Щетите,които понасят хората изоставили религията на Аллах.т.
“И казват: “Съществува само земният ни живот. Умираме и живеем, и само времето ни погубва.” А те нямат знание за това и само предполагат.”(Сура Ал-Джасиа, 24)
“А някои хора спорят за Аллах, без да имат нито знание, нито напътствие, нито разясняващо писание.”(Сура Ал-Хадж,
Въпреки всички тези, споменати досега, положителни черти на вярващите, все още е възможно да съществуват хора, които да бъдат отдалечени от религията. За да можем да разберем причината за това, ние трябва да разгледаме техните предразсъдъци и дотогавашни впечатления от Исляма и мюсюлманите. Тук няма да се спираме на “напълно нерелигиозните” хора или на атеистите. Моделът, за който ще говорим, е моделът на “отдалечения от вярата” човек, който е плод на обществото, в което живеем.
Тъй като през целия си живот той дори веднъж не е прочел Корана или го е прочел,но не го е разбрал и не го познава, то единственият източник на информация за Исляма и мюсюлманите са измислените обичаи на бабите и дядовците му, основаните на слухове предания,също така в резултат на внушенията на определени медии, които представят някои извратени хора, секти и организации като религиозни, които описват мюсюлманите в едни случаи като жестоки, агресивни, с остарели виждания и примитивни, а в други като мързеливи, пасивни, откъснати от света, незаинтересовани, безразлични към обществото и събитията и безчувствени хора, той започва да си мисли, че познава достатъчно исляма. Нещо повече, той се мисли за толкова знаещ, че сред своите приятели не се поколебава да се изразява, да дава идеи и да изказва нескопосани мнения за исляма. Когато се събира с хора, които имат същите виждания като него, тази негова увереност нараства още повече. И именно с тази увереност той потиска онова, което е останало от съвестта му.
Но ето какво казва Аллах.Т.
“И възпират от него [- Пратеника], и се отдалечават от него, но погубват само себе си, без да усетят”(Сура Ал-Анам, 26)
Това, че голяма част от обществото страни от вярата, ще бъде най-голямото основание за него да постъпва по същия начин. Той ще бъде силно повлиян от нерелигиозния начин на живот на видните и водещи фигури в обществото, които са известни като “просветени” интелектуалци. Той си мисли, че оставайки настрана от вярата, е в “крак с времето” и “прави това, което правят и водещите личности”.
Дори да страниш от религията и да не u отдаваш значение да е престъпление, неговата съвест до известна степен е чиста, защото той извършва това престъпление заедно с множеството “видни” личности. Това е типичен пример за психологията, че “отговорността намалява, когато престъплението е извършено колективно”.
В действителност обаче след смъртта си всеки човек ще остане сам. И нито “водещите личности”, нито “просветените”, нито “висшето общество” ще му бъдат от полза. Ситуацията в отвъдния живот е съобщена по следния начин в айятите:
Затова Аллах ни предупреждава;
“Всички ще излязат пред Аллах, тогава слабите ще рекат на онези, които се големееха: “Ние ви следвахме ще ни избавите ли с нещо от мъчението на Аллах?” Ще отвърнат: “Ако Аллах ни беше напътил, и ние щяхме да ви напътим. Все едно е дали ще тъжим или ще търпим. Няма за нас спасение.”” (Сура Ибрахим, 21)
“Идвате при Нас поединично, както ви сътворихме първия път, и оставяте зад гърбовете си онова, което Ние ви дарихме. И не виждаме с вас вашите застъпници, за които твърдяхте, че са съдружници [на Аллах]. Вече е прекъсната връзката помежду ви и се изгуби от вас онова, за което твърдяхте.”(Сура Анам, 94)
Тъй като човек разбира погрешно понятието “да бъдеш избран”, поради това избира за свой образец и неподходящите хора. Според общество,в което нерелигиозния начин на живот на видните и водещи фигури, които са известни като “просветени” интелектуалци за “да бъде избран” един човек, той трябва да притежава ценности като пари и слава. В действителност обаче човек може “да бъде избран” единствено с искрената си близост до Аллах:
Ето какво ни съветва Аллах;
“И спомни си Нашите раби Ибрахим и Исхак, и Якуб притежатели на сила и прозорливост! И ги пречистихме, за да си спомнят винаги Дома [на отвъдното]. И те са при Нас сред добрите избраници.”(Сура Сад, 45-47)
Поради това погрешно понятие /да бъдеш избран/,човек си мисли, че преди всичко трябва да придобие определен “статус” в обществото. В противен случай не му излиза от ума какво биха казали хората около него. Т.е. единственото нещо, което му идва на ум, когато е в обществото, е “какво си мислят в момента хората около мен?”. Той дори не знае какво означава да търсиш благоволение от Аллах. Той търси единствено благоволение от хората.
