ДЕБРЕН
По Уикипедия, свободната енциклопедия:
Дебрен е село в Югозападна България. То се намира в община Гърмен, Област Благоевград.
Село Дебрен се намира в планински район близо до град Гоце Делчев. То попада в историко-географската област Чеч.
Историята на село Дебрен може да се раздели на два етапа: История на новото и на старото село.
Новото село води началото си от 1968 г.,когато жителите решават да преместят селото в близост до равнинната част,което ще улесни труда им като земеделски производители. Освен това имаше свлачища. Даже си спомням на една къща се събори стената, а през това време в люлката (цъдилката) е спало бебе. Но и бебето и майката остават живи. Нямахме ел. ток. Имаше по една чешма на махала.Така започва изграждането на едно от най-новите села в България. Днес новото Дебрен е едно от най-красивите и благоустроени села в региона с канализация, водопровод, красиви двуетажни къщи и трудолюбиво население. През 2004 г. отвори врати новото 12-класно училище, с което дебренци наистина могат да се гордеят. Гордост за селото са и самодейците към читалище „Отец Паисий“. През 1993 г. жителите на селото със собствен труд и средства изградиха просторна и красива джамия.
Древна е историята на старото село и днес можем да видим останки от няколко епохи в местностите „Св. Георги“, „Алангерица“, „Гармаде“, „Пирек“, „Селище“,"Балшиняк","Лисина","Речен","Смайлбашица","Алана","Олаг","Манин гроб","Чучура", и други. Останки от много стари поселища и два все още функциониращи римски моста говорят за богатото историческо минало на селото, красотата на природата, красивата гледка към Пирин и долината на река Места остават запечатани завинаги в съзнанието на този, който е успял да се докосне до този природен феномен.
В списък на селищата и броя на немюсюлманските домакинства във вилаета Неврокоп от 13 март 1660 година село Дебрен (Дебрани-и бюзюрг) е посочено като село, в което живеят 4 немюсюлмански семейства. В други османски документи селото се среща изписано само като Дебрани (на османски турски: دبــرﺍﻧـﻰ).
В 19 век Дебрен е мюсюлманско село в Неврокопска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Дебрен (Débren) е посочено като село с 60 домакинства и 160 жители помаци. Според Стефан Веркович към края на 19 век Дебрен има мюсюлманско мъжко население 331 души, което живее в 100 къщи. Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Дебрен е помашко селище. В него живеят 550 помаци в 70 къщи.
Религия:
Жителите на селото са мюсюлмани-помаци.
Културни и природни забележителности:
При археологически проучвания край Дебрен са открити късноантично селище, късно антично светилище или църква и раннохристиянска църква.
Ако някога ви се отдаде възможност, не пропускайте една разходка по поречието на река Върбица, около която е разположено село Дебрен. Тук природата е била изключително щедра, създавайки неописуеми природни форми. Макар и немного пълноводна, реката дава живителна сила на необятна и красива растителност, която допринася за кристално-чистият въздух. Тук ще видите множество водопади, останки от воденици, красиви чешми, огромни вековни чинари, орехи и трепетлики, а в местността „Топлика“ водата изтича направо от скалите на височина от около 50 метра и е топла дори през най-студените зимни месеци.
За голямо съжаление, къщи в старото Дебрен са останали малко, но младите имат амбиции за възстановяването на родните си места. Напълно са запазени църквата и джамията в селото, като символ на етническа толерантност и спомен за времето, когато християни и мюсюлмани наистина са живели в мир и взаимопомощ.(Църкавата е построена през 20-те години на 20-ти век, когато в селото се заселват християни-преселници от Гърция, по силата на някаква спогодба между Царство България и Гърция.) Калдаръмените пътища и двата римски моста говорят за времето, когато селото се е намирало на важна пътна артерия от римската епоха.
Според някои историци от тук минавал един от Кръстоностните походи.
