Topic: NEVROKOP

[Metka]

Зачестилите напоследък атаки и обвинения към онези форумни членове които сме от Неврокопският край, ми хрумна идеята да отворя  специална тема за този древен и значим културно икономически център на Балканите.
Предтечата на тази тенденция не е само от емоционалното есе на  Добрев.Със сигурност може да се каже че днешният неврокопски регион е истнски извор на старинни обичай и традиции.И тяхното показване тука дразни много шовинисти,месий с неизхарчена харизма.
Именно Неврокоп е нещо като културна столица в която е запазен автентичен и старинеn етнически модел, с цената на много усилия , които съществува и до днес.
Жалкото е обаче че това не се оценява подобаващо от определена форумна прислойка.Вместо това се правят опити за налагане на изпитаната стратегия - "Раделяй и владей".
Но дали ще успее отново?
Несъстоятелното вменявяне на идеята  че във форума съществува форумен хегемонизъм от Неврокопско, аз го приемям кято коплимент.За Неврокоп се е говорело не само тук и сега в този форум.
За Неврокоп се е говорело не само в миналото, ами ще се говори и в бъдещето докато има хора на света.
От неврокопско са се раждали и ще се раждат истински патриоти и родолюбци които не се срамуват от историята си.
В момента неврокопската диаспора е пръсната по целия свят.
Голяма част от неврокопчани са се заселили в днешна Турция когато са бягали през 1912 г.
Предлагам ви тази информация с презумцията че е непълна и съществуват известни неточности.
Идеята ми е всеки които знае нещо повече , да го допълни , ама не със спамове.
За жалост напоследък спамажийството стана едва ли не форумна култура.Превърна се нещо като в чалга.
Например в тази информацият тука липсва историята за  автора и архитекта на етническия модел съществуващ преди 1912 година в Неврокоп касаба - Рифат Бей.
Бих се радвал ако някои метне нещо за него.
Но вижте:




 Античност и средновековие

Неврокоп възниква в близост до древния град Никополис ад Нестум, чиито развалини се намират на 9 километра източно. Notitiae Episcopatum споменават този град, като архиепископско седалище до 11 век. Край съвременния град Неврокоп са открити останки на крепост и селище, датиращи от 9 — 10 век, които се считат за непосредствени предци на сегашния град. Районът, в който се намира Неврокоп, е завладян от османските турци най-вероятно между 1371 и 1383 година.

В Османската империя

Под името Неврокоп градът е споменат за пръв път в османския Tahrir defter Mal. №525 от 1445 година, където е описан като голямо християнско село, наброяващо 137 домакинства. Със своите приблизително 600 жители Неврокоп е най-голямото селище в региона. След това Неврокоп се развива изключително бързо и в рамките на един век се превръща в преобладаващо мюсюлмански град. Османските данъчни регистри от 1453 — 1454 година отбелязват 265 християнски и 12 мюсюлмански домакинства или около 1250 жители. Значителни промени се наблюдават в периода 1454 — 1517, когато в близост или в съществуващи български християнски села се заселват мюсюлмани и юруци от Анадола. В османския Tahrir defderi №70 се споменава за действителното преброяване на домакинствата от 1517 година, при което са установени 167 мюсюлмански и 319 християнски домакинства, или приблизително 2070 жители. Селището, което през 1445 е било само 4% мюсюлманско, сега е със значителен брой мюсюлмани — 34%. Нарастването на броя на мюсюлманите личи и от Tahrir defderi №167 от 1529 година. Мюсюлманите нарастват на 281 домакинства, а християнските са 385. Това означава град с около 4000 жители, 42% от които са мюсюлмани. В Tahrir defderi от 1569 — 1570 се посочва по-различна тенденция. През следващите 14 години след 1529 година съотношението се променя. Броят на мюсюлманското население се увеличава бавно до 318 домакинства, докато християнските спадат да 186 домакинства. Регистърът от 1569/70 г. подсказва, че е налице и една миграция на населението. В резултат от това 63% от населението на града остава мюсюлманско. Броят на махалите също илюстрира тази тенденция: през 1529 г. е имало 5 мюсюлмански и 13 християнски, а през 1569 — 13 мюсюлмански и 6 християнски.


