В.Монитор от Днес....-Тези дни ми се случи нещо много странно. За първи път се оказах на едно мнение с Едвин Сугарев. Не за Яне Янев, за когото предполагам сме на едно мнение и с други, не по-малко странни хора, а за контекста, в който г-н Сугарев е наместил коментара си за неясните и напълно необясними баталии около кмета на община Гърмен.
Ще си позволя да го цитирам: „Не е нужно много, когато живееш върху дънерите на вековни етнически конфликти. Достатъчна е и една искра. Достатъчна е и нечия глупост, нечий непремерен жест. Кошмарът на етническия конфликт е в това, че веднъж породен, той сам се поддържа и сам се раздухва. Насилието ражда насилие, омразата ражда омраза. Хора, дето довчера са си пили заедно ракиите, изведнъж се хващат за гушите, съседи минават през комшулуците с факли в ръка".
По-точно едва ли би могло да се каже. Само че има един проблем. Не бих могъл да се изразя толкова изящно, колкото г-н Сугарев, но винаги съм мислил по този начин. Езикът на омразата не се появи от нищото, той беше практикуван с градираща настойчивост в течение на близо 20 години и самият г-н Сугарев (и не само той) беше част от причината за появата на този език, макар и в минало време.
Ние се вторачихме в г-н Янев, който създава впечатление за екземпляр, който би продал и майка си, само и само да го покажат по телевизията, но той не е първопричина на проблема. Забравяме, че някой носи отговорност за такива като него, тъй като той вече е легитимиран като публичен говорител. Казват, че цялата тази активност е заради това, че някой някъде на тъмно е решил да го внесе в следващия парламент. Съмнявам се, че това може да се случи без помощ от страна на солидна партия, а около г-н Янев партия няма. Онова, което забравяме, е, че г-н Янев беше „внесен" в настоящия парламент и партията, която стори тази беля, си има име - СДС. Предполагам, че в този момент СДС по никакъв начин не би искал това да му се припомня, а и енергията на синята партия в момента е прекалено ангажирана с опитите да внесе в следващия парламент един друг персонаж - Костов.
Цялата тази суматоха на мен ми говори, че езикът на омразата се създава в политическа среда и извън политиката хората по никакъв начин не биха го допуснали сред себе си. Не само в Рибново, а където и да е.
Много ефектно звучи, когато си служиш с някакви сведения, които са ти подхвърлени уж от службите за сигурност, и употребяваш нищо незначещи, но стряскащи фрази от вида на „радикален ислям", „опасност от ислямизация" и прочие. В тази логика бихме могли да наречем и католицизма радикално християнство заради чудовищните издевателства, които е извършил над хората през средните векове в Западна Европа, но нито средновековната инквизиция, нито ислямът като такива имат нещо общо с мракобесието и тероризма.
Трябва ли заради тази сбъркана логика да наричаме Хитлер радикален социалист?
А г-н Янев в крайна сметка се опитва да ни представи друговерието и инакомислието като опасност сами по себе си. Две женски забрадки и един заклан овен се оказаха смъртна заплаха за националната сигурност и излиза така, че сме длъжни да приемем това разбиране, без изобщо да го подлагаме на съмнение. Аз лично съм изненадан, че в цялата тази глупост и „Атака", и компанията на Волен Сидеров не стигат до подобни крайности и се опитват да се удържат върху някакъв що-годе възприет европейски стандарт на публично поведение.
Всичко това е не само абсурдно, то само по себе си е опасно, защото утре мишена на публичните атаки могат да се окажат хора и групи, които по някаква причина изглеждат различни и не приличат по нищо, а и не държат да приличат на г-н Янев.
Някой по някаква телевизия го каза много добре: всичко е заради изборите; ще минат изборите и никой няма да се сети за Рибново. Страхувам се обаче, че г-н Сугарев може да се окаже прав и поразиите, които ще направим до изборите, може да са толкова големи, че да станат необратими. И всички мостове към разбирателството да бъдат разрушени и път назад да няма.
Както впрочем стана навремето и в Босна, и в Косово, а виждате, че там оправия няма и до ден днешен.