Нерелигиозният начин на живот, представян като модернизъм, всъщност не е една самостоятелна философия. Това е една система, която се опитва изцяло да откъсне хората от вярата и представяната от нея гледна точка, да установи една напълно противоположна структура, както и да попречи на прилагането на правилата, които религията е наложила. Сферите, които обхваща тази система, не са ограничени само до сексуалността и брака, тя се простира до всички видове ценностни преценки. Докато една част от понятията, които ни носи религията – като целомъдрие и чест – се правят опити да бъдат напълно унищожени, друга част пък биват канализирани в собствената им система и биват преиначени, за да заблудят хората. Например, в Корана се възхваляват добродетели като искреността, безстрашието, решителността и борбеността по пътя към Аллах. Едни от най-важните характеристики на вярващия, който получава смелост от вярата си в Аллах, който не се бои от никой друг освен от Аллах и ако е необходимо, е готов да пожертва живота си, са: да се бори срещу несправедливостта и неправдата, да бъде добродетелен, да не се въздържа от никаква саможертва, за да каже истината. Но системата, която се налага, представя безстрашието като опитване на най-крайните извратености, честността като извършване на публичен разврат, а борбата-като доживотно защитаване и разпространяване на нечии нерелигиозни възгледи.
Когато погледнем към младите мъже, ние виждаме, че “кураж” и “решителност, за тях означяват пороците като бруталност, тирания, неуважение, невъздържаност, накърняване на човешките права, злоупотреба с хората, агресивност, сприхавост, арогантност и самонадценяване. Правят се опити тази неуравновесена и извратена психология, представяна под името “хулиганство” (бабаит), да се превърне в обект на стремеж. Нетактичността, вулгарността, многото говорене и дрънкането на празни приказки биват възхвалявани като “целомъдрие”.
В Корана Аллах съобщава, че не може да се доверим на хора, които притежават гореизброените и подобни на тях отрицателни характеристики, със следната поредица от характеристики:
“И не се покорявай на онзи, който все се кълне и е жалък, клеветник, който разнася сплетни, възпира доброто, престъпва, съгрешава, грубиян и дори извънбрачен син. А тъй като има богатство и синове, когато му бъдат четeни Нашите знамения, казва: "Легенди на предците!"”(Сура Калемът, 10-15)
Според невежото общество “животът е борба” и “голямата риба
трябва да погълне малката”. На елиминирането на слабия пък
се гледа като на природен закон.
Това е така, защото според това разбиране на простите хорица “животът е борба” и отново според същото разбиране “голямата риба трябва да погълне малката”.човек започва да се спотаива и си мисли,че така трябва, тъй като “змиите, които не го закачат, могат да живеят колкото си искат”.
Но когато нещата не се развият така, както той е очаквал, не постигне необходимия успех и не спечели обществения статус, за който е мечтал, то същата философия започва да действа, но този път срещу самия него. И не щеш ли вижда, че изведнъж и той се е присъединил към тези, на които обществото гледа като на презрени, смазани, унижени и отбягвани. Методите, които преди е смятал, че ще го издигнат, сега го взимат на прицел. Приятелите му са изчезнали, той е останал нещастен и сам-самичък.
