Topic: Каква е тази песен?

[Seiko]

Пушка пукна , пушка пукна
в гора зелена.
Та удари , та удари
млад юнак в сърцето .

Викна юнак , викна юнак,
викна та заплака.
Ела либе , ела душо,
ела ме превържи

Че немога , че немога
сам да се превържа.
Ела либе ,ела душо
ела ме прегърни.



Този вариант които Рахмие знае го знам и аз . Едно време някаде преди 30 години направо си беше хит в моето село Туховища . Мисля че това е някаква кавърверсия / както се нарича съвремено / на песента която Dim 56 побликува.

[dim56]

Дим, ще съм ти благодарен ако откриеш тук във форума постнаната от Метка брезнишка песен, която поразително прилича на тази постната от мен и да ги сравним.

Балканджи, мисля, че това беше една песен, постната от нашия съфорумник al-fatiha:

Песен от село Брезница, разказваща за човекоядство сред комитите
по истински случай от преди около 150 години. Песента е изпълнявана от Азиме Буковян, на 80 г., от с. Брезница, Неврокопско. Леля на Салих Буковян.

Нящо ша та питам, вайводо...

Мари няшто искам, дата попитам, вайводо,
право искам, да ми кажеш, вайводо.
Право да ми кажеш, без да ма излажеш, вайводо!


- Мари питай, питай каквото ша питаш, Миймеде
мари ако знам, право ша ти кажа, Миймеде
ша ти кажа, не мога да та лъжа, Миймеде!


- Откакто си вайвода станал, откакто си вайвода   
колко си майки разплакал, вайводо?
Море вайводо, аман – наман, вайводо...

- Като ма питаш, право ша ти кажа,
нема да та лажа!
Откак сам вайвода, вайвода станал,
девет сам майки, майки разплакал,
но едната сам най разплакал, Миймеде...

Ний си бяхме с мойта дружина, Миймеде,
с моита дружина в Пирин планина,
Аман-наман, Миймеде...

Та си влязохме в едно село,
в едно село - село Спанчово,
та си влязохме в една къща.

Мъжко си детя хванахме,
нито го клахме, нито го деряхме,
- ами живо го на шиш втакнахме!

А па баща му, дарва цепяше,
дърва цепяше, сълзи роняше
салзи роняше и мълчаше, анам –наман, Миймеде...

А па сестрите му дърва носяха,
дарва носяха, сълзи роняха,
сълзи роняха и си малчаха, аман –наман, Миймеде...

А па майка му - огън наваляше,
мари, Миймеде, оган наваляше, шиша вартяше,
шиша вартяше и салзи роняше, аман-наман, Миймеде...


Сълзи роняше, ем говоряше:
- Печи ми са сино, пече ми са душо, ле...
Така ни е писано, сино ле, аман-наман душо, ле...

[Hashashin]

Благодаря ти Дим!

[mechta]

в Родопите тази песен се среща и в турски вариант. текста е за Мехмед, който не желае да се събуди, защото е изгубил любимата си в облог. Емине е била най-красивото момиче в околността. всички я искали и тя поставя условие, който най бързо преплува река Вардара него ще избере.Мехмет не иска да се събуди, за не види любимата си в чужди ръце иска сънят му да е безкраен.
Mehmed'in Mehmed'in annesi başında,
nnesi başında yaz döker.
Uyan Mehmed uyan sabah oldu uyan
kuşlar artık öter.

[Hashashin]

Мечта, а знаеш ли песента Драма Кюпрюсю? Има ли тя и българоезиечен вариант. В нея се пее за разбойника Дебрели Хасам от село Дебре във Вардарска Македония. Бил е турчин и е бил обичат и от турци и от българи там, защото е бил нещо като Робин Худ. Доколкото знам го хващат заради любимата му. Би ли дал повече поясненния. Благодаря!

