Topic: Голямото четене

[Беглик]

Шабане, Йовков е бил аут от класацията още приживе и е живял в големи лишения. Той е бил оценен от народа чак на неговото погребение. Дядо ми отвори очите пък за това:

         Ти знаеш ли малката бяла къщурка на речния бряг? Тя е положена на четири големи камъка. Има само едно прозорче и то гледа към равната шир на тихата река. Като запалена лула дими високият комин на къщичката. Една снежнобяла завеска потуля светлата къщна стаичка. Когато прозорчето е отворено и вятърът играе със завеската, параходите бягат надоле и пътниците думат:

— Бялата къщурка ни маха със своята кърпичка. Сбогом!

В къщичката има само една стая. В стаята — една маса и два стола. До прозореца е креватчето на Ането, а до камината — големият дървен креват на дяда Ивана. Цялата стая свети от чистота. Ако някой купувач мине и се провикне: „Смет купувам!“ — горкото Ане няма да получи нито една паричка. Ането е послушно момиче. То шъта: мете къщата и малкото дворче, мие паниците, подклажда огъня и шие копчета на дядовото Иваново палто. А когато през пролетта му закърпи самия лакът, дядо Иван каза:

— Чедо, ти кърпиш чудесно. Като беше ново палтото ми, изглеждаше по-грозно.

Горкият дядо Иван! Той се труди в градината. Цял ден копае, присажда и полива краставиците, чушките и зелките. Ходи със запретнати крачоли. Гази студената вода в лехите. Затуй вечерно време си грее краката на огъня, кашля тежко и пие горещ липов чай. Ането вари най-сладкия чай на земята.

[gugu]

Йовков и Алеко ги няма, защото класацията е за романи, а не за разкази. За това го няма и Радичков.

[shaban]

Йовков и Алеко ги няма, защото класацията е за романи, а не за разкази. За това го няма и Радичков.

А така значи ,Йовков нямал романи ,значи.Или пък ,ние четем онова само което е по учебната програма и само за него гласуваме.

[gugu]

Поправка за Йовков  Все па силата му и славата му е в разказите.

[mustafa_b]

Моите предпочитания бяха за Железния светилник, Майсторът и Маргарита и Тютюн.
Но не сте прави за Време разделно.  Вие смесвате веднъж филма с романа, а втори път романа с някакво историческо съчинение. Прочетете книгата, особено края. Това не е историческо съчинение а РОМАН, като идеята е, как историческите превратности могат да изправят пред разделяне брат с брата. И как нищо не трябва да се прави с насилие. За да има равновесие, трябва един друг Антон Дончев да напише роман за същите места и хора през 20 век. Но поуката винаги ще е същата.

Нищо не смесваме. Смесицата я направиха тези, които поръчаха романа. А идеята бе как на база "историческа истина" да сближим брат с брата с насилие. Оттам и новите исторически превратности - стартът на "Възродителния процес".

Романът носи силно послание на нетърпимост и показва как един мит, толкова пресилен, че се превръща в мистификация, накрая губи илюстративната и символната си стойност, поради силната деформация и дори карикатурност, постигнати чрез техниките на подвеждане и преувеличение.

Подвеждането на читателя идва първо от замъгляването на използваните източници: за да се опре на по-достоверно историческо алиби, авторът уточнява във въведението, че романът ползва хрониката на един монах, наречен "поп Алигорко", както и записките на френски благородник, пленен в Кандия и приел исляма, по прякор Венецианеца. В една статия, посветена на този роман, Бернар Лори доказва, че хрониката на поп Алигорко е фалшификат. За да изглеждат нещата още по-достоверни и "фолклорни", всеки разказ от тази т.н. "хроника" започва с народна песен, разказваща за бедите на българите по време на османското владичество.

Не по-малко объркващо е смесването на гледните точки, водещо до пълна дезинформация. Както казахме, разказът се води от двама повествователи (сравнително новаторска техника в българския исторически роман, развита в истински полифоничните романи на една Вера Мутафчиева): от една страна попът, който представя събитията от гледна точка на българите и който накрая, подобно на много свои сънародници, въпреки съпротивата си, приема исляма; от друга страна, Венецианеца, избягалият от Кандия френски благородник, приел напълно доброволно мюсюлманската религия. Неговата задача е да представи османската гледна точка, но много скоро, отвратен от жестокостите, на които е свидетел (и в които трябва да участва), той преминава на страната на българите и се връща към християнската вяра. Всъщност, обективността и безпристрастието, които могат да се очакват от двойното осветляване на проблема са чиста фикция.

Това, което прави по-силно впечатление, обаче, са преувеличението и стереотипите, които изобилстват в романа. Под стереотипи разбирам манихейството, едностранчивото представяне на българите и турците, олицетворени от двете главни действащи лица, противопоставени едно на друго още при първата им среща: овчарят Манол и еничарът Караибрахим. Тази среща, разказана първо от Венецианеца, после от поп Алигорко, е показателна за едностранчивия подход: през погледа на Венецианеца, Манол е твърд и безстрашен герой, който пред нищо не се огъва и неизменно отстоява своето достойнство, въпреки бедността си, дори и в смъртта:

"Стъпиха ли на пътя, чернобрадият нахлупи калпака си и тръгна към нас. Той беше с цървули, а попът вървеше бос.

Те спряха пред конете.

Караибрахим и Манол се загледаха един в друг. Сега Караибрахим гледаше отгоре, а Манол отдолу. Знаех, че Караибрахим е ядосан, макар нищо да не личеше по лицето му. Овчарят не биваше да налага калпака си пред турския ага, защото шапката е знак на свобода и достойнство, а на раята приляга да стои покорно, с непокрита глава."

