Според мен когато говорим за страха на момичето от Рибнево, тоя страх е повече на родителите и от колкото лично неин. Думите и са повече на майка и и баща и от колкото лично нейни.
Решението е повече тяхно от колкото нейно.
Никой не се ражда със страх. Страх и боязън се възпитават.
Понякога е трудно човек да се вгледа честно в себе си и да разграничи какво лично той иска и какво околните искат.
Защо разбирате нещата буквално.Момичето не я е страх от света ,нейните страхове или по правилно опасения и още по правилно -безпокойство са повече свързани с поквареноста,безкомпромисноста,злобата,пошлостта , отчуждеността и безчовечността с които външния свят и хората живеещи в него са преситени.
Петре ,ти обичаш да се правиш на съдник, но за да бъдеш бепристрастен такъв,ти трябва да умееш да се поставяш на мястото на другия ,а в по добрия случай да си бил на мястото на другия. При теб това не се случва и ти не можеш да направиш безпристрастен анализ.
Извън темата ,ще ти кажа ,че съм живял доста години в града, в който ти сега живееш ,бил съм така да се каже социализиран, чувствал съм се добре,приемали са ме хората ,имал съм възможност дори и да остана за винаги, но аз също съм изпитвал безпокойство, а не страх , защото съм чувствувал ,че това не е моята среда и т.н. и ще ти кажа ,че за решението ми да се върна в моята крепост ,никой не ми е повлиял или направлявал.
Горе долу ,сигурно така ,стоят нещата и при нашето момиче.
