Mariana за мен български език няма и като мен го мислят милиони от Македония до Русия от Истамбул до Прага.
Не може да си предписвате всичко на ваш гръб, преличате ми на македонците.
Щом казваш, значи няма
Предполагам, че на китайски примерно си общуваме тука...
Съжалявам, може би ако се беше родил сред общност, чийто майчин език не е български, щеше да ти е по-лесно.
Какво толкова лошо има в този език?
Не си ли и ти на този език за първи път казал "Мамо", не си ли на този език, не на някой друг, започнал да общуваш с връстници и с възрастни?
На кой език ти говореше твоята майка примерно, когато беше малък?
На какъв език?
Може би ти е говорила на руски, на турски или на китайски, не знам...
(Ако ти е говорила на руски и те е научила първо на руски, руският щеше да е твоят майчин език. Ако ти е говорила и те е научила първо на турски, щеше да си турчин по рождение и нямаше да си толкова объркан, предполагам. За китайския какво да говоря, нищо против и този език, ама малко китайци и китайки има още в България, пък и езикът им е доста труден за научаване...
)
Или може би ще кажеш, че нямало такъв език, няма български, има само диалекти? И едни - на родопски диалекти примерно, други на шопски, трети на трънски, четвърти на не знам какви. И помашки диалекти, които не били български...
Не пиши такива неща.
Те са двойни по-тъжни и двойно по-жалки за човек, който е написал разкази и стихотворения на свой майчин език. И това не му пречи да твърди, че такъв език няма...
Браво, машалла (както се казва на "китайски"
)
"От ден на ден бетер става" - гласял един надпис на стената на една джамия в Истанбул в началото на ХХ век. (Дядото на един мой познат, живял в този град до 20-тата си година, прочел и запомнил този надпис. Не, че кой знае какво, на като ми го казаха, и аз го запомних.)
И сетих за него сега.