[mechta]

Песента за "Дебрели Хасан и Кара кеди" съм срещнала в една песнопойка от Централните Родопи на турски език. Версия за живота на Хасан съм чувала като откъслечни реплики, за това че са били нещо като закрилници, нападили богатите, имали чета, която се движела от Родопите до Охридско. Те били двама - той и Кара кеди/черната котка/ , но заловили Карата, вкарали го в затвора в Драма. Двамата имали куршуми, които произвеждали сами и техният звук бил различен от звука при другите куршуми. Хасан изпращал известия чрез пушката си до затвора, като определен път стрелба означаволо нещо като парола между тях. Успял да спаси Карата, но някой ги предал като им преписал убийства. И в песента се пее за обвиненията от народа към това убийство. Мисля, че и тогава е имала мафия да преписва злото на народните закрилници. Български и помашки вариант не съм чувала, но може някъде и да има- просто нямам клип за да кача. Ето един куплет:
      Ат мартини бре Дебрели Асан даалар иннесин
      Драма мапузунда Дебрели Асан Кара кеди сесленсин.
Тя е много известна и популярна песен сред турската общност, факта че в песента битува частицата "бре" ясно говори че е имало и славянски вариант, но със забраната на турския сред помаците след 1912 година секват песните които знаели помаците на турски език. Тази забрана се повтаря няколко пъти - 1936, 1958 и вече днешното поколение е изгубило много от автентичния фолклор.
Ще се радвам ако се организират групи да събират и запишат все още старите песни от най-възрастното поколение, за да се съхрани това което е останало.

[KaraIbrahim]

 Тая песен баба ми,рахметлийката,я пееше и наистина май няма помашки вариант.За български да не говорим.Запомнил съм малко от думите,но не съм сигурен дали мога да ги напиша правилно.Само че баба ми не пееше "дебрели Асан",а"карагюзел Асан".Сигурен съм,че е същия Асан,защото и за Кара кеди се пееше в песента.Пееше се и за някой Янко чорбаджи,но нямам спомен да е имало частицата "бре".А може и да е имало,беше много отдавна!

[mechta]

A T    M A R T İ N İ

At martinini bre Debreli Asan karşıki dalara
martin da kurşumun işlemez Asan mor çuha şalvara.

Mezar taşını bre Debreli Asan koyun mi sandın,
adam yöldürmeyi  Debreli Asan oyun mi sandın,

at martinini bre Debreli Asan dalar innesin,
Drama mapuzunda Debreli Asan Kara Kedi seslensin .
                                                 
Candarmaları gördüm bre Asan sen kaçmadın mi,
ellere bakarken Debreli Asan sen korkmadın mi?

Drama yollarını Debreli Asan engin mi sandın
şu fakir erifi Debreli Asan zengin mi sandın?
 
тази песен е записана с диалект от турските села в Централните Родопи и е от песенният сборник на Фатма Оджак от с. Селча "Anamın türküleri",Кърджали,2008

[KaraIbrahim]

  Текстът е друг. Значи става въпрос за друга песен,но героите са същите.И като се вземе предвид,че аз съм от Заподните Родопи,а горната песен се е пяла в Средните Родопи,то тогава тези герои доста ще да са били популярни!И това,което го казваш,че са помагали на бедните един вид Робин Худ в помашки(или турски?) вариант -и баба ми го е разправяла.

[Hashashin]

Намерих два варианта на турски и един на гръцки, но PASTE в сайта не работи. Моля модераторите и админите за съдействие!

[KaraIbrahim]

Greek Turkish Shared Musics - Aman Doktor (Yiatros) - Mendilimin Yesili
  А песен с мелодия,много близка до тази се пее в Кочан.Ако някой може,моля да преведе! 

[Тоска]

Намерих два варианта на турски и един на гръцки, но PASTE в сайта не работи. Моля модераторите и админите за съдействие!

http://www.pomak.eu/board/index.php?topic=3098.msg53320;topicseen#new

[Hashashin]

 Благодаря ти много Ондер!!!!

А сега по темата. Открих два турски и един гръцки вариант на песента Драма Кюпрюсю, мисля че са интересни!



 Drama Köprüsü (version 1)

Drama köprüsü Hasan dardır geçilmez
Soğuktur suları Hasan bir tas içilmez
At martinini Debreli Hasan dağlar inlesin
Drama mahpusunda Hasan Karakedi dinlesin
Mezar taşlarını Hasan koyun mu sandın
Adam öldürmeyi Hasan oyun mu sandın
At martinini Debreli Hasan dağlar inlesin
Drama mahpusunda Hasan dostlar dinlesin
Drama köprüsü Hasan dardır daracık
Çok istemem Yanko Çorbacı bin beş yüz liracık
At martinini Debreli Hasan dağlar inlesin
Drama mahpusunda Hasan Karakedi dinlesin
Drama köprüsünü Hasan gece mi geçtin
Ecel şerbetini Hasan ölmeden mi içtin
At martinini Debreli Hasan dağlar inlesin
Drama mahpusunda Hasan dostlar dinlesin



