите делегати трябва да са свободни хора, а не вързани с Държавна сигурност. Целта е Ахмед Доган да остане с полуотворена уста и с празен поглед, както Тодор Живков на 10 ноември 1989 г.
Тоест вие сте противник на идеята за създаване на нова партия?
Да, определено. ДПС има заболяване от вируса АД0. Ахмед Доган е разновидност на птичия грип. Ние трябва да излекуваме ДПС.
Смятате ли, че Касим Дал и неговите привърженици трябва да издигнат паралелни кандидатури по места на предстоящите кметски избори?
В интерес на истината в Търговище много хора станаха и изявиха желание за нова структура, за да могат да издигнат кандидати. Касим Дал също като мен каза, че не иска да разцепва партията и че борбата за оздравяване на ДПС трябва да се води отдолу нагоре. Но нали все пак става дума за политика, нещата могат да се развият и в друга посока.
Тоест не изключвате възможността за издигане на паралелни кандидатури?
Да, не я изключвам, особено като слушах какво искат хората. В крайна сметка само аз и Касим Дал сме нищо без подкрепата на хората и ако мнозинството иска това, ние как да го променим. В Търговище се оказа, че по-голямата част от хората искат това. Аз се изненадах, тъй като те не виждат начин как другояче да станат нещата. Начинът, който предлагаме ние, им се срува невъзможен, труден и дълъг. Те казаха, че вече нямат търпение, тъй като са мамени от 21 години. Такива дебати вървят в момента.
Вие живеете в Разград. Предполагам, че познавате настроенията сред обикновените хора, които гласуват за ДПС. Каква е тяхната граница на морална търпимост, стигнали ли са я вече, или все още са далеч от нея?
Те не са имали чак толкова нужда от търпимост, защото ние мълчахме през годините и те не знаеха истината.
Вие мълчахте през тези 20 години, така ли?
След 1991 година аз мълчах. Ще ви кажа защо. На турски има една приказка: “Кол кърълсън, йен ичинде калсън”. В превод на български означава: „Ръката може да се счупи, но да остане в ръкава”. По тази причина, както и от инстинкт за самоопазване, ние бяхме решили, че трябва да стоим на едно място и не трябва да даваме външен израз на вътрешните кавги, за да не разцепим общността и да не се случи пак нещо лошо с нас, защото усетихме, че като сме заедно, сме по-защитени. Това беше психологическата причина за мълчанието. Заради това хората не знаеха много от нещата, които се случваха, и затова нямаха и нужда от граница на морална търпимост. Сега нашата основна цел е да им отворим очите, вече умишлено, защото и без това ръкавът се скъса от износване и всичко лъсна пред цялото общество на България. Ахмед Доган стана милионер и милиардер и каква полза за мен и за комшията ми в Разград, че лидерът иска да си купи летяща чиния, след като нашите хора нямат нищичко в порцелановите си чинии? Каква полза?
* Хюсеин Юмер е основател на ДПС в Разградския район. Участвал е в учредителната конференция на движението в София на 26 и 27 март 1990 г. Депутат e във Великото народно събрание от Разград и председател на Централната контролно-ревизионна комисия на ДПС през 1990 и 1991 г. След излизането си от ръководството на ДПС е кмет на родното си село Прелез и за един мандат председател на общинския съвет в Завет.
С Хюсеин Юмер разговаря Димитрина Чернева.
http://www.glasove.com/article-13365.php
