Author Topic: Малка история :)  (Read 52806 times)

0 Members and 3 Guests are viewing this topic.

Offline mustafa_b

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 2359
  • Gender: Male
    • Всичко за село Корница
Re: Малка история :)
« Reply #135 on: August 03, 2009, 22:35 »
Прав си. Историята е хубава за преспиване на деца, но поуката от нея е за родителите.
Онзи, който има нужда да се възбужда, когато
говори за своята родина, обича своята възбуда
повече от своята родина
.
(Tagore)

Offline saleika

  • Advanced member
  • *****
  • Posts: 455
  • Gender: Female
Re: Малка история :)
« Reply #136 on: August 03, 2009, 23:30 »
Istorıqrta   e hubava za prıspıvane  na  detsata  do 4  gd. vızrast
Ako prispiva6 decata ti s takiva istorii moje dase gordee6 samo s decatati 

Offline iskeceli

  • iskeceli
  • Adviser
  • ****
  • Posts: 296
  • Gender: Male
Re: Малка история :)
« Reply #137 on: August 04, 2009, 07:41 »
belana güvercina kak umme da forka          beyaz güvercin ne güzel ucuyor
af nibone visoko pod oblakine forka            yukarida göklerde bulutlarin altinda
i ye yo videh i ye iskah da forkam              ben gördüm onu bende ucmak istedim
am ye nemom krila kak da forkam               benim kanatlarim yok nasil ucayim

Offline Amina

  • Avarage member
  • ***
  • Posts: 51
  • Gender: Female
Re: Малка история :)
« Reply #138 on: August 04, 2009, 21:04 »
А може ли и на български? :)

Offline ЖАРКО ЖЕГЛЕВ

  • Adviser
  • ****
  • Posts: 1480
  • Gender: Male
Re: Малка история :)
« Reply #139 on: August 05, 2009, 11:09 »
Превод на Български;
                                         Белия гълъб как хубаво лети
                                         Под облаците високо в небесата
                                         Виждайки го поисках да полетя
                                         Но нямам крила как да летя

Offline Ади

  • Senior member
  • ****
  • Posts: 202
Re: Малка история :)
« Reply #140 on: August 05, 2009, 11:44 »
 ;)

Offline Ади

  • Senior member
  • ****
  • Posts: 202
Re: Малка история :)
« Reply #141 on: August 11, 2009, 10:46 »
 :)

Offline djemile^^^

  • Member
  • **
  • Posts: 14
Re: Малка история :)
« Reply #142 on: August 12, 2009, 00:12 »
Strahotno e 4e razkazvate takiva istorii, neznam no az mnogo gi obi4am interesni sa i ima tolkova madrost v tqh.Vinagi moje6 da izvle4e6 nqkakva polza v nqkakva sityaciq kato si spomni6 za nqkoq takava istoriika, nadqvam se da razkazvate o6te za hora kato men, koito gi haresvat :)Blagodarq vi!

Offline ЖАРКО ЖЕГЛЕВ

  • Adviser
  • ****
  • Posts: 1480
  • Gender: Male
Re: Малка история :)
« Reply #143 on: August 12, 2009, 11:17 »
Притча за пеперудата

--------------------------------------------------------------------------------

Веднъж в един пашкул се появила малка пукнатина и случайно минаващ човек стоял часове и наблюдавал как през тази малка цепнатина се опитвала да излезе пеперуда. Минало доста време, но пеперудата сякаш изоставила своите усилия, а цепнатината оставала все така малка. На човека му се сторило, че пеперудата е направила всичко възможно и че у нея не са останали никакви сили за каквото и да било повече. Тогава човекът решил да помогне на пеперудата: взел малко ножче и разрязал пашкула. Пеперуда излязла веднага. Но нейното телце било слабо и немощно, крилата й били недоразвити и едва се движели. Човекът продължил да наблюдава, мислейки че крилата на пеперудата ще се оправят, ще укрепнат и тя ще може да лети. Но нищо подобно не се случило.

През остатъка от живота си пеперудата се влачила по земята. Тя така и не могла да литне.

И всичко само заради това, че човекът, желаейки да й помогне, не разбрал, че усилието за излизане от пашкула е необходимо на пеперудата, за да може течността от тялото й да премине в крилата, те да се разгърнат и така тя да може да лети.

Животът заставял пеперудата с труд да напусне тази обвивка, за да може да расте и да се развива.

Понякога именно усилието ни е необходимо в живота.

Ако ни беше позволено да живеем, без да срещаме трудности, то бихме били ощетени. Ние не бихме могли да станем толкова силни, колкото сме сега. Никога не бихме могли да полетим.

Аз молих за сила ..., а животът ми даде трудности, за да ме направи силен.

Аз молих за мъдрост..., а животът ми даде проблеми за разрешаване.

Аз молих за богатство..., а животът ми даде мозък и мускули, за да мога да работя.