И сякаш това не е достатъчно, той забелязва, че около него започват да бродят по-големите риби. Не може да намери човек, на когото да се довери; клон, за който да се хване; ръка, която да му бъде подадена. Точно когато си мисли, че е попаднал в пълна безизходица, той намира последния изход в отправянето на молба към Аллах.
В Корана е съобщено по следния начин за това как отдалечените от религията хора се обръщат към Аллах, когато са в безизходица:
“Той е, Който ви придвижва по суша и море. Когато сте на кораби и се носят с хората при попътен вятър, и те му се радват, връхлита ги бурен вятър и вълните ги връхлитат от всички страни, и мислейки, че са обградени, зоват Аллах, предани Нему в религията: “Избавиш ли ни от това, непременно ще сме от признателните!””(Сура Юнус, 22)
Но този човек, когато Аллах се отзове на молитвата му и нещата започнат да си идват на мястото, запазва старото си поведение, като че ли не е бил той този, който преди това се е молил на Аллах:
Затова Аллах т. ни предупреждава;
"А щом ги избави, ето ги сеят развала по земята в безправие! О, хора, вашата развала е срещу самите вас. Наслаждавайте се на земния живот! После при Нас е вашето завръщане и ще ви известим какво сте вършили." (Сура Юнус, 23)
Според извратения му начин на мислене,той е изживял една случка и се е спасил посредством своите усилия. Научил е “истините на живота”. Лошите дни са отминали, но това вече е останало в миналото. Той вече е по-опитен, по-зрял и си остава същият.
За този нелеп начин на мислене на нерелигиозните хора е споменато и в Корана:
"И ако дадем на човека да вкуси милост от Нас, а после му я отнемем, той е отчаян, непризнателен. И ако му дадем да вкуси благодат след беда, която го е засегнала, казва: “Отидоха си злините от мен” и е радостен, самохвалец." (Сура Худ, 9-10)
Старата нерелигиозна философия на един такъв неблагодарен човек се е пригодила и вкостенила още повече. И в останалата част от живота му ще му се случат подобни неприятности. Може би Аллах – в случай, че му се помоли – всеки път ще му помага. Но докато той не си извади поука от тези неща и не избере правия път, ще се отдалечава от Аллах и ще пропусне предоставяните му една подир друга възможности.
Най-лошото обаче е, че ако в едно такова положение той се сблъска със смъртта, вече ще бъде късно и няма да му бъде предоставена нова възможност. Защото той по време на целия си живот е разкрил какво представлява. В много от айятите на Корана Аллах предварително е съобщил за разкаянието, което ще изпитва този човек, когато се изправи очи в очи с истината:
"И ако ти би видял, когато бъдат изправени пред Огъня, как ще рекат: “О, ако бъдем върнати, не ще взимаме за лъжа знаменията на нашия Господ и ще сме от вярващите!” Да, ще им се яви онова, което преди са скривали; но и да бъдат върнати, пак ще повторят онова, от което бяха възпрени. Наистина те са лъжци." (Сура Анам, 27-28)
Докато и в останалите айяти от Корана бива подчертавана същата психология, преди човек да изпадне в това безизходно положение, той бива посъветван още докато е жив, да се обърне към Аллах:
"А когото Аллах остави в заблуда, той няма покровител след това. И ще видиш угнетителите, когато съзрат мъчението, да казват: “Няма ли път за връщане [към земята]?” И когато бъдат докарани [пред Огъня], ще ги видиш смирени от унижението, гледащи скришом. А вярващите ще рекат: “Губещите са онези, които погубиха себе си и семействата си в Деня на възкресението.” Да! Угнетителите ще са в постоянно мъчение. Те нямат покровители, които да ги бранят, освен Аллах. А когото Аллах оставя в заблуда, няма за него спасение. Откликвайте на вашия Господ, преди да е дошъл Денят, който Аллах не ще върне назад! Не ще има за вас убежище в този Ден и не ще отречете [вашите грехове]." (Сура Шура, 44-47)
Дано всичко това ни послужи за поредното напътствие и с позволението на Аллах да не попаднем под тези обещани от него удари,а заслужим дженнета Фирдеус АМИИН.
