PMK2003,
1.
Конституцията е основен закон и като такъв определя права и задължения които се извеждат от същността на държавата. Нашата държава е отделена от религията, поради което имаме принципа на ненамеса (или на минимална намеса) на държавата в религията и на религията в държавата.
Ако сравняваме правата и задълженията при образованието, с тези при религията ние нямаме отделяне при образованието каквото е при религията. Затова държавата управлява образованието почти изцяло (с малки изключения като автономията на ВУЗ-овете) но само регулира религията но така че:
Чл. 37.
(1) Свободата на съвестта, свободата на мисълта и изборът на вероизповедание и на религиозни или атеистични възгледи са ненакърними. Държавата съдейства за поддържане на търпимост и уважение между вярващите от различните вероизповедания, както и между вярващи и невярващи.
(2) Свободата на съвестта и на вероизповеданието не може да бъде насочена срещу националната сигурност, обществения ред, народното здраве и морала или срещу правата и свободите на други граждани.
Аналогичния текст за образованието е
Чл. 53.
(1) Всеки има право на образование.
(2) Училищното обучение до 16-годишна възраст е задължително.
(3) Основното и средното образование в държавните и общинските училища е безплатно. При определени от закона условия образованието във висшите държавни училища е безплатно.
(4) Висшите училища се ползват с академична автономия.
(5) Граждани и организации могат да създават училища при условия и по ред, определени със закон. Обучението в тях трябва да съответства на държавните изисквания.
(6) Държавата насърчава образованието, като създава и финансира училища, подпомага способни ученици и студенти, създава условия за професионално обучение и преквалификация. Тя упражнява контрол върху всички видове и степени училища.
Т.е. при религията имаме
изрично право на отказ от религия, докато при образованието имаме
изрично задължение да се образоваме до 16г.
От друга страна задълженията винаги логически противоречат на правата само когато задълженията изцяло отменят правата. Задължаването до 16г. не отменя правото на необразоване след 16г.
2.
Относно израза „в съответствие с интересите на учениците“ разсъжденията са същите както при „възможностите на училището“
Не може някакви си ученици, щото имали интерес да изучават религия да накърняват правото на други ученици, които нямат интерес да изучават религия и по този начин да се нарушава изричното конституционно право на свобода на атеистичните възгледи.
3.
Относно въпроса за избора на децата.
Няма ли логическо противоречие между, Вашето искане какво да изучават детето Ви, и исканото от Вас право, децата сами да избират.
Първо да уточним че децата са деца до пълнолетие. След това въпреки че пак ни са деца те са равноправни с нас и никой няма право да им ограничава правото на религиозен или нерелигиозен избор
Докато не са пълнолетни и са деца родителя избира вместо тях.
Т.е. те може да имат право сами да избират, само когато родителят им отстъпи това право, като те упражняват своето право на избор през правото на родителя, като отговорност пред обществото се носи от родителя.
По отношение изучаването на религия аз не бих отстъпил правото за избор на децата си.
Не бих отстъпил, ако мога, и по отношение изучаването на други подобни идеологически дисциплини като „научен комунизъм“, „история на БКП“, „икономика на социализма“ и т.н.
havallar,
"Ние" не значи "Аз" а значи всички български граждани с право на избор. Т.е. суверена.
Твоят глас и моят глас са равни. Никой "Аз" или ограничена групичка с каквато и да е религия или с каквато и да е претенция за истина не бива и не трябва да "поръчва музиката".
