prodolzhenie:
На едно мèсто се дèлeле потѝшtата; еден кàмен ѝмало тỳе со пѝсмо. Фружчѝ бег го òтпеал: «По овя̀ пот да òйт чòек, се врàшtат; а по òвя, не сè врашtат.» Фружчѝ бег си рèкaл: «Я кòй кя се пòзнаа от суm юнак? Кь’ òда по овя̀ пот, шо се нè врашtат чòек.» И òтишaл по той пот. Нàшол три лàмии; фòрлил сo боздỳганот и свитè три ’и òпрал. Одел, òдел, пàк нàшaл шèс. Туè си мѝслил: «Да фòрля сo боздỳганов, да не нèй удра! а тò да фòрля со фрỳжчео!» Пàк си рèкол: «Ай нè форляm со фрỳжчео, кя фòрля сo боздỳганов!» Фòрлил сo боздỳганот, и тѝе шèс ’и òпрал. Пò-тамо кога òдел, нàшaл една ламия вѝсока кòльку трѝ минàриня, и тòга си рèкaл: «Да фòрля, да à ỳдра вo нòдзене, кя пàднит нà мене, кя ме òперит.» Фòрлил и я̀ ỳдрил по глàата. Пàднала, и òтишaл со фрỳшчето йè ѝзрушил. А пак тỳе ѝмало еден кòнак со пèдесет òдаи. Во кòнакот ѝмало една мòмичка. Се кàчил вo одàйте, нàшaл четирѝесет и дèвет òдаи отвòрени и една затвòрена. Затворèната бòтнал сo нòгата и йè отвòрил. Внòтре я нàшол момѝчката. Момѝчката била покрѝена. Я òцкрил и йè рèкол: «Стàни.» А пак тàя му рèкла: «Бèгай, кя т’ изèйт ламѝята.» Той йе рèкол: «Я йè òпраф ламѝята.» Тàя му рèкла: «Нè ти кя мòйш да à òпериш ламѝята?» Той йè рèкол: «Стàни да вѝдиш.» Кога òтишле тàмо, йè вѝде, — вѝстина бѝла òпрана.
За момѝчката да йè зèмат, ѝделе три гèмии. Кога ѝделе гемѝите, Фружчѝ бегйè рèкaл на момѝчката:«Вѝди, кѝ кь’ ’и прèворта гемѝине!» Момѝчката му рèкла: «Бèгай, кят’ òперeт тѝе, шо сè вo гемѝяна.» А пàк тòй йè рèкол: «Пỳли се, пỳли се ка кь’ ’и прèворта.» Той òтишaл, две гèмии прèвортил, èдната му побèгнала. Тѝе шо бѝле во гемѝята, òшле кой цàрот и му рèкле: «Лàмии нèмаше тỳе, а од едно дèте не се òдеше!» А пак èдна стàрица му рèкла тỳе: «Ак йе за дèте, я̀ кь’ го прèмoма. Да ме фòрлите в еден сàндук и да м’ однèсите ке йе кòнакот. Ко кя пòйда тàмо и к’о прèмoма дèтето, кь’обтегна енна риза, — бàйрак, вѝе да тòрчате тàмо.» Тѝе йòтнесле старѝцата кой кòнакот, а пак дèтето и момѝчката, ко шèтале покрай мòрето, го вѝделе сàндукот. Дèтето рèкло на момѝчката: «Вѝди, да вѝдиш до кòй кь’ ’о фòрля сàндукон.» Момѝчката му вèлит: «Нèмой, не фòрляй го; кя си рèдиме лèб, чàнаци вo нèго.» Тѝе го зèле и г’ отвòриле. Ко да вѝдет? — Внòтре енна стàрица, Момѝчката рèкла: «Кя а зèмаме дòма, да ни чѝнит ѝзмет.» А дèтето рèкло: «Нè, кя а фòрля.» Момѝчката пак му рèкла: «Нèмой, кa ни чѝнит ѝзмет, да я зèмаme дòма.» Дèтето йè послỳшало момѝчката и йè зèле дòма. Старѝцата йè рèкла на момѝчката: «Шо юнасто ѝмат мòж ти?» Момѝчката рèкла: «Не зноя.» Старѝцата пак йè рèкла: «Èе, ко си не знòела, не тè сакат мòж ти.» Момѝчката òтишла и го прàшала: «Шо юнасто ѝмаш тѝ?» Дèтето рèкло: «Я ѝмам вo деснàа нòга едно фрỳжче; да м’ ’о ѝзтайт нèкой дрỳги, кь’ ỳмра, а сàм да си г’ ѝзтаа, не ỳмирам.» Момѝчката òтишла, на старѝцата йè рèкла: «Имат фрỳжче, вèлит, во деснатà нога; да му г’ ѝзтайт нèкой дрỳги, кь’ ỳмрит, а да си г’ ѝзтайт сàм, не ỳмират.» Старѝцата една вèчер фàтила да ’и трèсит вилѝците и вèлит: «Ме трèсит!» Момѝчката му рèкла на дèтето: «Да à зèмеме во нàшава òдаа, да н’ ỳмрит сàма.» Дèтето рèкло: «Не ỳмират, мòе дрàго!» Момѝчката пак рèкла: «Да à зèмаме, грèота йе.» И йè зèле в одàата. Кога зàспало дèтето, старѝцата му г’ ѝзтайла фружчето от деснатà нога, и дèтето ỳмрело. Старѝцата òтишла, отèгнала една рѝза — байрак; гемѝите дòшле и момѝчката йè зèле. Момѝчката му рèкла: «Чèкайте, д’ ’о пòкрия и д’ ’о зàключа в одàана.» Йе пỳшtиле; момѝчката го пòкрила и го заклю̀чила. Тѝе момѝчката йè зèле.
prodolzhuva..