Бог да се смили над душите на загиналите.
Впрочем и по назад във времето го има това и лошото е че се повтаря, те. тук на балканите повтаряме едни и същи грешки, без да си извлечем и капка поука от миналото.
Искренно се надявам ,че балканците вече ще изградят оттук нататък отношенията си на такава основа ,каквато подобава на стари общества с висока култура каквито всъщност са и подобни варварски актове, безвъзвратно ще останат в историята.
Естествено, не бива да се забравят и миналите събития, те са част от историческото минало което дори и да причинява понякога болка е част от историята и да се забрави е недопустимо защото може пак да повтаряме грешките си.
Сръбските подвизи в Македония са част от тази история ,която предизвиква болка-добросъседските отношения са нещо задължително но без да бъдем като щрауси със заровени в пясъка глави.
Само когато сме информирани добре и осъзнаем цялата истина, тогава можем и да обхванем изцяло проблема, да разберем причините, да разкрием последствията и да изградим истински отношения без прикрити и недоизказани и премълчани факти което би хвърлило сянка на бъдещето ни.
Ето малце факти .....
''За да сплашат населението в Битолия, на 17 юни 1913 г. Е избито цялото семейстово Стамболджиеви (8 души), като труповете биват поставени всред града. Същия ден са избити българските първенци Никола Кузев, Вангел Църномаров, Илия Йосифов и Петър Стойков.
През юни 1913 г. Избухва т.нар. Тиквешко въстание. Това е първият бунт срещу сръбската власт. Център са Неготино и Кавадарци. Потушаването му е извършено с небивала жестокост. В Кавадарци са убити от редовната сръбска армия 363 души, в Неготино – 230, а в с. Ваташа – 40. Започнал повсеместен терор и масови арести. В Битоля са задържани 1000 души (Виж „ Карнегие анкета”, стр. 107). След като са били заставени да подпишат декларации, че са сърби, биват освободени на 20 юли 1913 г. По същия начин и със същата цел в Ресен са арестувани 500 души, в Прилеп – 16, в Скопие и селата – 500, в Тетово – 200, в Куманово – 400, в Крива Паланка – 100. Всички са жестоко изтезавани, а някои от тях, които ен могли да вървят, конвоирани до участъците, са избити по пътя (Виж „Карнегиева анкета”, стр.100).
Върховното командване на сръбската войска с цел да тероризира населението създава т.нар. „кръстосващи отряди”, съставени от сръбски чети, действали в Македония преди това. Всеки отряд се състоял от 8-10 чети. Най-проявени били командваните от ренегата Йован Бабунски и капитан Владимир Ковачевич. „Терористични сръбски чети нахлуват по селата, те имат пълна свобода да действат, както намерят за добре, тероризират, ограбват, избиват селяните и ги посърбяват, при коего си служат с всякакви насилия.” (Виж „Карнегиева анкета”, стр.102). Като естествена реакция и в самозащита избухнало т.нар. Охридско въстание. Това въстание обхванало Дебърско, Струмишко и Охридско. В него действали заедно сърби и албанци. За потошуването му били мобилизирани от сръбското военно командване допълнителни части и съставът им достигнал близо 100 000 души. Сърбите се оказали невиждани варвари при потушаването на въстанието. Изгорени изцяло са били в Охридска околия над 30 села, а межд Дебър, Гостивар и Охрид – около 180 села. Оше шом като влезли в Охрид, задържали 40 най-видни гражади и ги избесили по улиците. По всички села са били събирани селяни и на мегданите те биват растрелвани с картечници. Само в Охрид са убити всички свещенници, 5 учители, 150 българи стотици турци и албанци. Стотици са отведени в Битоля и осъдени по на 10 години затвор. Броят на жертвите е неуточнен. Известни са само имената на двеста души, убити в града и околията. В Дебър загиват над 300 въоръжени въстаници, а хиляди жители са избити. Над 55 села са ограбени, опожарени и обезлюдени. Над 30 000 души албанско и българско население от Дебър и Дебърско избягало в Албания (Виж „Карнегиева Анкета”, стр. 116).
