Дим, ще съм ти благодарен ако откриеш тук във форума постнаната от Метка брезнишка песен, която поразително прилича на тази постната от мен и да ги сравним.
Балканджи, мисля, че това беше една песен, постната от нашия съфорумник
al-fatiha:
Песен от село Брезница, разказваща за човекоядство сред комитите
по истински случай от преди около 150 години. Песента е изпълнявана от Азиме Буковян, на 80 г., от с. Брезница, Неврокопско. Леля на Салих Буковян.
Нящо ша та питам, вайводо...Мари няшто искам, дата попитам, вайводо,
право искам, да ми кажеш, вайводо.
Право да ми кажеш, без да ма излажеш, вайводо!
- Мари питай, питай каквото ша питаш, Миймеде
мари ако знам, право ша ти кажа, Миймеде
ша ти кажа, не мога да та лъжа, Миймеде!
- Откакто си вайвода станал, откакто си вайвода
колко си майки разплакал, вайводо?
Море вайводо, аман – наман, вайводо...
- Като ма питаш, право ша ти кажа,
нема да та лажа!
Откак сам вайвода, вайвода станал,
девет сам майки, майки разплакал,
но едната сам най разплакал, Миймеде...
Ний си бяхме с мойта дружина, Миймеде,
с моита дружина в Пирин планина,
Аман-наман, Миймеде...
Та си влязохме в едно село,
в едно село - село Спанчово,
та си влязохме в една къща.
Мъжко си детя хванахме,
нито го клахме, нито го деряхме,
- ами живо го на шиш втакнахме!
А па баща му, дарва цепяше,
дърва цепяше, сълзи роняше
салзи роняше и мълчаше, анам –наман, Миймеде...
А па сестрите му дърва носяха,
дарва носяха, сълзи роняха,
сълзи роняха и си малчаха, аман –наман, Миймеде...
А па майка му - огън наваляше,
мари, Миймеде, оган наваляше, шиша вартяше,
шиша вартяше и салзи роняше, аман-наман, Миймеде...
Сълзи роняше, ем говоряше:
- Печи ми са сино, пече ми са душо, ле...
Така ни е писано, сино ле, аман-наман душо, ле...