"В демографската статистиката на професор Любомир Милетич от 1912 година е посочено, че в града живеят 200 помаци и 120 хриситяни."
Това говори, че помаците в Златоград винаги сме били повече от християните. В днешни времена нещата стоят по същия начин, само че има някои наши събратя, които се покръстват и ставам уж християни. Но аз имам много приятели от истинските християни, които ми са казвали, че в църквата се делят на "наши" -християни кореняци от Златоград и "ваши" - покръстени помаци. Ние останали истински помаци, не гледаме с лоши очи на покръстилите се наши събратя, а направо ги съжеляваме, че са се отрекли от корените си, от своята култура, от родовите си традиции.
А колкото до това да отговорят на въпроса: Защо приемат християнската религия? повечето отгаварят, че така било "модерно".
Но мога да твърдя, че в Златоград никога не е имало дразги междо християни и помаци. Веднъж попитах баба си защо старите християни знаят помашките песни и ги пеят с имената Мехмед и Салих, а не както напоследък ги модернизират с име Стуен вместо Мехмед, например в песента "Листи са горо". Тя отговори така: "Ам те са, майка, израли въз нам и ние сме си пели нашесо и те със нам, ние сме празнили Байрем и те с нам, пък те ага празнеха Коледе и ние празнихме с тех. Пък на Хадралес беше най-хубаво от беше и помашки и християнски празник и тогава пеехме и играхме заедно."
В околните села около Златоград - Старцево, Долен, Цацаровци, Добримирци, Бенковски, Кушла население е 100% помашко. Трябва да кажа и друго, че когато помак залюби християнки родители и от двете страни не са много съгласни. Но когато двамата се обичат много родителите се съгласяват и така има и много смесени бракове в Златоград. В тези къщи се пее и Мевлит ит страна на помаците и се ходи на църква от страна на християните. Какво по-голямо доказателство, че Златоград е пример за съжителство междо помаци и християни.