 Drama Köprüsü (version 2)

Drama köprüsünü (bre Hasan) gece mi geçtin
Ecel şerbetini (bre Hasan) ölmeden içtin
Anadan babadan (bre Hasan) nasıl vazgeçtin
At martini Debreli Hasan dağlar inlesin
Drama mahpusunda (bre Hasan) namın yürüsün
Drama köprüsü de (bre Hasan) dardır geçilmez
Soğuktur suları (bre Hasan) bir tas içilmez
Anadan geçilir (bre Hasan) yardan geçilmez
At martini Debreli Hasan dağlar inlesin
Drama mahpusunda (bre Hasan) namın yürüsün
Mezar taşlarını (bre Hasan) koyun mu sandın
Adam öldürmeyi (bre Hasan) oyun mu sandın
Drama mahpusunu (bre Hasan) köyün mü sandın
At martini Debreli Hasan dağlar inlesin
Drama mahpusunda (bre Hasan) namın yürüsün



А сега гръцкия вариант с гръцка азбука и латиница:

 Χασαν (text: Μαρία Θωίδου)

Στο ποτάμι σύρε Χασαν
/ Στο γεφύρι βγες (βρε Χασαν) /
/ Ματωμένο σε προσμένει
   Να διαβείς δε θες /
Στο ποτάμι σύρε Χασαν
/ Μια γουλιά να πιείς (βρε Χασαν) /
/ Παγωμένο σε κοιτάζει
   Μα εσύ μην το δεις /
Του θυμου τι φλόγα Χασαν
/ Σου τ' ορμήνεψαν (βρε Χασαν) /
/ Που τι σβήνει το αίμα Χασαν
   Σε ξεγέλασαν /
Τα φτερά σου χτυπα Χασαν
/ Ατυχο πουλί (βρε Χασαν) /
/ Πιο στενό απ' το γεφύρι
   Είναι το κελί /


 Khasan (text: María Thoídou)

Sto potámi sýre Khasan
/ Sto gefýri vges (vre Khasan) /
/ Matoméno se prosménei
   Na diaveís de thes /
Sto potámi sýre Khasan
/ Mia gouliá na pieís (vre Khasan) /
/ Pagoméno se koitázei
   Ma esý min to deis /
Tou thymou ti flóga Khasan
/ Sou t' ormínepsan (vre Khasan) /
/ Pou ti svínei to aíma Khasan
   Se ksegélasan /
Ta fterá sou khtypa Khasan
/ Atykho poulí (vre Khasan) /
/ Pio stenó ap' to gefýri
   Eínai to kelí /

[mechta]

браво приятели, нашите деди са пеели песните без да се делят и да се състезават помежду си за велики хора. свързвали са ги песните, труда човещината. знаели са и трите балкански езика - турски, помашки(старославянски) и гръцки и на никой не му е пречило другия. най-важното, свързвало ги е комшулука, който сега ни липсва и се чудим от къде е тази или онази песен. спомнете си преди десетина години един журналист търсеше следите на песента за Кятип и обиколи Балканите, та чак до Хърватско и всеки казваше "Тази песен е наша". отдавна прекъснаха най-хубавото в живота на обикновения човек - общуването му с комшиите. ние с вас може да възобновим тази връзка и да пеем още десетки варианти и на Хасан, и на Емине, и на Руфинка и на Пустиян Салих без сабур и още стотици песни. и не само песни , а обичаи от древността, фолклор,вкючващ такива ненадминати шедьоври на устната реч като Маанетата, пословиците, поговорките, приказките, дестаните и пр. защото нашите всички деди са дошли от далечния Изток кой по-рано, кой по- късно но със една богата култура, която все още се опитват да опошляват, преиначават, за да се загубят следите и, както и ние да се размием сред Западния вариант на човешкта идентичност. Да опазим за децата си това скъпо богатство, изследвайки непроучени източници, все още живи носители на устната реч.

[mechta]

песните от клиповете на Караибрахим са от любовна песен има я в сборника на Фатма Оджак от с, Селча, Смолянско.нямат връзка с Хасан и Кара кеди, но записите са много ценни защото са от  началото на миналия век и още веднъж доказват връзката между обикновените Балканджии в миналото. защото песента няма синури,закони и забрани, които да я спрат.