Превръщането на Неврокоп от християнско в мюсюлманско селище е стимулирано и от издигането на джамия и училище от Мехмед бей — син на бейлербея на Румелия Караджа Паша, който умира през 1456 година в Белград. Неговият син Мехмед бей най-вероятно издига джамията през 1480 — 1490 година, за което сочи и архитектурния ѝ стил. Малко преди смъртта си през 1512 година любимецът на султан Баязид II, Коджа Мустафа Паша, построява още една джамия в Неврокоп, както и училище и хамам — за тези сгради се споменава в Tahrir defderi от 1529 година. Регистърът споменава, че Мехмед бей е построил мост над Места и е възложил поддръжката му срещу годишна рента на 10 воденици в Неврокоп и Драма, 50 магазина и стаи в Солун, както и значителни имоти в Пловдив, всичко възлизащо на 57000 акчета. Постройките на Коджа Мустафа Паша в Неврокоп са били финансирани от личните му вакъфски имоти на различни места из Румелия. В тях са включени също така и 5 села от казата Неврокоп.


В Muhimme defteri №6 от май 1565 година е описана заповед, в която се обсъжда проблемът за издигането на нова джамия в Неврокоп, съгласно желанието на султан Сюлейман в памет на сина му Шехзаде Мехмед. В Tahrir defderi от 1569/70 година се дава още информация за нарастващото значение на Неврокоп като ислямски център. Споменават се вече 3 петъчни джамии и 7 месджида. Регистърът посочва, че има 12 имама и 14 мюезини, четирима учители и огромен брой занаятчии, както мюсюлмани, така и християни — шивачи, обущари, ковачи юрганджии, златари, дърводелци.

В селата от каазата Неврокоп също се наблюдава подобен процес на бавна ислямизация. Според Tahrir defderi от 1445 година. В целия район не е имало и един мюсюлманин. За ограничен брой такива се споменава през 1453/54 година., но към 1529 година 13% от населението по селата на каазата Неврокоп са мюсюлмани, а през 1569/70 г. представлява 28% от него. Този процес се характеризира със същите две особености както и в града: заселването на значителен брой турци юруци след 1517 и на второ място развитие на процеса на ислямизация на част от провинциалното българско говорещо население.

Към 1900 година цялата каза на Неврокоп с 123 села, наброява 12500 турскоговорящи мюсюлмани, 26960 българо-мохамедани и 35310 българи християни, като последните включват и прогръцки ориентираните власи. Тези данни показват, че ислямизацията на западните Родопи е резултат от бавен процес на колонизация и доста по-бавния процес на ислямизация, отколкото като резултат на жестока, правителствено наложена кампания на масова ислямизация.


През 17 век се забелязва спад в разрастването на града. Хаджи Калфа споменава Неврокоп като център на кадилък и отбелязва наличието на мини край града с богати залежи на желязна руда. В официалния списък на кадийските центрове от 1667 — 1668 година Неврокоп е на четвърто място сред дванадесетте кадилъка в Румелия, което ясно показва неговото значение като такъв център.

Най-подробно описание на Неврокоп по османско време е дадено в том VII на Сеятхатнаме на османския пътеписец Евлия Челеби. Той описва града като голям, хубав, с много джамии, текета на дервиши, ханове, хамами, училища и много красиви къщи, както и резиденции на многобройната провинциална администрация.

Град Неврокоп през османско време e бил и център на културния живот. Сред известните творци родени в града са Рана Мустафа ефенди Накшбенди — служил дълго време при валията от Египет Мехмед Али паша. Накшбенди почива през 1832 в родния си град Неврокоп. Най-вероятно той е издигнал и последната джамия в Неврокоп, която много наподобявала на сградите издигнати от Мехмед Али в Кавала през 1818 — 1821 година. С по-съществено значение е личността на Зюхри Ахмед ефенди, основоположник на течението „зюхрие“. Той почива в Солун през 1751 година и е погребан в текето, което той приживе е построил.


Неврокоп през Възраждането

През 18 век градът бавно се разраства. През 1847 година пътешественикът Август Викеснел вижда стотици къщи (500 на брой през 1569 година), в които живеят турци, българи и неколцина гръцки семейства. Той отбелязва 12 минарета, значителен по размерите си пазар с много ханове и кафенета.