Аз молих да мога да летя..., а животът ми даде препятствия, за да мога да ги преодолявам.

Аз молих за любов..., а животът ми даде хора, на които мога да помогна да разрешат проблемите си.

Аз молих за блага..., а животът ми даде възможности.

Не получих нищо от това, за което молих... Но получих всичко, което ми е нужно

Offline Amina

  • Avarage member
  • ***
  • Posts: 51
  • Gender: Female
Re: Малка история :)
« Reply #144 on: August 19, 2009, 21:56 »
   Един цар имал две дъщери; голямата била много красива и стройна, но имала много лош език; малката била много добра по душа, но много грозна по лице. По причина на тия им външни и вътрешни недостатъци, никой от околните княжески синове не искал да им предложи ръка. Загрижен бащата за бъдещето на своите дъщери, понеже оставал без наследници, решил да свика съвет от най-мъдрите хора на своето царство, да му посочат път от това безизходно положение. Между многото добри съвети, които предлагали всички, най-старият измежду тях, и впрочем най-мъдрият, дал следния съвет: „Ти – казал той на царя – ще направиш една страноприемница в полза на всички и първите двама млади мъже, които дойдат в нея, те ще бъдат твоите двама зетьове, които съдбата ти отрежда“.  Добрият баща помислил, че може би съдбата ще се усмихне на побелелите му коси и ще му изпрати знатни лица, от някои царски домове. Когато страноприемницата била свършена и отворена, първите посетители били, действително, двама млади момци. Обаче, за голямо учудване на бащата, единият от тях бил сляп, а другият – глух. Изненадан от това, царят извиква стария мъдрец и му казва: „Каква е тая работа – единият е сляп, а другият – глух? Как ще я редим – не виждам“. – „Ще Ви кажа – отговорил мъдрецът – глухия ще ожените за красивата си дъщеря, а слепия – за грозната“. Така сторил и царят. И наистина, двата брака излезли щастливи: дъщерите му добре прекарвали. По едно време зетьовете почнали да се стесняват вътрешно от своите недъзи. Тоя, който бил глух, когато неговата жена викала и сипела отгоре му всички проклятия, повдигал рамене и си думал: „Така е то, когато е лишен човек от едно чувство. Вярвам, тя говори божествени работи, но нали не мога да ги разбера, това е моето нещастие. Бих дал всичко в този свят, само да мога да чуя поне една от сладките и думици“. Слепият от своя страна, като слушал умния и сладък говор на своята жена, излиянието на нейната душа, думал си: „Колко прекрасно същество е тя! Колко хубава трябва да е! Но нали съм сляп – това е голямото мое нещастие в тоя живот. Бих дал всичко, да можех поне за един миг да видя външния образ на това божествено съкровище“. Достига това до ушите на царя и той повиква стария мъдрец и го помолва да му каже, не може ли някак да се измени съдбата на двамата му зетьове, да се избавят от своите недъзи. „Може – казал старецът – но ще се развали тяхното щастие и блаженство на земята“. Ако Бог те е свързал с красивата царска дъщеря и те е лишил от слух, да не ти е мъчно, че не чуваш гласа й. Наслаждавай се от вида ѝ и благодари. Не искай да чуваш думите й, да не би да се огорчиш и дойдеш в противоречие със себе си. Две добрини на земята не може да се съберат на едно място. Ако Господ те е свързал с грозната царска дъщеря и те е лишил от зрение, от временните илюзии на земния живот, пак благодари. Наслаждавай се на добрия й говор, на сладкия й език; не искай да видиш нейния външен вид и образ, защото ще изгубиш и това, което имаш. Доброто не всякога е облечено в царска мантия. Доброта и красота само на Небето живеят заедно. Тук, на тоя свят, тъй е – добро и зло се редуват в човешкия живот. Ако в един живот Бог те свързва със злото, благодари Му. Не се притеснявай. Не знаеш дълбоките причини защо това е сторено. Знай, че целта е за добро. След време ще разбереш великата любов на Небето. Ако в друг живот те свърже с доброто, благодари Му и не желай да облечеш царска мантия и да се любуваш на своя изглед. Не търси да примириш доброто и злото в себе си: то е невъзможно.

Offline Abdula

  • Member
  • **
  • Posts: 43
  • Gender: Male
Re: Малка история :)
« Reply #145 on: October 31, 2009, 21:53 »
Умар (р.а.) го попитали, какво значи "таква". Той отговорил, че когато човек идва по пътя и от двете му страни са бодливи храсти, той много внимава за да не се цепнат тръните за облеклото му. Да се води животът по подобен начин означава "таква".

Offline Беглик

  • Advanced member
  • *****
  • Posts: 448
Re: Малка история :)
« Reply #146 on: November 01, 2009, 11:43 »
Един градинар се оплакал до Министерството на земеделието:
"Опитах всичко, което пише във вашите брошури и инструкции, за да се отърва от глухарчетата, но все още ги имам".

