Аз съм българка, защото съм родена в България от родители българи. Имам дядовци .... някои са умирали за България. Имам дядо, който се е сражавал на Шипка като поборник, а пра-пра-баба ми Удреница е погребала Бенковски (така пише Захари Стоянов в Записките...) Това определя българското ми самосъзнание, а не Аспаруховите прабългари. Към помаците, които познавам, изпитвам топли чувства - причината е в тях. Не бих си променила отношението, ако бяха не българи, а зулуси или папуаси. Само че помаците, които познавам, говорят на чист български, пеят същите песни, каквито пеят навсякъде от Тимок до Вита, отбелязват не само Гергьовден, но Благовец, Еньовден и редица други български празници и за мен религиозното определение не е повод да ги смятам различни от мен. А аз, както казах, съм българка.
В годините на социалистическата диктатура властите преследваха изповядващите исляма, но с не по-малко настървление гонеха православни християни, католици и евангелисти.
Много от това което си написала е доста преувеличено. Но първо да погледнем родата. направи ми впечатление че имаш много баби и дядовци. Но това не е толкова интересно колкото, че единия се е бил на Шипка, а едната баба погребала Бенковски. През Рурско-турската война помаците в тетевенско мобилизирали 2000-3000 души за отбраната на Тетевен от русите. Също така изпратили два табора войска за отбраната на Плевен, на Шипка също имало не малко войска мобилизирана от помаците. За Бенковски пак помак му отрязал главата, а кой го е предал не е важно. Но това не ни прави чужди на тази държава нали, тъй като и ние сме афтохонно население, плащаме си данъците, отбивали сме си военната служба и голяма част от нашите деди са падали убити по фронтовете. Колкото до еднаквостта на хората от Глогово, Градежница и Гложене ще ти е нужно повече време да разбереш че не е така. Никаква прилика нито в чертите, нито в нрава нито в диалекта, дори и във фолклора. И вчера пътувах от Галата за Тетевен и се уверих в това. Разгледал съм и книгата от Тимок до Вит от нея съм изкарал много песни и за моята книга и там го забелязах същото. Освен това съм присъствал и на концерт на гложенската самодейна група в Бабинци. Ръководител и е един мой приятел от Глогово. Нищо общо с нашия фолклор. Знам от председателя на читалището на Галата, как черновидчени идвали да взимат наши песни преиначавали ги и са ги представяли като черновидченски, тъй като те нямали богат репертоар от фолклорни песни.
Гергьовден, Благовец, Еньовден и редицата други български празници се споменават, но само това. Обредите ги няма, може да отидат и да хапнат и пийнат, но това за мен не е религиозен празник, тъй като преди хапването и сръбването те не извършват определения обред характерен за християните. Такива празници аз мога да празвам всеки ден.
Аз също живях в годините на социализма. Учихме в едно училище в непосредствена близост до църквата. Често ходихме като малки (1-3 клас) там със сестра ми от любопитство. Познаваше на дори и попа, който беше млад и семейството му пребиваваше в едно къще в двора на църквата. Когато пътувахме за училище в неделя в автобуса се качваше една жена, която ходеше на църква. Камбаните си биеха и често когато не си ходихме през почините дни ги слушахме тъй като пансиона ни както казах беше в непосредствена близост до църквата. Празнуваше се Велик ден и пр. Няма как да уеднаквявате положението на всички.