През 1808 — 1811 година християнската общност в града построява малка църква, кръстена на архангелите Михаил и Гавраил. През 1833 — 1841 година те построяват по-голяма и монументална църква „Света Богородица“, която е в резултат на реформите в империята. През 1820 година е построена последната джамия в Неврокоп, за която днес свидетелства само една стара снимка.

След Руско-Турската освободителна война и Берлинския конгрес от 1878 година Неврокоп, както цяла Македония остава в рамките на Отоманската империя. Решението на великите сили да разпокъсат българските земи не спира процеса на национално обединение.

След продължителни и упорити борби местните българи от Неврокопския край, през 1894 година със султански берат в града е учредена Неврокопската българска митрополия, подведомствена на Българската екзархия с първи предстоятел Митрополит Иларион.
Хотел „Неврокоп“.

През 1900 година според известната статистика на Васил Кънчов „Македония. Етнография и статистика“ населението на Неврокоп брои 6215 души, от които 850 българи, 5000 турци, 190 власи, 110 евреи и 65 цигани.[2]

По време на Илинденско-Преображенското въстание през есента на 1903 година в Нерокопско се водят активни въстанически действия под ръководството на воеводите Михаил Чаков, Стоян Мълчанков, Атанас Тешовалията и Стоян Филипов.[3]

Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Неврокоп се състои от 1 016 българи екзархисти, 288 българи патриаршисти гъркомани, 60 гърци, 168 власи и 116 цигани. В града функционира 1 начално и 1 прогимназиално българско училище с 6 учители и 151 ученици, както и 2 начални гръцки училища с 6 учители и 77 ученика.[4]

В салнамето на Солунски вилает от 1906 — 1907 се споменава, че в Неврокоп има 20 махали с 1432 къщи, 598 дюкяна, 12 джамии, 4 месджида, 2 църкви и повече от 8 текета, които свидетелстват за добре развита и организирана мюсюлманска общност. Освен това съществуват 7 училища за мюсюлманите и 2 за християните.

Гръцки източник от 1908 година споменава, че в града има 5900 жители, от които 3865 турци, 490 цигани мюсюлмани, 595 християни, принадлежащи към гръцката православна църква и 900 християни към Българската екзархия. Същият източник споменава, че каазата Неврокоп е предимно мюсюлманска — средно 51000 от общо 83000 жители. Салнамето от 1885 — 1886 година посочва малко по-малко жители, но процентът на мюсюлманското население е същият.


В България

Неврокоп е освободен на османска власт по време на Балканската война на 19 октомври 1912 година. Любопитен е фактът, че това става без нито един изстрел. Първият кмет на град Неврокоп след освобождението е поетът Пейо Яворов. Включването на района в границите на Царство България довежда до масово изселвани на мюсюлманското население от града и в по-малка степен от селата. На тяхно място се заселват български бежанци от района на Драма и Сяр, чийто родни места попадат под властта на Гърция. Преброяването на населението от 1926 година ясно показва тези промени. По това време в Неврокоп са останали само 1057 турци, докато българите наброяват 5882 души. Преброяването от 1934 година показва, че тази тенденция продължава. Преброени са 824 турци и 7726 българи. Според същото преброяване в Неврокопско живеят 15 000 мюсюлмани.[5]

След 1912 година джамиите, текетата, хамамите се разрушават едно след друго. Най-старата джамия в града, тази на Мехмед бей син на Караджа паша, е последната запазила се. Но и тя в наши дни не функционира и е почти разрушена.

През 1951 година градът е наречен на революционера Гоце Делчев.


http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D0%BE%D1%86%D0%B5_%D0%94%D0%B5%D0%BB%D1%87%D0%B5%D0%B2_(%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4)

[Rahmie]

Dobar material i pouchitelen...

No nay-vajnoto e da ne vzemem sega da se delim na koi pomatsi sa po-nay...

A che bez znachenie Nevrokopski, Rodopski... prosto sme si pomatsi...
I da si pomagame ako mojem, za razvitieto nay-veche po selata i nay za mladejta, az sam vinagi na tyahna strana...

Blagodarya ti Metka
Jiv i zdrav...

