5 Рабиша Качамачкова
Рано са раниле
една заран рано,
джандаре, стражаре
зора ги зазори
горе през Бабинци
слънце ги огря
в село Градежница.
На среща им иде
бела кадъна
с ешмак забрадена,
с котли на рамо
и те си я питат:
– Ше ли да ни кажеш
каде са намира
Рабиша – кадъна
Дели Омерица
Рабиша Качамачкова.
А тя си им дума:
– Джандаре, стражаре
азе съм същата
Рабиша – кадъна
Дели Оомерица
Рабиша Качамачкова.
Те си и думат;
– Рабишо, Рабишо
котлите наливай,
у вас ги занеси,
назади са врани,
с назе ше додеш
ние ше та водим
в град Тетвене,
че тебе та вика
черния прукурор.
Рабиша – кадъна
котлите наляла,
у тя ги занела,
дете подаяла,
назад са вранъла,
че я поведоа
джандаре, стражаре
нагоре вуз Водна.
Като стигнъа
на студено кладенче,
че те си седнъле
да си починат,
вода си пийнъле
и я леко питат:
– Рабишо, Рабишо,
Рабишо – кадъно
ти да си ни кажеш
кадя си денъла
Омер Качамачков,
Уно Масарлйски,
и Яко войвода.
Рабиша им дума:
– Джандаре, стражаре
аз ги незнам,
не съм ги виждала.
А те си и думат:
– Рабишо, Рабишо
ти ще си кажеш
и майчиното мляко,
като та заведем
в град Тетвене.
Като утидоа
в град Тетвене
насреща им иде
черния прукурор
и той си е пита:
– Рабишо, Рабишо
ти ше да ни кажеш
кадя си денъла
Омер Качамачков,
Уно Мъсарлиев
и Яко войвода.
Ти ше да ни кажеш
ка си им месила
бели квасници
сас мед намазани
и с ейца пржени.
Кажи Рабишо кажи
недей да ни лъжеш,
че за теб са ушити
две бели ризи
една с ракаве
друга без ракаве.
Че я заведоа
на стария пазар
в град Тетвене,
и я качиа
на ново бесило.
Рабиша му дума:
– Господин прукурор
човек намерете
и го изпратете
в село Градежница
той да ми донесе
мойта мъжка рожба.
Черния прукурор
човек е намерил
и го е изпратил
дете да донесе.
Детету и дават,
и тя гу пуема
и на дете дума:
– Бузай, нани
бузай джанам
Сюлеймане
че това ше ти е
последното мляко.
Дете я в очи гледа
и неще да бозае,
а тя му учите мие
с бистрите си слъзи.
Прокурора тръси
кой да я обеси
никой не се съгласява.
Най ми се обади
пустия Васил Банов
от град Тетвене,
на важе е качва
въжето се къса,
той пак е качва
въжето се пак къса.
Отвъди в церака
Яко – Омер дума:
– Я ми дай Омере
твойта тънка пушка
с дванайсет патрона
та да си удара
черния прукурор
между двете очи
в скличените вежди.
Омер си му дума:
– Недей Яко, недей
че градъ е малък
и ше си ни фанат.
Нека си е бесат
че аз си и виках;
в Турция да е заведа
а тя си ми вика:
“Недей Омере, недей
че ми е мило
за сините сливи,
за жълтите присаде
и тикви тънкокорки.”
Турчина е дражал
пестотин годин
жена не е бесил,
пуста България
ка е станъла
и жените беси.
Яко Тодоров е роден в махала Брязово, Тетевенско. Образувал чета, сред които били Омер Качамачков, Уно Масарлийски, Асан на Мехмедо и пр. Всички те отказали да служат в българската армия и хванали балкана. Яко и четата му скитали по горите от 1892 до 1894 г. Яко бил заловен по дипломатичен път от турските власти депортиран и обесен в София. Още приживе ятаците му сред които била и Рабиша Качамачкова, от с. Градежница били изловени и осъдени в Тетевен от военно-полеви съд.
