,,В центъра на София стърчи Паметникът на съветската армия. За България тя не е освободител - единствено и само агресор е. През септември 1944 г. тя обявява война на законно дошлото на власт правителство на Константин Муравиев, което по това време не просто не е съюзник на фашистка Германия, но от два дни вече й е обявило война, и български части се придвижат към немските фронтове, за да започнат бойни действия! (Това е единственият известен ми случай по време на Втората световна война, когато една страна, намираща се в състояние на война с Тройния пакт, обявява война на друга такава и я напада.) Тя поставя чрез сила на власт марионетно управление, което в продължение на 46 години превръща България в колония на СССР, и на два пъти се опитва да я присъедини към СССР, лишавайки я и от официален суверенитет.
Харесва ни или не, това е истината за съветската армия. На тази армия ние сме издигнали и пазим като очите си паметник в центъра на София, по-голям от паметника на който и да било български владетел или революционер. Ашколсун на нас.
За други паметници бих написал друго - например за Цар Освободител. Това е паметник на руския цар и армията му, защото освобождават България от османско робство. Вярно е, правят го с единственото намерение да ни присъединят като губерния. Вярно е и че на Берлинския конгрес, когато разбират, че номерът няма да мине, предават интересите ни, и в наша защита се изказва единствено Бисмарк - на него, а не на Русия дължим, че България не е безусловно върната на Османската империя… Но все пак Русия има своя принос за освобождаването на България. Без да броим хилядите руски войници, загинали искрено и жертвоготовно, за да спасяват братята си, без политически сметки и териториални лакомии. Този паметник е заслужен. Още по-заслужен пък е Докторският паметник - на руските медици, загинали в същата война.
В София има улици “Макгахан”, “Лавеле”, “Дондуков”, “Леге”, “Гурко”… Те са наречени на хора, помогнали на България. Има и улици “Пушкин”, “Николай Коперник”, “Алфред Нобел”, “Галилео Галилей”… Те пък са наречени на хора, които не са и чували за България, но имат принос към световното наследство. И в двата случая с пълно основание, според мен. Някой да има нещо против?
Значи на такива хора може да кръщаваме улици. И на такива армии може да вдигаме паметници. (Този на Съветската армия бих го махнал, ако ще Русия да се съдере да се тръшка, но Цар Освободител и Докторския бих ги пазил, дори ако всички други искат да ги махнат.) Който не отдава заслужено признание, руши своя авторитет, а не този на заслужилия признанието.
Какво да правим тогава с Шериф ага? Ако сте забравили - това е чаушът на Сопот през 1860-1878, описан от Иван Вазов в разказа “Поборник”. Чист турчин, нещо повече - полицейски пристав, служител на османската власт. След Априлското въстание той спасява сопотлии от Тосун бей, като се заклева пред него в децата си, че бунтовници в града няма (а е имало десетки, и той ги е знаел лично). А по време на Руско-турската война, когато неуспелите да избягат сопотлии са се събрали в къщата на поп Еньо и башибозукът се готви да я атакува и да ги изколи, заповядва на подчинените си да пазят къщата денонощно със заредени пушки и да стрелят по който башибозук се опита да влезе, и сам я пази отпред, дори след като башибозуците почват да стрелят по него… След Освобождението правителството на Източна Румелия единодушно решава да му отпусне пожизнена пенсия. Като на поборник.
Ето този турчин дали не заслужава да има в чисто българския град Сопот, примерно, улица на негово име? Дето на два пъти жив българин е нямало да остане в града, ако не е бил Шериф ага? Като сложа ръка на сърце, мисля, че го заслужава.
. Левски се е борел срещу Османската империя, и е искал държава, в която българи и турци да са равни - тоест, по понятията на съвременните турци той е почти съратник на Ататюрк… А Баязид пък е наполовина българин. Син е на принцеса Мара, и внук на цар Иван Александър. Просто за сведение - не че това ще ме умилостиви към негов паметник. Вътре в мен денят на чак тази търпимост още не е дошъл. Но може би му е време да дойде.
Човек трябва да знае и цени рода и езика си, но не бива да ги превръща в кръвожадни идоли. Трябва да помни и да се гордее с миналото си, но не бива да живее в него.
Чувал съм от познати турци, че България и българите се ползват с далеч по-добро име в Турция, отколкото кои да са други съседни народ и държава. Време е да го оправдаем. И не само заради Турция, а най-първо заради себе си. Време е да се научим да отдаваме заслуженото добро всекиму.
http://www.gatchev.info/blog/?p=864