[река_Въча]

Добре, бе Метка, ти се кефиш, че неврокопите сте феодали в този сайт.Гордееш се от това и от месторождението си / местоживеенето си, ами ние смолянчани, златоградчани,маданци,девинци,рудоземци какво да правим?

[dim56]

Метка, благодаря за отворената тема и предоставения материал. Въпреки че в източника заглавието на статията е Гоце Делчев, а защо тук е Неврокоп  Значи следващи теми може да бъдат за Пашмакли, Дьовлен...
река_Въча, не се засягай, пусни тема пък за твоя край, естествено е всеки да се гордее с родното си място 

[Metka]

Метка, благодаря за отворената тема и предоставения материал. Въпреки че в източника заглавието на статията е Гоце Делчев, а защо тук е Неврокоп  Значи следващи теми може да бъдат за Пашмакли, Дьовлен...

За името Неврокоп си прав.Днес градът се казва Гоце Делчев.Но никой тука не ни казва - гоцеделчевалий.
Всеки казва неврокопчани.Или помаците от неврокопско.
Надявам се че разсях съмненията ти от евентуално оспорване на името град Гоце Делчев.
Даже в Гоце Делчев и днес има нещо като сдружение което иска да си върнат старото и международно известно име на града.

Хората които са напуснали Неврокоп преди 1912 година днес имат наследници - в Турция,Гърция Австрия ,Америка.
Те не са  гоцеделчевалий според мене , те са неврокопчани.А  от информацията която е качена по горе се вижда че почти всички граждани са напуснали тогава града.
За времето си тогава там е имало уникален мултикултурен модел.
В тази информация по горе не се споменава за това че в града са живеели и еврей,сабатайци, арменци.

Ами жалко че не мога да кача снимка на една от наи запазените синагоги на балканите - тя и до ден днешен си стои там.Може би Мустафа има някаде снимка от архива си.

Другото което лиспва в горната информация е че няма и думичка за византииският период.
Няма информация и за римския период.
Няма информация съответно за македонският и древно гръцкият период.
Няма  информация и за тракийският период.
Няма информация и за античния и предантичният период.
Жалко е и друго. Жалко е и факта че днешните неврокопски иманяри знаят за историята на региона много повече отколкото всички тука заедно.
Или ти имаш какво да допълниш ?
Моля заповядай....

[dim56]

Мисълта ми беше за актуалното име на града, а не как се назовават жителите му и тези от околията - има и зааралии, но градът е Стара Загора. Все пак ние с теб се разбираме от половин дума и се сещаш, че тук няма място за спор  С удоволствие бих допълнил информацията за града, но ти все пак си точно от района, в Гоце Делчв имаше доста добра музейна сбирка... да не разчитаме само на уикипедия.

[mustafa_b]

Джамията на Караджа Паша

В българските земи има малко запазени паметници от драматичния петнадесети век. Малко от тях са изследвани с методите на археологията.

Проучването на Старата джамия в града, по своя характер и резултати е достижение за българската наука. Най-интересната находка от първата година на проучването е некрополът около сградата. Може би най-доброто постижение на археолозите беше заснемането на вътрешната украса на Караджа Паша джамия. Последната стенописна украса вероятно е правена през XVII век.

След частично укрепване на купола, стана възможно да се проучи и вътрешното пространство. Подът се оказа покрит с правоъгълни глинени плочи. Откритите материали са след XV век. След изложените до тук резултати от археологическите разкопки може да се каже категорично, че джамията е построена през XV век.

До 1445 г. районът е бил обитаван от християни. Постепенно броят на мюсюлманските семейства нараства, което довежда и до разцвет на култовото строителство. Най-добрите техники и традиции в строителството на Византия и Средновековна България са намерили приложение при издигане на сградата. Джамията е претърпяла 3 преустройства, последното очевидно през XVII век, което дава и окончателния облик на интериора.

При щателния оглед на река Неврокопска, до която се намира Караджа Паша джамия, на около 500 м. югозападно е регистрирано мястото, на което се е намирала античната базилика Св. Никола. С този факт може да бъде обяснен ранният период на проучения некропол, както и множеството преизползвани антични строителни детайли, открити при разкопките. Именно тези сполии са категорично доказателство за онази културна приемственост, в резултат на която българските земи са осеяни с великолепни неподражаеми паметници. Караджа паша джамия е един от тях. Нейното проучване е принос към генезиса на един културен модел, в създаването на който участват всички балкански народи, и който слага своя отпечатък върху тяхното бъдеще.