Това утвърждение на достойнството на българите - християни, на героичната им съпротива, водеща ги към трагичната им съдба, е резюмирано в заглавието на една от главите на романа: "Глава си давам, вяра не давам"...

http://liternet.bg/publish1/mvrinat/krizi.htm

Не ми се иска да коментирам отново “Време разделно”, просто ще повторя, че това е поръчкова книга (не казвам “творба“), което само по себе си обяснява всичко, освен това на автора му (не казвам “писател“) му е липсвало най-елементарно чувство за мяра. Целта е била идеологическа, а не литературна, още по-малко естетическа. Трябвало е да се подготвят хората за първите явления на това, което двадесет години по-късно носи името “възродителен процес“.

Една скоба – бях дълбоко възмутена от изявлението, направено през октомври от Бойко Борисов, че “не целите, а методите на възродителния процес са порочни“. Човек не може да си помисли сериозно, че турците ще се чувстват повече българи, защото носят фамилия, завършваща на “ов“. Но най-възмутително е популистки опростеното заключение: “Кой се чувства турчин - да си ходи в Турция“.

Нужни са десетки години демокрация, за да се разбият клишетата и митовете

[PETER]

За мен сред избраните няма добра книга.

Добрите книги трябва да кара хората да мечтаят, да се обединяват, да гледат напред, да си развиват въображението, а не да гледат назад към миналото, което ги разединява, или да съжаляват и да въздишат по велики "империи" и властолюбиви тирани.

Такива книги имат автори като Клифърд Саймък , Ред Бредбъри, Станислав Лем, Братя Стругатски, Теодор Стържън, Айзък Азимов , Стивън Кинг, Артър Кларк и т.н.
http://www.sfbg.us/index.html

[dim56]

Може би щеше да е по-добре тази класация да се направи в два отделни раздела - за български и чужди автори. За мен "Железният светилник" е една превъзходна книга.

[Rahmie]

Nyakoga ottdavana vav minaloto...

Pomnya kogato prochetoh "Jelezniyat svetilnik". Savsem obektivno, chetoh sas takova valnenie, zabraviyah vsichko naokolo, beshe me plenila...

Naistina mnogo dobra kniga!

[mustafa_b]

"Железният светилник" ми бе награда за отличен успех в 6-ти клас. Спомням си как майка ми и сестра ми работеха на нивата, докато аз четях книгата на сянка. Дори чичо ми се шегуваше, че леската, под която лежах, четейки книгата, после е изсъхнала 

[shaban]

"Железният светилник" ми бе награда за отличен успех в 6-ти клас. Спомням си как майка ми и сестра ми работеха на нивата, докато аз четях книгата на сянка. Дори чичо ми се шегуваше, че леската, под която лежах, четейки книгата, после е изсъхнала 

Ами,представляваш ли си Мустафа,ако ти бяха подарили "Време разделно". Сигурно ,щеше да изсъхне цялата гора.

[mustafa_b]

 

Не съм бил дорасъл за "Време разделно". Тя си е малко "садо-мазо"

[shaban]

      Снощи ,във вестника прочетох ,че за голямото четене са гласували някъде около 21 000 души, от тях около 70 % с висше образование,около 25 % със средно и около 5 % със основно.От тия 21 000 ,пък 70 % са софиянци. Съдейки според подредбата в  класацията ,съотношението според образованието ,би трябвало да е 70 % с основно образование,25 % със средно и 5 % със висше.Жалко и за столичани.
  Но може би пък и преброителите да не са сбъркали ,ако е така  най вероятно висшистите да са просто номинални такива, а това вече е тревожно .
     Явно се налага,да се проведе наново голямото четене, но този път под мотото "Голямото препрочитане".

[ashan]

Za men "Pod igoto" ne zasluzava 1 miasto. Dimitar Talev e mnogo po-dobar avtor. No vseki si ima lichen vkus i predpochitania 

[gugu]

      Снощи ,във вестника прочетох ,че за голямото четене са гласували някъде около 21 000 души,...От тия 21 000 ,пък 70 % са софиянци.

Жалко, ако е било така. Но тази игра продължи 6 месеца и гласуването бе доброволно и безплатно.  Който е искал, да е гласувал.

[mustafa_b]

Топ 5 на англичаните
1. „Властелинът на пръстените, Джон Р. Толкин
2. „Гордост и предразсъдъци”, Джейн Остин
3. „Тъмните му материи”, Филип Пулман
4. „Пътеводител на галактическия стопаджия”, Дъглас Адамс
5. „Хари Потър и Огненият бокал”, Джоан Роулинг


Топ 5 на австралийците
1. „Властелинът на пръстените", Джон Р. Толкин
2. „Гордост и предразсъдъци”, Джейн Остин
3. Библията
4. „Да убиеш присмехулник”, Харпър Лий
5. „Клаудстрийт”, Тим Уинтън


Топ 5 на германците
1. „Властелинът на пръстените, Джон Р. Толкин
2. Библията
3. „Устоите на земята”, Кен Фолет
4. „Парфюмът”, Патрик Зюскинд
5. „Малкият принц”, Антоан дьо Сент Екзюпери


Топ 5 на унгарците
1. „Звездите на Егер”, Геза Гардони
2. „Момчетата от улица Пал”, Ференц Молнар
3. „Властелинът на пръстените", Джон Р. Толкин
4. „Мечо Пух”, А. Милн
5. „Малкият принц”, Антоан дьо Сент Екзюпери


Унгарците са патриоти като нас. Германците и австралийците са относително религиозни. "Властелинът на пръстените" е абсолютен фаворит в света.

http://www.big.bg/modules/news02/article.php?storyid=28772