От министерството му отговорили:
"Господине, ако наистина сте опитали всичко, което сме препоръчали и все още имате глухарчета, има само още едно нещо, което може да направите - научете се да ги обичате".

Offline MARIAM

  • Avarage member
  • ***
  • Posts: 55
Re: Малка история :)
« Reply #147 on: April 20, 2010, 16:27 »
Добро
Живял някога един африкански крал. Той имал много близък приятел, с когото били израснали заедно. Този приятел имал навика винаги, каквото и да се случи в неговия живот - добро или лошо, да казва: “Това е добре!”.
Един ден кралят отишъл на лов. Приятелят приготвил пушките, но изглежда объркал нещо с едната от тях. Когато кралят стрелял, пушката гръмнала настрани и отнесла палеца на дясната му ръка. Приятелят наблюдавал какво се е случило и верен на навика си, казал: “Това е добре!”. На което разгневеният крал отговорил: “Не! Това НЕ Е добре!”. И го изпратил в затвора. След около година, кралят отишъл на лов в една много опасна местност. Канибали го хванали, вързали и до вечерта го завлекли в своето селище. Събрали дърва, донесли дълъг кол и завързали краля за него. Когато го доближили до огъня, забелязали, че палецът му липсва. Понеже били много суеверни, те никога не ядяли човек, комуто нещо липсва. Затова отвързали краля и го пуснали да си върви.
Когато се прибрал, той се замислил дълбоко за случилото се и за приятеля си, който вече седял цяла година в затвора. Отишъл при него, освободил го и му казал: “Ти беше прав! Наистина беше добре, че палецът ми отлетя.”. И след като му разказал премеждието си, проплакал: “Чувствам се много виновен. Мисля, че това, което направих с теб, беше много лошо!”. “Не!” - отговорил приятелят - “Това беше добре!”.
“Кое беше добре? Че стоя една година в затвора?”
“Ако НЕ бях в затвора, щях да бъда с теб при канибалите!...” - бил отговорът.

Offline Беглик

  • Advanced member
  • *****
  • Posts: 448
Re: Малка история :)
« Reply #148 on: April 20, 2010, 17:18 »
В едно  село живеел възрастен мъж. Той бил много беден, но дори кралят му  завиждал, защото притежавал прекрасен бял кон. Кралят не веднъж му  предлагал огромни суми за коня, но старецът всеки път отказвал да го  продаде.

- Той за  мен не е просто кон, а скъп приятел. Вие бихте ли се съгласили да  продадете приятеля си на някого? - отвръщал всеки път мъжът.

Една  сутрин, когато старецът отишъл в обора, с почуда установил, че конят го  няма. Разбирайки това, всички жители на селото завикали в един глас:

-  Ти си един нещастен глупак! Ако се беше съгласил да продадеш коня, щеше  да притежаваш несметно богатство. А сега нямаш нито кон, нито пари...  Какво нещастие!

- Рано е да се каже! - отговорил им  старецът. -

Селяните  се изсмяли на думите на стареца и ги отминали с пренебрежение. Но се  минали 15 дни и се случило нещо, от което всички в селото онемели.  Конят не само, че се върнал обратно, но и довел със себе си още дузина  прекрасни диви коне.

-  Бил си прав, старче. Прости ни! - започнали да се разкайват хората. -  Случилото се не е било нещастие, а благословия...

Рано е да се каже - поклатил глава старецът.

Този път,  хората не коментирали на глас, но вътрешно не се съгласили с думите на  стареца. Та нима 11 прекрасни коня не са истинска благодат?!

През  следващата седмица синът на бедния старец се заел да опитомява новите  коне. Но те били доста непокорни и докато той се опитвал да обязди един  от тях, паднал и си счупил и двата крака. Тогава съселяните им отново  започнали да коментират:

-  Прав беше в думите си. Тези коне наистина се оказаха нещастие за вас, а  не благословия. Синът ти беше твоята единствена подкрепа, а сега той не  е в състояние да ти помага. Ти стана още по-беден от преди...

Рано е да се каже - пак отговорил старецът

Няколко  седмици по-късно се случило нещо съвсем неочаквано. В страната  започнала война и всички млади мъже били мобилизирани във войската.  Само синът на бедния старец си останал вкъщи, заради счупените си  крака. Всички в селото плачели и се вайкали, защото знаели, че е  възможно никога повече да не видят синовете и мъжете си. Тогава казали  на стареца:

- Прав  беше, старче. Ето, че случката със сина ти се оказа благословия. Нашите  деца заминаха за фронта и не се знае дали ще се завърнат обратно, а  твоето момче си е при теб...

Offline Gelina

  • Forum fan
  • *****
  • Posts: 1487
  • Gender: Female