Любен Димитров

http://www.journey.bg/bulgaria/bulgaria.php?guide=4004

 

[mustafa_b]

Ами жалко че не мога да кача снимка на една от наи запазените синагоги на балканите - тя и до ден днешен си стои там.Може би Мустафа има някаде снимка от архива си.

Снимка на синагогата нямам, но ще си позволя да кача такава от сайта на дружество "Ореляк", чийто председател е уважавания от мен Николай Даутов - един от най-известните планинари в България и автор на книгата "Пътеводител на Пирин" :



Ако не се вижда - тук.

И още - Фотогалерия: Град Неврокоп (Гоце Делчев)

[Tralala]

...

Ох! Отваряш тема.
Ами ние от морето, като само може да четем, без да откриваме теми за градовете си ( а моят град...е ехеее )какво да правим река_Въча...питаш ли ни какво ни е 

Мерси за предоставената информация тук Дерзайте !

[al-fatiha]

Благодаря ти, аго Метка, за текста и информацията.

Прекрасен е Неврокоп с неговия китен край! Винаги съм обичал тази част на България.

С Неврокоп свързвам и един малкоизвестен факт - че в този град навремето е имало османска казарма, където са служили най-вече арнаути (албанци). Имало е един известен офицер от тази армия Етем паша, който е участвал в много битки, една от които битката при Атина, за която обаче година не знам. От Метката знам, че дядо му също е бил в неговата част, ако може, да разкаже нещо тук.

Винаги обаче съм искал да видя джамията "Караджа паша", защото е една от най-старите, но това го научих съвсем наскоро - до този момент не представляваше интерес за мен.

Паметници и свидетелства за етно-модела в Неврокоп и региона са запазени и до днес - джамията "Караджа паша", джамията в циганската махала, църквите "Св. Архангел Михаил", "Св. Кирил и Методий", и разбира се - синагогата, която днес е кафене.

Малко са тези градове в България. Други такива, за които се сещам са Карнобат и Кърджали, но Неврокоп има своя голям чар.

[AlperenKIRIM]

muslumansko(muslim) i nemuslumansko(Gebran) nasalenie na nevrokop,1530 godina

"ot osmanski arhivi"

[Metka]

Alperen KIRIM , blagodarq ti..
napravi mi vpe4atlenie 4e nikade ne pishe etnos , nito na mislumanite nito na nemislumanite..
Taka 4e vseki koito se pozovava na tezi dokumenti neka spazva nau4nata etika da poso4va tozi fakt.
Ostanaloto e politika..

[AlperenKIRIM]

napravi mi vpe4atlenie 4e nikade ne pishe etnos , nito na mislumanite nito na nemislumanite..

ami da, mai tiq vremena samo gledaha muslumaninte i nemuslumanite. daje ne e hristiyanite ili evreite ili podobno drugi , a nemuslumani ami za 1530 godina tolkova

Taka 4e vseki koito se pozovava na tezi dokumenti neka spazva nau4nata etika da poso4va tozi fakt.
Ostanaloto e politika..

+1

--------------------------------
i nali v tablitsite ima "Hn" , tova ozan4ava "Hane" = "Semeystvo". a drugite ne razbrah.

[ЖАРКО ЖЕГЛЕВ]

bive- (dul)  vdovica , vdovec
uteka- osvoboden rob
hasil- veroiatno za rekolta nezavisimo dali e p6enica, carevica,ryj ili druga
yamak- izpolzvalo se  kato pomo6nik no to4no na kakvo ne znam za sega
akıncı -vij wikipedia na tr http://tr.wikipedia.org/wiki/Ak%C4%B1nc%C4%B1lar_(Osmanl%C4%B1)

[Metka]

Този материал е от един уважаван в миналото форумец на сайта, които в момента не пише за жалост.
Тези клипове които ми даде са наистина интересни. Пожелавам ви приятно гледане

Селям,
Ето едно интервю с потомък на преселници от село Кочан в Турция, избягали през 1912 година:

http://www.youtube.com/view_play_list?p=2E1A92A8C38FC7C8