Политическите убийства в Македония под сръбско иг са включени в самата система на управление на сръбската администрация. На прицел са по-видните и будни българи, съпротивляващи се на посърбляването. За период от 10 години (1919-1929 г.) са убити над 1400 по-изявени граждани и селяни. По-масови акции на избивания стават както следва:
1. През 1919 г. Контрачетниците на ренегата и на национален предател Бабунски вилнеят в Тиквешко, Велешко и Брегалнишко.
2. През 1922 г. – избивания в Кратовско и Кочанско.
3. През 1923 г. – избивания в Щипско, Кочанско, Радовишко и Струмишко.
Тази година се запомня с избиването в с. Гарван, Радовишко, на 3 март, ръководено от самия щипски велик жупан Добрица Маткович. С картечници били избити събраните 28 селяни, между които и четири непълнолетни момчета : Митко Здравев (19 г.), Константин Здравев (18 г.), Атанас Колев (13 г.) и Моне Василев (12 г.).
4. През 1925 г. – избивания в Кочанско, Кратовско и Щипско.
5. През 1927 г. – избивания в цяла Македония – над 270 души, а само в Брегалнишко – над 160 души. Опожарени са 14 села и над 100 други отделни къщи. Връхна точка на политическите убийстава става в периода октомври 1927 – октомври 1928 г. Избиванията започват с убийството на 31.Х.1927 г. В Щип на Мише Гаврилов и сина му Христо – баща и брат на вожда на ВМРО Иван Михайлов.
В същия едногодишен период загинали и следните по-изтъкнати македонски българи:
1. К. Развигоров, брат на Хипократ Развигоров. Задържан в затвора в Щип и там заклан. Както е известно, Хипократ Развигоров внук на големи македонски революционер Мише Развигоров, се е самоубил с бомба след 20-часова борба с огромна сръбска потеря, след извършения от него, Илия Малинков и Благой Кралев атентат срещу генерал Ковачевич.
2. Двамата братя Пано и Лазо Кралеви от с. Неокази, Кратовско.
3. Георги Ангюшев от Неготин.
4. Лазар Бунев, войник от санитарния полк в Битоля, е изведен от казармата и убит. Той е брат на Мара Бунева. Националната героиня Мара Бунева на 13.I.1928 г.убива юристконсулта на жупанството Велимир Прелич, ръководител на изтезанията над македонски студенти в известния студентски процес.
Мара Бунева се самоубива веднага след възмездната акция срещу Прелич.
5. На 31.I.1928 г. в Тетово е убит един от роднините на Мара Бунева. Това е младият адвокат Борис Андреев.
6. Видният скопски гражданин, аптекарят Милан Генов бил убит на 15.IIV.1928 г. В неговия дом са гостували цар Фердинанд и престолонаследникът принц Борис III, както и генерал Протогеров.
7. Пано Лилинков, 70-годишен от Щип, баща на революционера Илия Лилинков.
8. Свещенник Алексо Петров от църквата „Св. Николе” – убит на 19.III.1928 г.
9. Кирил Кр. Ципущев, студент от Радовиш.
10. Иван Бояджиев от Прилеп, убит на 31.III.1928 г. перд очите на наблюдаващ униформен полицай.
11. Арсений Леков от с. Б. Бърдо, жена му и сина му – февруари 1928 г.
12. Георги Николов, кмет на Кичево – 3.IV.1928 г.
13. Катя и Петър Георгиеви и двегодишният им син Стоян Георгиев – 2.III.1928 г. от с. Добри Лаки.
14. Благой Монев, студен от Щип, отвлечен през ноща от дома му от сръбската армия
15. Митко Домозетов, студент от Щип, осъден на затвор, убит при инсцениран „опит за бягство”.
16. Траян Иванов Лакавички от с. Чифлик, Щипско, прославен войвода.
17. Шарен Ампо от с. Дулица, Царевоселско,прославен комита.
Това са имена на известни македонски жители, избити само в период от 1 година, за които има данни.
Броят на неизвестните убийстава обаче е неуточнен. За него може да се съди само по факта, че след атентата срещу Ковачевич, октомври 1927 г., до края на март 1928 г. в продължение на 6 месеца само в Щипско са убити 142 души от сръбските държавни банди, жандармерия и контрачетници.
Избиването на хора става по т.нар. „църни списаци”, изработвани от разни полулегални сръбски организации като „Народна отбрана”, ''
http://www.teenproblem.net/f/viewtopic.php?t=224934
